Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е № 581   София, 24.10.2008 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,   първо отделение,  в  публично заседание на  девети октомври през  две хиляди и осма  година в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАНЯ РАЙКАВСКА                                         ЧЛЕНОВЕ:     РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря         Наталия Такева                            при участието на прокурора                                                                     като изслуша докладваното от   съдията   Караколева  т.д. № 170 по  описа за  2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.231 ал.1 б.”а” и сл. ГПК /отменен/. Постъпила е молба от Е. “С”, представляван от Л. П. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 206/04.01.2005 г. на Пазарджишки районен съд /ПРС/ по гр.д. № 904/2004 г. на основание чл.231 ал.1 б.”г” ГПК /отм./. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна иска противоречи на влязла в сила присъда на ПРС, с която го е признат за невиновен да е извършил присвояване на чужда имущество – 15628 кг брашно тип 500 и 19460 кг трици. С решението, чиято отмяна иска, молителят е осъден да предаде на А. К. А. 8914 брашно и 4195 кг трици по договор за изработка , както и да заплати обезщетение за забава. Ответникът по молбата не взима становище. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение счита, че молбата по чл.231 ал.1 ГПК /отм./ от 16.10.2007 г. е подадена в 1-годишния срок по чл.232 ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. Молбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл.231 и сл. ГПК /отм./ на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.231 ГПК /отм./ причини. Съгласно разпоредбата на чл.231 ал.1 б.”г” ГПК /отм./ може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Необходимо е противоречието да съществува между решенията, а не и между техните мотиви. ВКС в настоящия си състав счита, че в случая не е налице хипотезата на чл.231 ал.1 б.”г” ГПК /отм./, поради следните съображения: Решението, чиято отмяна се иска е постановено по иск по чл.286 ал.1 ТЗ вр. с чл.287 и чл.288 ТЗ вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД вр. с чл.258 и сл. ЗЗД. Настоящият молител е осъден да изпълни задължението си по договор за изработка от 26.06.2001 г. с А. К. А.. С присъдата, която според молителя противоречи на това решение, молителят е признат за невиновен да е извършил присвояване на чужди движими вещи –брашно и трици, собственост на три физически лица и една ЗК за времето м.септември 2001 г. – м.февруари 2002 г., престъпление по чл.206 ал.3 НК. Решението на гражданския съд и присъдата на наказателния съд имат различен предмет. Решението на гражданския съд разрешава граждански спор по подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права и именно този спор се разрешава по нечие искане между страните по образуваното гражданско дело и на твърдяно в процеса основание. /чл.2 и чл.298ГПК-нов, в този смисъл и чл.2 и чл.221 ГПК-стар/. Наказателният съд се произнася за наличие или липса на извършено престъпление от определено лице, на което налага съответно наказание /чл.301 НК/. Страни в гражданското дело са ищец, ответник и трети лица по смисъла на чл.174 и 175 ГПК /отм./, докато в наказателното производство прокурорът повдига и поддържа обвинение срещу едно или няколко лица. Противоречие между присъда на наказателен съд и решение на граждански съд може да има, но то не е основание за отмяна по чл.231 ал.1 б.”г” ГПК /отм./, защото решението и присъдата имат различен предмет, искането и основанието са характеристики на гражданския иск, не и на наказателния процес, няма идентичност и между страните в двата процеса. Щом това е така, няма основание и за отмяна на решението на гражданския съд по чл.231 ал.1 б.”г” ГПК /отм./ поради противоречието му на влязла в сила присъда на наказателен съд - ПРС. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна по чл.231 ал.1 б.”г” ГПК /отм./ е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, съдът:   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. “С”, представляван от Л. П. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 206/04.01.2005 г. на Пазарджишки районен съд по гр.д. № 904/2004 г. на основание чл.231 ал.1 б.”г” ГПК /отм./.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.