Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  21                                                София   22.02.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 5100 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. А. А. и Е. А. Т. от гр. В.,чрез процесуалния им представител-адвокат С. против въззивно решение № 495 от 17.05.2008г.по в.гр.д. № 201 по описа за 2008г.на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3* от 5.12.2007г.по гр.д. № 4038/2007г. на Районен съд Варна,ХІІ състав. С определение № 273 от 12.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като е счел,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на РС Варна, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от М. А. А. и Е. А. Т. по отношение на ОС”ЗГ”А. и О. А.,с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ,за признаване на установено,че наследниците на К. П. А. ,починала на 25.10.1981г.- имат право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя,находяща се в землището на с. К., община А.,както следва:нива от 12 дка в местността”Стара капаклия”, нива от 17 дка в местността”Четири чешми”, нива от 8 дка в местността ”Узун бойлар” и нива от 11 дка в местността”Ковънлъка”. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че ищците не е установили правото на собственост в полза на своя наследодател по отношение на претендираните земи. Относно частния писмен договор за продажба от 20.03.1941г.,вписан под № 150 т.VІІІ на 24.10.1847г.,на който те се позовават-съдът е счел,че той не може да легитимира купувача като собственик,тъй като не е спазено изискването на чл.25 от Закона против спекулата с недвижимите имоти/ДВ бр.13 от 13.02.2941г./-вписването да е извършено в тримесечен срок. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърдението на касаторите е,че срокът за вписване съгласно Закона против спекулата с недвижимите имоти не е преклузивен и просрочването му-при наличие на останалите предпоставки- е без значение за придобиването на права, поради което считат,че наследодателката е станала собственик на процесните четири имота по силата на горепосочения договор за продажба. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,поради представени решения,постановени в производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ- в една част от които е прието,че съгласно чл.12 ал.2 от ЗСПЗЗ – правото на собственост следва да се установява не само с нотариални актове,но и с други писмени документи,съдържащи индиция за притежаването на земите,а други състави приемат,че писмените доказателства, съдържащи индиция за право на собственост,но неустановяващи придобиването й–сами по себе си не са достатъчно доказателство в производството по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав възприема второто становище. Предявеният иск с правно основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ поставя в тежест на ищеца да установи, че наследодателят му е бил собственик на претендираните имоти към момента на образуването на ТКЗС. Искът е положителен установителен. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността /правна сделка, придобивна давност и др./. За установяване на правото на собственост следва да бъдат представени писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверяват собственически права. Доколкото в случая ищците/касатори/ се позовават на покупко-продажба от 20.03.1941г. като способ за придобиване на собствеността, следва да се прецени дали частният писмен договор за продажба /който не се представя,а само записка за вписането му под № 150 т.VІІІ на 24.10.1847г./ -е прехвърлил валидно правото на собственост,съобразно действащите към момента на сключването му правни норми. Съгласно чл.25 от Закона против спекулата с недвижимите имот-за да прехвърлят правото на собственост от момента на вписването по реда на чл.1 от закона за привилегиите и ипотеките- частните писмени договори за продажба,сключени до 6.12.1941г.-следва да отговарят на следните предпоставки:1.преди влизане в сила на закона /т.е. преди 13.02.1942г./-купувачът да се намира във владение на имота и в тримесечен срок от тази дата-той да поиска вписването. В случая – не е доказано наличието на нито една от тези предпоставки. Освен твърденията на ищците/сега касатори/,че наследодателката им-като купувач по договора е придобила веднага владението,по делото –няма никакви доказателства в тази насока. Отделно –не е спазено и второто изискване- вписването да е извършено в тримесечен срок от влизане в сила на Закона против спекулата с недвижимите имот,т.е. до месец юни 1942г. В случая- от представената Записка се установява,че вписването е от 1947г. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме за правилен извода на въззивния съд за липса на изискуемите се предпоставките за придобиване на собствеността по силата на сключения частен писмен договор за продажба,а от там- и за липса на годно писмено доказателство,установяващо права в полза на наследодателката на ищците. Касаторите не се позовават на друг способ за придобиване на собствеността. При липса на установени права –са ирелевнатни обстоятелствата,установени с другите ангажирани по делото доказателства-показанията на свидетеля В относно това,че наследодателката е работила ниви в посочените местности до 1950г.,когато са били внесени в ТКЗС и съдебно-техническа експертиза,съгласно която процесните ниви представляват земеделска земя,попадат в територии,възстановени с план за земеразделяне,не са включени в строителните граници,не са застроени,не са заети от съоръжения за общо ползване,не представляват прилежаща площ към сгради и съоръжения,не са включени в ДГФ и не са били обект на отчуждителни производства. Нямат запазени стари реални граници и не са заявявани за възстановяване от ищците.   Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 495 от 17.05.2008г.по в.гр.д. № 201 по описа за 2008г. на Варненския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.