Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №. 209   гр. София, 19 април 2010г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и десета година, в състав:                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                       ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                           ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                           при  секретар ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора  АТАНАС  ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №38/ 2010 година Производството е образувано по искане на осъдения П. С. за отмяна на присъда №274/23.03.2009 година на Петрички районен съд и на въззивно решение от 21.07.2009 година на Окръжен съд - Благоевград, по реда на възобновяването, регламентиран в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 НПК. В депозираното искане се релевират оплаквания за нарушение на процесуалния и материален закон. В подкрепа на заявената позиция се навеждат доводи за неспазване разпоредбите на чл.13, 14 и чл.107, ал.2 и 3 НПК при проверка и оценка на доказателствените материали, довело до неправилно заключение относно престъпната съставомерност на инкриминираното деяние по чл.157 ал.1НК Поставя се акцент на съществуващите противоречия в свидетелските показания на пострадалия С. и на С. Георгиев досежно обстоятелства за събития и действия, предхождащи и последващи неправомерния акт, с подробни съображения за несъответност на очертаната от съдебните инстанции в тази насока фактология на съдържимите се в приобщените доказателствени източници фактически данни. Аргументира се липса на доказателства за съдебното минало на изслушаните в качеството на свидетели участници в наказателния процес и доказателствена необезпеченост на наличен мотив за извършеното престъпление. При условията на алтернативност се предлага отмяна на атакуваната влязла в сила присъда и оправдаване на осъденото лице, или връщане на наказателното дело за ново разглеждане от стадия на въззивното производство. В съдебно заседание на 06.04.2010г. П. С. участва лично, заявява че поддържа изцяло направеното от договорния му адвокат искане за възобновяване и настоятелно моли за неговото уважаване. Процесуалните права и законни интереси на осъденото лице се охраняват и от упълномощения з. , чрез допълнително представени писмени бележки. Представител на ВКП пледира за неоснователност на искането на осъдения. Върховният касационен съд, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №274/23.03.2009г., постановена по НОХД№2963/2006г., Районен съд-Петрич е признал П. К. С. за виновен в осъществено на неустановена дата през м.ноември 2003 година полово сношение с лице от същия пол-С. К. С., чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл.157, ал.1 НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. При съблюдаване на изискванията на чл.54НК и на правните предписания на чл.52, вр.чл.45 ЗЗД на подсъдимия С е определено наказание - ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с правоприлагане на института на условното осъждане и същият е осъден да заплати на пострадалия С. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените с престъпното посегателство неимуществени вреди. Съдебният акт е обжалван по предвидения в процесуалния закон ред и влязъл в сила на 21.07.2009 година, с обявяването на въззивно решение по ВНОХД №293/2009г. на Окръжен съд-Благоевград, с което първоинстанционната присъда е ревизирана в гражданската част, чрез намаляване размера на присъдената в полза на С. С. неимуществена обезвреда на 4 000 /четири хиляди/ лева . Искането на осъденото лице е допустимо за разглеждане в съдебно производство при очертаните от процесуалноправните норми на чл.419-чл.426, гл. ХХХІІІ от НПК условия на извънредния способ за съдебен контрол. Преценено обаче в контекста на предложените съображения за възобновяване на НОХД№2963/2006г. на РС-Петрич и на ВНОХД293/2009г. на Благоевградски ОС, и съответно за отмяна на постановените по тях съдебни актове, то е неоснователно. При осъществената извънредна съдебна проверка ВКС не констатира релевираните съществени процесуални нарушения, обосноваващи упражняване на предоставената му от процесуалния закон компетентност по чл.425, ал.1 от НПК. Съдебните инстанции не са дерогирали правните предписания за проверка, анализ и оценка на доказателствата по делото, лимитирани от процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и чл.107, ал.2 и 3 от НПК. В изпълнение на възложените им задължения същите са взели изискуемите се мерки за осигуряване на обективната истина в наказателния процес, като след всестранно и пълно изследване на всички значими обстоятелства са формирали вътрешно убеждение по фактите и приложимото право Необосновани са доводите в касационната жалба, че неправилно съдилищата по същество са основали фактическите си изводи за инкриминираното деяние, неговото авторство и престъпната му съставомерност, базирайки се на недостоверните, сугестирани и изтъкани от противоречия свидетелски показания на пострадалия С. , и на неговия близък роднина и приятел - С. Георгиев. Задълбочена е интерпретацията на съдебните инстанции по отношение на свидетелската годност на визираните процесуални участници и доказателствената стойност на инкорпорираните чрез тях фактически данни, които са обсъдени подробно при съблюдаване заключенията на изготвените комплексни психиатрични и психологични експертизи, след внимателен коментар на формата и съдържанието на посочените гласни доказателствени средства, и в контекста на съществуващата корелация с останалата доказателствена маса. Професионално поднесена е аргументацията в атакуваната присъда досежно характеристиките на депозираните от С. С. и С. Георгиев в хода на наказателното разследване разкази, индициращи на правдоподобност и обективност,и предпоставящи тежестта на инкорпорираните чрез тях доказателства. Логично и последователно, еднопосочно и съответно пострадалото лице и свидетелят-очевидец пресъздават хронологията на събитията в инкриминираната нощ през м.ноември 2003 година; предлагат факти за принудителното им качване в лекия автомобил на П. С. и придвижване към ГКПП- З. , очертават своите възприятия и преживявания, свързани с последващите действия на извършителя на неправомерния акт - сваляне на С. от колата, насилствено събличане на дрехите му и осъществяване на анален полов контакт. С демонстриран юридически усет установеното относно основния факт в наказателния процес чрез съдържимите се във визираните източници първични доказателства, е проверено и от събраните в рамките на досъдебната и съдебна фаза производни доказателства. Описаната от пострадалия и от присъстващия на местопрестъплението очевидец фактология за инкриминираното престъпление се подкрепя категорично от свидетелските показания на полицейския служител Георги Георгиев, и на К. С. и Л. С. /родител и брат на жертвата на посегателство/, възпроизвеждащи коректно и безпристрастно направените от С. С. след инцидента извънсъдебни волеизявления за престъпното деяние и неговия извършител. Безспорна е липсата на кореспондираща връзка между коментираните доказателствени средства и депозираното от осъдения С. по отношение на повдигнатото от представителя на прокуратурата обвинение, която в пределите на правомощията си първостепенният и въззивен съд са преодолели след отчитане характера на доказателствения източник, чрез прецизен преглед на лимитираните данни и при тяхното съпоставяне с доказателствената съвкупност. Обоснована е формулираната позиция, че обясненията на П. С. освен доказателствено средство са и форма на реализиране на защитна теза. Извършител на престъпното деяние и конституиран като обвиняем /подсъдим/-особен правен статус в наказателния процес, предпоставящ угроза от предстояща отговорност, той е заинтересован и тенденциозно ориентиран, което неминуемо се отразява на истинността на депозираното. Обезпечени са и изложените в атакувания съдебен акт съображения, мотивиращи липса на необходимост от кредитиране твърденията на П. С. , в аспекта на демонстрираната от последния предубеденост, на очевидната фрагментарност и вътрешна противоречивост на неговия разказ, и при констатираната несъответност на заявеното от осъденото лице на останалия доказателствен материал, безусловно опровергаващ същото. В очертания смисъл несериозни са възраженията на процесуалния представител на осъдения С. за доказателствена непълнота, поради игнориране от контролираните съдебни инстанции на доказателствените искания, мотивиращи наложителност от приобщаване на справки за съдебното минало на свидетелите С, и за висящи досъдебни производства срещу тях. Предявените претенции са процесуално ненужни и юридически неоправдани в обхвата на настоящото наказателно производство. Несъстоятелни са и релевираните оплаквания за налични противоречия в доказателствената маса, с акцентиране на тези съдържими се в показанията на пострадалото лице и свидетеля С досежно факти за събития и действия, предхождащи и последващи инкриминирания акт, които сочат на липса на относимост към времевите и пространствени параметри на инкриминираното деяние, и на правна незначимост за съпричастните към него лица и престъпната му съставомерност. Без оглед на обстоятелството, че по своето естество и специфика доводите в тази насока индицират на необоснованост на влязлата в сила