1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
СОФИЯ, 29.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 7310/2014 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 371 от 15.06.2015 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение № 48 от 20.06.2014 г. по гр.д. № 110/2014 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният като частичен от [фирма], ЕИК[ЕИК], против [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за разликата над 15 744 лв. до предявения размер от 98 138 лв. Правният въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване е от кой момент възниква задължението за заплащане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД от владеещия без правно основание несобственик и в тази хипотеза необходима ли е изрична покана до ответника за заплащане на обезщетение.
Касаторът [фирма] подържа, че в отхвърлителната част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответникът по касация [фирма] излага становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че в хипотезата на чл. 59 ЗЗД обезщетението за ползване на недвижимия имот се дължи от момента, в който собственикът е демонстрирал пред владеещия несобственик правата си по отношение на този имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба ищецът [фирма] е предявил против [фирма] при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ответникът не е носител на правото на строеж за 75 бр. дървени едноетажни бунгала и една цистерна върху собствения на [фирма] недвижим имот с идентификатор 00878.501.425 по кадастралната карта на [населено място], иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне тези обекти, и иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, предявен като частичен, за осъждане на ответника за заплати сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за ползването на недвижимия имот без основание за периода от 24.02. 2010 г. до предявяване на иска.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че с договор за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, сключен на 24.02.2010 г., ищецът [фирма] е закупил от [община], след проведен търг с тайно наддаване, недвижим имот с идентификатор № 00878.501.425 по кадастралната карта на [населено място], с площ 10 934 кв.м, с начин на трайно ползване- курортно- рекреационен обект, както и че в този имот са разположени 75 бр. дървени бунгала, 3 бр. цистерни за вода, тухлена сграда ”кухненски блок” със застроена площ 224 кв.м, сграда метална конструкция ”стол” с площ 279 кв.м, санитарен възел, които към момента на сключване на договора за продажба и при предявяване на исковете са ползвани от ответното дружество [фирма].
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че ответното дружество няма ограничено вещно право на строеж за намиращите се в имота бунгала и цистерни за вода. Приел е, че тези постройки са изградени без необходимите строителни книжа като елементи от обект „временен заводски почивен лагер”, както и че същите имат характер на преместваеми обекти по смисъла на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ, независимо, че част от тях са монтирани върху бетонни основи и при преместването им е възможно да се повредят някои от елементите. По тези съображения е уважил предявените искове по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 109 ЗС. В тази част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
За да уважи частично предявения иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че ответникът дължи обезщетение за три месеца - от 20.06.2011 г. до датата на предявяване на иска / 21.09.2011 г./, което е в размер на 15 744 лв. Мотивирал се е с това, че съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Приел е, че в случая ответникът е изпаднал в забава с изтичане на срока за изпълнение, определен с изпратената до него нотариална покана, връчена на 13.06.2011 г., с която ищецът го поканил в 7-дневен срок да преустанови недобросъвестното владение върху процесния имот, както и да му заплати обезщетение за ползването му.
В решение № 381 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 272/09 г. на ВКС, ІV г.о., на което се е позовал касаторът [фирма], е прието, че за възникване на задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал.1 ЗЗД не е необходима покана и че такова се дължи от датата на неоснователното владение върху вещта. Това разрешение е трайно възприето в практиката на ВКС, включително и формираната по реда на чл. 290 ГПК - решение № 1615 от 09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/95 г. на ВС, ІV. г.о., решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр.д. № 148/ 09 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 217 от 08.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 298 от 14.12.2011 г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., и др.
Настоящият състав намира тази практика за правилна като основана на точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без основание, не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея. Поканата за заплащане на обезщетение има значение само за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
С оглед този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание на недвижимия имот за периода от 24.02.2010 г. до 20.06.2011 г. се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Това налага в тази част същото да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 293, ал.2 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
По делото е безспорно установено, че през посочения период ответникът е ползвал процесния имот, собственост на ищцовото дружество. Според приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, средният пазарен месечният наем за имота е в размер на 5 248 лв., или за периода от 24.02.2010 г. до датата на предявяване на иска - 21.09.2011 г. той възлиза на сумата 98 138 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на [фирма] обезщетение за ползване на процесния имот за периода от 24.02.2010 г. до 20.06.2011 г. в размер на сумата 82 344 лв., представляваща разликата над присъденото от въззивната инстанция обезщетение до целия размер на дължимото за исковия период обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2011 г. до окончателното й изплащане.
С оглед този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото за касационната инстанция в размер на 2678 лв., от които 1 678 лв. за държавни такси за касационно обжалване и 1000 лв. възнаграждение за един адвокат, съобразно направеното искане в представените писмени бележки по делото.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на решение № 48 от 20.06.2014 г. по гр.д. № 110/2014 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], против [фирма], ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за разликата над 15 744 лв. до 98 138 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] сумата 82 394 лв. / осемдесет и две хиляди триста деветдесет и четири лв./, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца имот с идентификатор 00878.501.425 по кадастралната карта на [населено място], за периода 24.02.2010 г. до 20.06.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2011 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски по делото за касационната инстанция в размер общо на 2 678 лв.
В останалата част въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |