Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 13.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Теодора Стамболова Бисер Троянов при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 572 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 422,ал.1 т.5 от НПК по искане на защитника на осъдения Х. Б. Й. за възобновяване на производството по нохд № 304/2009 г. по описа на Районния съд в гр.Дупница. В искането / и в писменото допълнение към него / се сочи, че въззивното решение, с което се изменя частично първоинстанционната присъда, е постановено при нарушение на закона и след като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оплакването за неспазване на материалния закон се обосновава с неправилно приложение на чл.55, чл.66, ал.1 и чл.69, ал.2 от НК. Съществени нарушения на процесуалните правила искателят вижда в противоречие и неяснота на мотивите на въззивния съд, както и в изразеното в тях отклонение от задължителните разпоредби на чл. 13 и чл. 107, ал.5 от НПК при анализа на доказателствения материал. В заключение се настоява за отмяна на решението на окръжния съд и ново разглеждане на делото или, алтернативно – за намаляване на наказанието по реда на чл. 55 от НК или отлагане на изтърпяване на срока на лишаване от свобода съгласно чл. 66 , ал.1 от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция защитата на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът пледира за отхвърляне на искането с аргументи за несъстоятелност на аргументите срещу въззивното решение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Дупница с присъда № 84 от 11.07.2011 г. по нохд № 304/2009 г.признал подсъдимия Х. Б. Й. за виновен в това, че на 05.10.2008 г. около 22,30 часа в околностите на село Дж., област Кюстендил, извършил блудствени действия по отношение на навършилата 14 години Р. Х. Ч., като употребил за това заплашване, и макар непълнолетен могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.150, пр.първо от НК /ред. ДВ бр.75/2006 г./ във връзка с чл. 63, ал.1, т.3 и чл. 54 от НК му наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил на основание чл. 69, ал.1 във вр. с чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Със същата присъда останалите четирима подсъдими били оправдани. Окръжният съд в гр. Кюстендил с решение от 23.12.2011 г. по внохд № 529/2011 г. изменил присъдата в наказателно - осъдителната й част като отменил приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Х. Б. Й. и постановил наказанието лишаване от свобода за срок от две години да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, определено на подсъдимия със споразумение № 1408/28.11.2007 г. по нохд № 1615/2007 г. на Районния съд в гр. Дупница, при същите режим и място на изтърпяване. В останалата част присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна по отношение на наказателно дело, завършило със съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно. На първо място въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, ценими като основание за възобновяване по силата на чл. 422, ал.1, т.5, пр.2 във вр. с чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Възражението на искателя, че окръжният съд недопустимо се е произнесъл по отмяната на чл. 66, ал.1 от НК с решение, а не с нова , подлежаща на касационен контрол присъда, противоречи на установените с чл. 334, чл. 336 и чл. 337 от НПК правомощия на въззивния съд. Елементарното сравнение между приложното поле на хипотезите при отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова /чл. 336 от НПК/ и хипотезите на изменение на първоинстанционната присъда /чл. 337 от НПК/ недвусмислено показва възможността отмяната на освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 66 от НК да се извърши с решение, а не с нова присъда, при условие, че има съответен протест от прокурора или съответна жалба от частния тъжител или частния обвинител. Защитата некоректно твърди, че въззивният протест не съдържа искане за „утежняване положението на подсъдимия ” т.е. оспорва се неговата „съответност” по смисъла на чл.337, ал.2 от НПК. На стр. 21 от въззивното производство е приложен протест на зам.районния прокурор при Районна прокуратура гр. Дупница Д.Н., в който на стр.3 и стр.4 изрично е отразено несъгласие с условното осъждане и ясно е изразено искане за неговата отмяна. Неприемливи са и твърденията,че решението в частта му относно определяне на наказанието съществено нарушават на стандарта на чл. 339, ал. 1 и ал.2 от НПК. Мотивите на въззивната инстанция търпят укор относно прецизната правна формулировка на изразите, използвани при индивидуализацията на санкцията, наложена на осъдения, но допуснатите неточности не са от категорията на съществените процесуални нарушения. Разпознаваеми са както крайните изводи на въззивната инстанция относно необходимия обем наказателна принуда, така и фактическите и правни основания за тях, и това прави възможен контрола по Глава тридесет и трета от НПК. Убедителността на атакувания съдебен акт би спечелила, ако окръжният съд, съобразявайки непълнолетието на подсъдимия, бе избегнал твърдението за „автоматично” привеждане в изпълнение на отложеното наказание по силата на чл. 68, ал.1 от НК, още повече, че един абзац по-долу заключава, че няма основания за приложение на чл. 69 , ал.2 от НК. Същото се отнася и до позоваването на легалния максимум от 6 години на наказанието по чл. 150, пр.1 от НК /ред. ДВ бр. 76/2006 г./ , но макар да няма директно посочване на редуциращата разпоредба на чл. 63, ал.1,т.3 от НК тя присъства във въззивното решение чрез мотивите на първата инстанция, изцяло инкорпорирани с изрична препратка от окръжния съд /стр.7 от мотивите, долу/. Настоящата проверка, въпреки нестройното изложение на проверяваното решение, не споделя твърдението за липса на мотиви за необходимостта от привеждане в изпълнение на отложеното наказание. Те следват разсъжденията на съда относно неприложимостта на чл. 55, ал.1 , т.1 от НК, но са относими към преценката на начина на изтърпяване на лишаването от свобода. Не намират подкрепа и развитите в допълнение към искането възражения за едностранчивост и необективност при тълкуването на доказателствения материал и предоверяване на показанията на пострадалата. Окръжният съд е изложил убедителни съображения защо кредитира информацията, съобщена от свидетелката Ч.. Мотивите в тази част не сочат на предубеденост или избирателност – напротив, те показват, че показанията на пострадалата са обсъдени с оглед нейната възраст и положението на жертва и критично са съпоставени с останалите доказателствени средства. Правилно предходните инстанции са констатирали, че версията на пострадалата в основната й част, разкриваща съставомерните признаци на инкриминираното деяние, се подкрепя от обективни и незаинтересовани доказателствени източници. Изводите на съда за насилствено анално сношение, извършено по описания от свидетелката начин, се базират освен върху показанията й, така и върху експертната интерпретация на медицинските документи, както и върху информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите А., И. ,И., Х. и К.. Последният има особено важно значение при оценката на доказателствения материал, тъй като възприел поведението на подсъдимия и пострадалата непосредствено след деянието от позицията на случаен очевидец. Неговите показания едновременно допълват доказателствената съвкупност и служат за проверка на достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на пострадалата. К. описва тичащото към фургона му треперещо и разстроено момиче, което потърсило закрила от насилие. Веднага след това той видял подсъдимия, който настоявал момичето да излезе.Според свидетеля ситуацията била такава, че и той се уплашил. При тези данни твърденията на защитата,че Ч. свидетелства срещу подсъдимия от срам и страх заради собственото си сексуално поведение, са отхвърлени при спазване на принципа на чл. 14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и на подкрепящото го правило на чл. 107, ал.5 от НПК за внимателна проверка на всички събрани доказателства. Обобщено , изводът за авторството на деянието е изграден чрез доказателства , събрани по установения процесуален ред и отличаващи се с несъмненост и достатъчност за разлика от защитната версия на осъдения за желана от пострадалата интимност. На второ място неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон, предпоставящо възобновяване на делото съгласно чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348 , ал.1 , т.1 от НПК.То не се поддържа с други доводи освен коментираните по-горе във връзка със следваната от въззивния съд процедура, неправилно третирани в искането като незаконосъобразни правни изводи.За пълнота на изложените следва да се добави, че допълнението към искането съдържа интерпретация на чл.66, ал.1 от НК конфронтираща със съдържанието на правната норма.Безспорно е противното на изложеното от защитата, а именно, че условно осъждане е възможно само тогава , когато лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Отсъствието на предпоставки за възобновяване на делото прави невъзможно удовлетворяване на претенцията на искателя за смекчаване на наложеното му наказание. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Б. Й. за възобновяване на производството по нохд № 304/2009 г. по описа на Районния съд в гр.Дупница. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.