1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 568 София, 17.06.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело №3799/2021 г. и за да се произнесе ,взе предвид следното : Производството е по чл. 288 ГПК . Образувано е по касационна жалба на «Електроенергиен системен оператор » ЕАД чрез адв. И.С. от САК, срещу решение №260074 от 19.03..2021г по в.гр.д № 762/2019 г на Плевенски окръжен съд , с което в обжалваната от касатора като въззивен жалбоподател част , е потвърдено решение №942 от 22.05.2019г на Плевенски РС ,с което трудовият спорпо чл.344, ал.1 т.1-3 КТ е разрешешен с отмяна на уволнение ,възстановяване на работа и присъждане на обезщетение.В друга обжалвана понастоящем част първоинстанционното решение е отменено , като искът по чл.225, аол.1 КТ е уважен за разликата до размера на претендираните 10174, 50 лв обезщетение . Ищецът М. Б. М. е бил уволнен на основание чл. 328, ал.1 т.6 КТ от длъжността «експерт физическа и техническа охрана и управление при кризи ,отбранително мобилизационна подготовка МЕР П. , в управление «Сигурност», която длъжност е заемал от 14.05.2014г и към момента на сключване на трудовия договор е отговарял на изискванията за нейното заемане .Впоследствие , въз основа на доклад от 02.09.2015г при работодателя е утвърдена промяна в изискването за образование .Въведено е изискването е за магистърска степен по специалността «Национална и международна сигурност» и/или «Защита на критична инфрастурктура»,на които не само ищецът , но и други служители със същата или сходна трудова функция не са отговаряли.В сила от 01.11 2018г при работодателя е утвърдена нова структура и щат ,като е предвидено закриване на 4 щатни бройки в управлението , една от които за длъжността «експерт физическа и техническа охрана и управление при кризи ,отбранително мобилизационна подготовка МЕР П.» При тези обстоятелства, със заповед от 29.11.2018г ищецът е уволнен по чл. 328, ал.1 т.6 КТ,докато друг сочен от ищеца в исковата молба служител (със специалност магистър по икономически науки и машинен инженер) е бил преназначен. На свой ред въззивният съд е посочил ,че при въвеждането на нови изисквания за образование и квалификация ,работодателят трябва да съобрази не само нуждите на предприятието ,но и да действа равнопоставено по отношение на всички заети лица.Новите изискнания не са установени като извикани от подобряване на трудовия процес и въззивният съд е обсъдил наведените от ищеца фактически основания за тови извод. Нито едно от лицата ,които са заемали идентична длъжност с посочения код останали на работа , не притежава изисканата допълнително магистърска специалност. Въвеждането на изискването не е било установено като обосновано , да е съпроводено с изменение на трудовите функции - при ищеца, с промяна в длъжностната характеристика.Последната длъжностна характеристика е връчена преди уволнението , през м. ноември 2018г и по отношение на изискванията ,тя не сочи разлика с връчената през 2015г. Констатирано е ,че изменение в тази насока няма, като въззивният съд е изтъкнал,че към настоящия случай са относими разрешенията , установени в практиката на ВКС в решения 194/2016г по гр.д №891/2016 и реш. по гр. д№284/2012г на Четвърто г.о Решението се оспорва като материално и процесуално незаконосъобразно.Според защитата, голословно въвеждане на недобросъвестност с искова молба сочи на липса на главно доказване от ищеца. В изложение касаторът е поставил два свързани въпроса: 1)Следва ли ищецът ,който твърди ,че е осъществена злоупотреба с право ,да изложи конкретните факти и обстоятелства , от които могат да се направят издводи , или е достатъчно да посочи ,че е налице заобикаляне на закона . 2)Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца , който се позовава на нея , или работодателя ответник следва да докаже ,че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение . По двата въпроса се сочи противоречие с реш. № 235/2017г по гр.д № 4531/2016г, реш №47/2019г по гр.д № 2322/2018г ,реш. № 345/2014г по гр. д 3868/2013г ,реш. №37/2019г по гр.д №3148/2018г ,реш. №192/2013, реш. № 83/2021г , всички на Четвърто г.о на ВКС Цитира се и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК и се изтъква очевидна неправилност на решението . Отговор е постъпил от М. Б. М. ,чрез адв А.Д. .Оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване, като наведени бланкетно Въпросите са недопустими и неотносими, те са хипотетични ,без никаква връзка с конкретиката на казуса. Съдът съответно е възложил доказателствената тежест, която несъмнено и ясно е за ищеца ,при негово твърдение за недобросъвестност на работодателя.