присъда, което е извън обсега на компетентност на ВКС, настоящият състав за пълнота на изложението счита за необходимо да ги коментира. Ирелевантни за лимитирания от обвинителната власт основен факт са словно обективираните в искането възражения за съществуващи незначителни несъответствия в депозираното от визираните свидетели относно реализираните срещи и проведените разговори между П, дни преди инкриминираното престъпление, по повод закупуването на лек автомобил и обсъжданите възможности за финансово обезпечаване на сделката /доставяне на канабис или намиране на определена сума пари от възходящите на пострадалия/. Извън очертанията на предмета на доказване по чл.102 от НПК са и констатираните неточности и отсъстваща абсолютна идентичност в детайлите на депозираното от пострадалия и от С. Георгиев досежно нанесения на С. С. на 27.12.2003 година, в с. П., побой от осъдения С. За причинените вследствие на упражненото физическо насилие телесни увреждания на пострадалото лице е образувано досъдебно производство и проведено разследване по чл.129НК срещу П. С. , финализирало с постановление на 25.10.2006 година за прекратяване, поради медикобиологичните особености на причинената телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, сочеща на извършено престъпление от частен характер. Логическа последица от осъществения доказателствен анализ е заключението за обоснованост на повдигнатото срещу П. С. обвинение с висока степен на интензитет и за юридическа издържаност на влязлата в сила осъдителна присъда за инкриминираното престъпление . Правилно е приложен и материалният закон. Неправомерното поведение на осъдения С. - извършено полово сношение с лице от същия пол, чрез употреба на сила и заплашване, се субсумира от обективните и субективни признаци на нормата на чл.157, ал.1 от НК. Лансираната от защитата версия за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние по чл.157 НК, поради „недоказаност на наличен мотив” индицира на неразбиране на използваните термини - състав на престъпление като изградена върху плоскостта на общото понятие за престъплението обобщителна категория и състави на отделните видове престъпления - установени с нормите на особената част съвкупности от признаци. Съвременната доктрина и константна практика приема принципно подразделение на признаците на престъпния състав относно обекта и субекта на престъплението, и досежно обективната и субективна с. на същото. Действително умисълът и непредпазливостта като форма на вина, необходима при всяко престъпно посегателство не изчерпва неговите субективни измерения. В техния обхват са подбудите /мотивите/ за извършване на деянието, чувствата, психическото състояние при вземане и изпълнение на решението, преследваната от дееца цел. Тези субективни моменти в поредица от случаи оказват влияние върху характера и степента на обществената опасност на извършеното, което предпоставя и очертаването им като специални субективни признаци, включени в състава на определени престъпления в особените норми на НК. Когато визираните субективни особености не са признаци на съответния престъпен състав, същите могат да имат наказателноправно значение единствено при налагане на наказанието и при правоприлагане на свързаните с него институти /чл.54, чл.55 и чл.66 от НК/. На подобни обстоятелства сочи конкретиката по настоящото наказателно дело.становеният и доказан мотив за извършване на престъплението - желанието на П. С. да санкционира и унижи С. С. за неизпълненото обещание за сключване на договор за покупко-продажба на притежавания от осъденото лице лек автомобил „Лада” с рег. №Е0926, и за възникналите във връзка с това финансови взаимоотношения за изразходваното при пробния пробег на колата и невъзстановено гориво, е ценен при индивидуализация на санкциите. Предложената доказателствена интерпретация и становището по поставената проблематика при визиране на правните очертания на инкриминираното престъпно посегателство по чл.157, ал.1 НК формират вътрешното убеждение на Върховния съд за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, обуславящи отмяна на атакувания акт и оправдаване на осъдения С. или връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането на осъденото лице за отмяна на присъда №274/23.03.2009 година на Петрички районен съд и на въззивно решение от 21.07.2009 година на Окръжен съд-Благоевград, съгласно предвидения от процесуалните норми на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК регламент, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. К. С. за възобновяване на НОХД№2963/2006г., по описа на Районен съд-Петрич и на ВНОХД№293/2009г. на Благоевградски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.