Р Е Ш Е Н И Е № 69 София, 21 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, двехиляди и тпринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 2259 / 2012 год. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. А. М. И., срещу въззивна присъда № 309 от 25. 10. 2012 год. постановена по ВНОХД № 4190 / 12 год. по описа на Софийският градски съд. В жалбата поддържана в съдебно заседание, се релевират доводи за наличие на допуснати касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради и което се прави искане, за упражняване правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Я. В. Х., както и повереника му, поддържат становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 309 от 25. 10. 2012 год. постановена по ВНОХД № 4190 / 12 год. по описа на Софийският градски съд, е била отменена присъда от 14. 03. 2012 год. постановена по НОХД № 8909 / 2011 год. по описа на Софийски районен съд, като подс. А. М. И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години. Със същата присъда, подс. И. бил осъден да заплати на гражданския ищец Я. Х. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05. 10. 2010 год. до окончателното й изплащане, като иска до пълния му предявен размер от 5000 лв., бил отхвърлен като неоснователен. Касационната инстанция намира, че релевираните в жалбата на подс. И. доводи са неоснователни, поради отсъствие на допуснати от решаващия съд, касационни нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, в претендираното им от касатора съдържание. Софийският градски съд е базирал своите изводи както въз основа на събрания от първата инстанция – Софийския районен съд, доказателствен материал, така и на установения в рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, необходимия обем доказателства относими към предмета на доказване, визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Фактическата обстановка е детайлно прецизирана, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършен собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като аргументирано и във взаимовръзка, са обсъдени различните доказателствените източници, в частност показанията на свидетелите Б. и Г., заключенията по видео-техническата и комплексната съдебно-психиатрична и психолочигна експертизи, приобщените писмени доказателства. Тук следва да се посочи, че заключенията по изслушаните по делото експертизи, както и показанията на пострадалия са били внимателно ценени и по отношение на същите, въззивната инстанция е изложила своите съображения при съобразяване с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения при извършения анализ на събраните по делото доказателства не може да бъде споделен, тъй като разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК задължават съда да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, което именно е и сторено, в конкретния случай. Извършеното от подс. И. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на съответния престъпен състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Изводите на въззивният съд от правна страна са законосъобразни и като такива, споделяни и от настоящата инстанция. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания както за нарушение на материалния закон, така и за допуснато нарушение на процесуалните правила явяващо се съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК. С оглед обстоятелството, че жалбоподателят оспорва поначало ангажирането на наказателната му отговорност, касационния състав счита, че доколкото наложеното му наказание е част от същата, въпреки липсата на такова изрично оплакване, следва бъде обсъдена правилността на атакувания съдебен акт и в неговата санкционна част. В посочената част, присъдата се налага да бъде изменена, тъй като наложеното на подс. И. наказание, неправилно е било определено при условията на чл. 54 от НК. Макар и въззивният съд старателно да е изброил релевантните за наказателната отговорност на дееца смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, не е констатирал, че в конкретния случай се очертава хипотезата на чл. 55 от НК. Това е така защото, установените по делото и възприети като такива от решаващия съд, смекчаващи наказателната отговорност на подс. И. обстоятелства – младата възраст, необремененото съдебно минало, изминалия период от извършване на деянието до ангажиране на наказателната му отговорност, добрите характеристични данни и не на последно място, влошените взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия /отражението на които, през призмата на чл. 54, ал. 1 от НК, е било неправилно интерпретирано/, в конкретния случай, се отличават с белега „многобройност” по смисъла на горепосочената законова разпоредба. На тази база може да бъде сторен извод, че в конкретния случай и най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подсъдимия, обстоятелство налагащо определяне на следващото му се наказание, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК. Поради горното, касационната инстанция намира, че въззивната присъда следва да се измени в санкционната си част, като наложеното на подс. И. наказание се намали от „лишаване от свобода” за срок от една година, /изпълнението на което е било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години/, на „пробация”, при следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца, като именно с това по вид и размер наказание /съобразено и с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК/, по – пълно и ефективното ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, а именно, да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Въззивната присъда ще следва да бъде коригирана и в гражданско-осъдителната си част, тъй като макар и принципно изложените в тази част съображения да са обосновани и кореспондиращи с установената по делото доказателствена база, неправилно подс. И. е бил осъден да заплати и законна лихва върху присъдената на гражданския ищец обезвреда, считано от датата на извършване на деянието. Тъй като такава претенция не е била заявявана от гражданския ищец, въззивната присъда в тази си част, ще следва да бъде отменена. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА въззивна присъда № 309 от 25. 10. 2012 год. постановена по ВНОХД № 4190 / 12 год. по описа на Софийският градски съд, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия А. М. И. наказание от „лишаване от свобода” за срок от една година на „пробация”, при следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца. ОТМЕНЯВА въззивната присъда в частта й, с която подс. А. М. И. е осъден да заплати на Я. В. Х. законна лихва върху сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.