Подробно е изложението в исковата молба Изложени са и съображения по съществото на касационните оплаквания В отговора се изтъкват и подчертават твърденията в исковата молба , хронологията на фактите и обстоятелствата, които свидетелстват за нарушение на чл.8, ал.1 КТ,както правилно и обосновано са приели съдилищата . Претендират се разноски Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение намира , че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване По въпроса за очертаните с иск предметни предели на спора при оспорване на уволнението заради нарушение по чл. 8, ал.1 КТ , въззивния съд не е допуснал противоречие с установената практика на ВКС. . След обсъждане на наведените от страните фактически твърдения и доказателства в тази връзка, процесното уволнение е отменено на основание , посочено в исковата молба. Положението на други служители в управлението , които би следвало също да са подчинени на изискване за образование по посочената магистърска специалност , е било наведено с исковата молба ,с довод за целенасоченост на оспорваното уволнение и нарушение на чл. 8, ал.1 КТ . .От ищеца е посочено съдържанието на трите връчени му длъжностни характеристики - от назначението до уволнението, конкретни са твърденията , изразяващи тезата на ищеца за съдържанието на изискването, нуждата от въвеждането му и целта на работодателя и проведеното доказване на тези факти е обусловило изводите на съда Кореспондира с установената практика на ВКС ( решение № 235/2017г ,реш № 345/2014г и реш №37/2019г на 4-то г.о на ВКС), че при наведен от ищеца довод в исковата молба за злоупотреба с право , в трудовия спор се проверява не само дали изискването е въведено с оглед нуждите на работата ,а и дали , както и в конкретния случай - при взето решение щатът да бъде намален , работодателят постига прекратяване на ТПО с конкретен служител по чл. 328, ал.1 т.6 КТ при положение че друг, заемащ същата длъжност служител, преназначава без последният да отговоря на същото въведено изискване .При изведените в пракиката на ВКС критерии, свързани с целта,недобросъвестното упражняване на права от работодателя в трудовото правоотношение засяга, при това най-често,правото да се прекати трудовото правоотношение с работника или служителя едностранно и при облекчени за работодателя условия . В тази своя проявна форма , недобросъвестнотта е изводима от противоправната целенасоченост ,а обстоятелствата който я прикриват могат да бъдат най-разнообразни.При установена целенасоченост, презумпцията по чл. 8, ал.2 КТ съдът приема за оборена. Същото указние съдържа изтъкваната от касатора практика на ВКС (решение № 83/2021г по гр.д2947/2020г на 4-то г.о и цитираната в него практика ) според която едни и същи обстоятелства в различните казуси могат да установят или не злоупотреба с права ,важното е дали е оборена добросъвестността на работодателя , т.е да е установено че правната възможност по чл.328, ал.1 т.6 КТ е използвана целенасочено .Този подход е следвал и въззивния съд в решението по делото ,при наличие на искова молба , която е съдържала подробно изложени и подкрепени с относими обстоятелствени твърдения доводи за злоупотреба с право по чл.8, ал.1 КТ , в насоките очертали предмета на съдебната проверка по настоящето дело, при оборване презумцията за добросъвестност в чл. 8, ал.2 КТ . По вторият формулиран въпрос също не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Отговорът на въпроса чия е доказателствената тежест за установяване на нарушение по чл. 8, ал.1 КТ е трайно установен в практиката на ВКС ,той следва от ясното съдържание на чл. 8, ал.2 КТ и не е налице и основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите си , а при формиране на решаващите си изводи е съобразявал ,че в доказателствена тежест на работника е да докаже недобросъвестност на работодателя и нарушение на чл. 8 , ал.1 КТ .При фактите, които ищецът е навел в процеса и съдът е обсъдил по същество,изводът на съда е за провеждане на необходимото пълно и главно доказване , довело до уважаване на иска . Не е налице основанието по чл. 280 , ал.2 предл трето ГПК , като не се констатира сочената от касатора очевидна неправилност при изводите на съда . Ответникът в настоящето производство е установил разноски в размер на 1000 лева за адвокатска защита ,които следва да се присъдят. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение №260074 от 19.03..2021г по в.гр.д № 762/2019 г на Плевенски окръжен съд Осъжда «Електроенергиен системен оператор » ЕАД със седалище [населено място] да заплати на М. Б. М. от [населено място] сумата 1000 лева разноски . Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .