Р Е Ш Е Н И Е № 314 гр. София, 28 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1648 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения О. П. Г. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 13/2011 г. на Окръжен съд Монтана и отмяна на постановеното решение. В него не се сочат касационни основания, но от съдържанието му се установява, че Г. оспорва приетите факти, отрича да е извършил престъпление и моли делото да се върне на досъдебното производство за да “се разплете истината”. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането, като излага съображения за явна несправедливост на наказанието и моли то да бъде намалено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт установи следното: С присъда от 02.12.2010 г. по нохд № 30 343/2010 г. Районният съд в гр. Монтана признал подсъдимия Г. за виновен в извършване на престъпления по чл.296 ал.1 вр. чл.26 ал.1от НК и по чл.144 ал.3 вр. чл.26 ал.1 от НК. За всяко от престъпленията наложил отделно наказание, като на осн. чл.23 от НК определил общо наказание от осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. По протест на прокурора, с решение от 19.03.2011 г. по внохд №13/11 г. Окръжният съд в гр. Монтана изменил присъдата, като увеличил размера на наказанието за престъплението по чл.144 ал.3 от НК, съответно и на общото наказание по чл.23 от НК на една година и четири месеца лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Оплакването на осъдения, че фактите по делото са неправилно установени, че той не е имал никакво намерение да реализира заплахите за убийство, че е действал с цел да предпази дъщеря си, че е осъден без да бъдат разпитани свидетели, които е посочил по време на досъдебното производство и че в крайна сметка лежи в затвора без да е виновен е лишено от фактическо и правно основание. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 27 от НПК. Видно от протокола от съдебното заседание на 02.12.2010 г. съдът е разяснил на подсъдимия Г. процесуалната възможност делото да се разгледа по реда на чл.371 т.1 или чл.371 т.2 от НПК, както и последиците от провеждане на съкратеното съдебно следствие. Осъденият е признал фактите по обвинителния акт и е изразил съгласието си да не се събират доказателства за тях. Възражението за допуснати процесуални нарушения, тъй като не са разпитани никакви свидетели е неоснователно. Особената процедура на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция обслужва обществения интерес, насочен към бързо правораздаване и е изградена на базата на разумния компромис между обвинението и защитата. Прокурорът е улеснен в осъществяване на дейността по доказване на обвинителната теза, а подсъдимият се съгласява да търпи процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по фактите, като в замяна на това получава по-леко наказание. След като съдът е преминал към разглеждане на делото по глава 27 от НПК и е постановил присъда, подсъдимият е лишен от възможност да оспорва фактите по обвинението, за които е направил признание и то е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства. В този смисъл е ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, поради което настоящият касационен състав не се счита задължен да обсъжда изложението на Г., с което сочи различни факти и обяснява мотивите за действията си. Въз основа на приетите факти, съдът правилно е приложил закона. С действията си искателят е осъществил обективните и субективни признаци на престъпленията по чл.296 ал.1 вр. чл.26 и чл.144 ал.3 вр. чл.26 от НК, поради което оплакването за неправилното му осъждане при липса на виновно поведение не може да бъде споделено. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е изложил подробни съображения за решението си да увеличи санкцията за престъплението по чл.144 ал.3 от НК, които настоящият състав изцяло споделя. Правилно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства престъпната упоритост при извършване на престъплението, броят на отделните деяния в продължаваното престъпление, начинът на извършването му- в присъствие на непълнолетното му дете, съпроводено и с неговото нараняване, както и многобройните му осъждания, които не са изиграли поправителен ефект. Определеното наказание съответства на обществената опасност на извършеното и на личната обществена опасност на Г., както и на целите по чл.36 от НК. При тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О. П. Г. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 13/2011 г. на Окръжен съд гр. Монтана и отмяна на решение от 19.03.2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: