Ключови фрази
Искове за нарушение на правата върху марка и географски означения * нередовност на исковата молба * словна марка * нарушение на правото на регистрирана марка


6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
София,07.01.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 12/2011 г.


Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 299 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 170/2010г. на Софийски апелативен съд, с което, след частично потвърждаване и частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав решение № 790 от 03.11.2009 г. по гр. д. № 539/2008 г., изцяло са уважени предявените от „Б. К.” АГ, Германия срещу дружествата-касатори искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО за преустановяване нарушението на правото върху търговска марка PREVICUR /словна/, рег. № 11294 за стоки от клас 01 и 05 от МКСУ и търговска марка PREVICUR /словна, на кирилица/, рег. № 24032 за стоки от клас 01 и 05 от МКСУ, чрез предлагане на българския пазар на средства за растителна защита-фунгициди.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Развити са подробни съображения срещу извода на въззивния съд за допуснато нарушение на правото върху процесните търговски марки, обосновано с липсата на ангажирани конкретни доказателства за оригиналността на стоките, означени с тези марки. Според касаторите, по делото изобщо не е било спорно, че предлаганите от тях стоки са оригинални и поради това именно първоинстанционният съд е отказал да бъде допусната поисканата в тази връзка експертиза. Освен това считат, че въззивният съд е следвало да приеме за осъществена хипотезата на чл. 15, ал. 1ЗМГО, т. е. че маркопритежателят е изчерпал правата си върху марките още с първоначалното им пускане на българския пазар, което следва да се приеме за извършено с факта на подновяване на срока на действие на марките. Подробни съображения са развити и в подкрепа на становището за неприложимост на предвиденото в чл. 15 ЗМГО право на маркопритежателя да се противопостави на използването на марката, аргументирана както с липсата на изрично позоваване на тази норма от страна на ищеца, така и с непредставянето на доказателства за наличие на визираните в нея предпоставки. Поради това, в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявените искове, респ. връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане.
С определение № 726 от 14.11.2011 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационното обжалване е допуснато по въпросите: 1. Може ли да се приеме, че е налице нарушение на правото върху търговска марка поради недоказаност на оригиналността на означените с нея стоки, когато този въпрос не е бил спорен по делото и съдът е отказал допускането на поисканите в тази връзка доказателства и 2. За предпоставките за прилагане нормата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО.
Ответникът по касация – „Б. К.” АГ, Германия – изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 23.12.2010 г.
Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалвания резултат – уважаване на предявените от „Б. К.” АГ, Германия срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО, въззивният съд е приел за осъществено твърдяното от ищеца нарушение на правото върху притежаваните от него словни търговски марки PREVICUR /словна/, рег. № 11294 и PREVICUR /словна, на кирилица/, рег. № 24032. Изводът за наличие на предпоставките на чл. 73, ал. 1 ЗМГО е направен по съображения, че предлаганите от ответниците през периода м. май - м. юни 2007 г. средства за растителна защита-фунгициди са означени със знак, сходен на процесните марки и за стоки от същия клас, което създава опасност за объркване на потребителите и за свързване на използвания знак със защитените марки, както и предвид липсата на доказателства за дадено от страна на ищеца съгласие за ползване на процесните марки. В тази връзка съдът се е позовал и на обстоятелството, че в представените по делото фотографски изображения на продукта ищецът не е посочен като производител, както и че не са ангажирани доказателства предлаганите от ответниците стоки да са оригинални. Като ирелевантен за спора, с оглед датата на сключването му /след процесните продажби/, е преценен представеният по делото дистрибуторски договор от 22.12.2007 г., сключен между чуждестранно търговско дружество и ответника [фирма] по повод правото на продажба на продукти за растителна защита, един от които е и продуктът „Превикур”.
Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответните дружества за изчерпване правото върху марка по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, считайки го относимо за стоки, носещи регистрираната търговска марка, когато стоките са оригинални и първата продажба е осъществена от притежателя на марката или с негово съгласие. Според решаващия състав, изчерпването на правото върху марка би имало отношение към неправомерното използване на правото на марка, докато исковете по чл. 76 ЗМГО, каквито са и предявените в настоящия процес, са обвързани с използването на марката по смисъла на чл. 13 ЗМГО.
Настоящата инстанция, в рамките на правомощията си за служебна преценка относно допустимостта на въззивните решения, предоставени й с ТРОСГК на ВКС № 1 от 17.07.2001г. /т. 4 и т. 10/, намира, че обжалваното решение е недопустимо.
Недопустимостта на атакувания съдебен акт произтича от обстоятелството, че същият е постановен по нередовна искова молба.
В приетите от ОСТК на ВКС Тълкувателни решения № 1 от 15.06.2009 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.05.2012 г. по приложението на чл. 73 и 76 ЗМГО са дадени подробни разяснения и указания във връзка със защитата на правото върху регистрирана марка, когато същото е нарушено чрез накърняване на някое от правомощията, включени в съдържанието на това право. ВКС е приел, че: При извършване на търговска дейност с оригинални стоки, т. е. със стоки, носещи графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя й, не е налице елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 ЗМГО и на носителя на правото върху марка не е предоставена исковата защита по чл. 76 ЗМГО; Изчерпването на правото върху марка по чл. 15, ал. 1 ЗМГО настъпва само по отношение на оригинални стоки; Неизчерпването на това право е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, като правата на притежателя на марката срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове по чл. 76 ЗМГО. В тълкувателно решение № 1 от 12.05.2012 г. е проведено изрично разграничение между нарушенията на отделните правомощия, включени в съдържанието на правото върху марка и исковете, с които маркопритежателят може да защити правата си – накърняването на правомощието за забрана на трети лица да използват в търговската си дейност на знак от вида на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-3 ЗМГО представлява нарушение на правото върху марка, което се обхваща от нормата на чл. 73 във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО и е предмет на специалните искове по чл. 76 ЗМГО, докато накърняването на правомощията за използване или разпореждане с правото върху марка, регламентирани съответно в чл. 19 ЗМГО и Раздел ІІІ на Глава ІІ от същия закон, представлява нарушение на правото върху марка, което се обхваща от нормата на чл. 73 във връзка с чл. 13, ал.1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО, ако не са изчерпани правата по чл. 15, ал. 1 ЗМГО и отговорността за същото може да бъде реализирана по общия гражданскоправен ред, като се предявят например искове по чл. 124 ГПК и чл. 59 ЗЗД. С оглед този различен режим за реализиране отговорността за нарушение на правото върху марка и обусловеността му от оригиналния или неоригиналния характер на стоките, ОСТК е обърнало внимание на съдилищата за необходимостта исковата молба да съдържа изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата съгласно изискванията на чл. 127 ГПК, за да се определи правилно правната квалификация на претенцията и съответно предмета на доказване в процеса и допустимите и относими възражения на ответника.
В случая изложените в исковата молба обстоятелства не позволяват да бъде определена правната квалификация на предявения иск и съответно предмета на доказване и на допустимите от ответника възражения съгласно посочените по-горе задължителни указания. Дружеството-ищец е заявило единствено твърдение, че през 2007 г. ответниците са пускали многократно на българския пазар „фунгициди”, използвайки процесните две търговски марки, без да са искали и получили разрешение за това от притежателя им. Липсва обаче твърдение за това в какво конкретно се изразява нарушението, т. е. кое от трите правомощия, включени в съдържанието на правото върху марка – използване, разпореждане или правото за забрана на трети лица да използват в търговската си дейност без съгласието на маркопритежатея на знак от вида на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1-3 ГПК, респ. коя от формите на използване по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО се твърди. Освен това, особено съществена е липсата на твърдения дали стоките са оригинални или не, което е от значение както за приложимостта на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, така и за преценката относно приложимостта на чл. 15, ал. 1 ЗМГО. В тази връзка следва да се отбележи като неоснователно твърдението на касаторите, че оригиналността на стоките не се оспорва от ищеца. Изявлението на същия от съдебно заседание на 14.11.2008 г., че „не оспорва съдържанието на опаковката, а оспорва етикета” на стоката, не означава признание за оригиналния й характер. Напротив, в хода на целия процес, в т. ч. и в отговора на касационната жалба, ищецът е твърдял, че върху стоката не е отразено кой е нейният производител, което представлява на практика отричане на оригиналния й характер.
Всичко изложено дотук налага извода, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба, което е довело до недопустимост на постановеното от него решение. Потвърждавайки това решение, въззивната инстанция също е постановила недопустим съдебен акт.
Поради невъзможността нередовността на исковата молба да бъде отстранена в настоящото производство, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане при спазване на задължителните указания, дадени в цитираните по-горе тълкувателни решения.

Така мотивиран, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 299 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 170/2010г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: