Р Е Ш Е Н И Е № 401 гр.София, 14 ноември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1257/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 2, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на осъдения Д. Д. И. и по искане на осъдения Н. Д. Д. за възобновяване на внохд№504/12 год. на Бургаския окръжен съд и отмяна на решение от 21.05.2012 год.,с което е потвърдена присъда №591/21.03.2012 год. по нохд№793/12 год. на Бургаския районен съд. В искането на всеки от осъдените са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК и с молба за отмяна на съдебните актове и оправдаването им по обвинението за престъпление по чл.311, ал.1,вр. чл.20, ал.2 НК. В съдебно заседание осъдените Д. И. и Н. Д. не се явяват , редовно призовани. Според прокурора от ВКП, допуснато е смесване на процедурата по чл. 371, т. 1 НПК с процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, поради което производството следва да бъде възобновено, съдебните актове – отменени, а делото да бъде върнато за разглеждане в РС гр.Бургас. Осъдените са заявили, че са съгласни да не се разпитват вещи лица и свидетели и че не признават фактите по обвинението.Вместо да се съобрази със заявеното от осъдените, съдът е провел съкратено съдебно следствие без да е налице признаване на фактите по обвинението. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО И НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо. Направено е от осъдените в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Подадено е срещу въззивно решение, неподлежащо на касационна проверка, което е влязло в сила. Разгледани по същество, подадените от осъдените искания за възобновяване са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С присъда № 591/ от 21.03.2012 по нохд № 793 по описа за 2012 година на Бургаския РС подсъдимите Д. Д. И., ЕГН: [ЕГН] и Н. Д. Д., ЕГН [ЕГН], са признати за виновни за това, че като съизвършители, в кръга на службата им, съставили официален документ: Акт „образец 19” за установяване завършването и заплащането на видовете СМР от 05.12.2005г. за обект „Ремонт общински път IV- 53904 Р.-Т." с изпълнител [фирма] и инвеститор [община], в който са удостоверили неверни обстоятелства, че са извършени работите от раздел „Укрепване и ремонт на водостоци", по т. 2 „Доставка и полагане на бетон клас „В 15” за фундаменти на крила и челни стени при водостоци, включително кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи" и по т.З „Доставка и полагане на бетон клас „В 20” за челни стени, крила др. включително кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи", с цел за бъде използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за всеки от тях и вр. с чл. 58а (ДВ бр.27 от 2009г.), вр. с чл. 55, ал. 1,т. 2, б."б" НК, са осъдени , всеки от тях, на наказание пробация по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 НК със следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година с явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 /два/ пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година, както и на безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа годишно за срок от 1 /една/ година. С решение №161/21.05.2012 год. по нохд№504/12 год. на Бургаския окръжен съд, образувано по жалби на подсъдимите, присъдата е потвърдена. И двете искания имат бланкетно съдържание и са неподкрепени с доводи по нито едно от наведените в тях основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1,т. 5 ,вр. чл. 348 , ал. 1 НПК. Проверката на ВКС показа, че няма нарушения на процесуалните правила, регламентиращи провеждането на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК.Не е нарушен материалният закон и наложените на подсъдимите са справедливи. ВКС не намира за основателно становището на прокурора от ВКП за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС гр.Бургас, изразено в недопустимо смесване на предвидените две процедури за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371,т. 1 и т. 2 НПК. Твърдението е напълно произволно. Ясно е обективирана волята и на двамата подсъдими, преди даване хода съдебното следствие пред първата инстанция, за непровеждане на съдебно следствие и за ползване изцяло на материалите, събрани на досъдебното производство №ЗМ148/2011 год. на ОД МВР Б., ДП№1738/11 год. на БРП, които са приети от съда по реда на чл. 283 НПК с изрично определение. От съдържанието на протокола от 21.03.2012 год. от съдебното заседание по нохд№793/12 год. е видно, че първостепенният съд е провел предварително изслушване на страните, по реда на чл. 370 НПК, след като е разяснил правата им . Подсъдимите И. и Д. са изразили ясно и недвусмислено волята си, че всеки от тях признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. С определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК съдът е постановил, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на доказателства и е обявил с определението си, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. ВКС не намери нарушения и при събирането и проверката на доказателствените източници, на които съдилищата са основали фактическите си констатации. Те са проверени и оценени съгласно правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. В мотивите си съдебните инстанция правилно са приели за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като са се позовали на самопризнанията на подсъдимите и на доказателствата от досъдебното производство. Инстанционните съдилища са отговорили аргументирано на доводите на защитата на подсъдимите, която е оспорила правната квалификация на деянието, съгласно обвинението. При установените факти неоснователно се оспорва от защитата правната квалификация на деянието на подсъдимите под признаците на чл. 311, ал.1,вр. чл. 20, ал. 2 НК. Липсват правни аргументи на защитата в тази насока. Установено е, че [община] е възложила по реда на спечелване на конкурс за малка обществена поръчка на фирмата [фирма]-Б., чийто управител е подс.И., да извърши строително-монтажните работи (СМР) на обект „Ремонт на IV-ен път 53904 [населено място] - [населено място] - [населено място] - км.5+5 до км. 14+00", като общата стойност на проекта възлизала на 462 219, 60 лева с ДДС. Установено е качеството и на двамата подсъдими на длъжностни лица по смисъла на чл.93, ал.1,б.”а” НК- за подс.Д. и по чл.93, ал.1, б.”б” НК за подс.И.. Подсъдимият Н. Д. е изпълнявал длъжността „главен специалист" в отдел „Строителство" към Дирекция „УТАБ", при [община], и по силата на длъжността си е изпълнявал контрол от името на Общината- инвеститор по всички проекти, свързани със строителството. На 05.12.2005г. подсъдимият И. е изготвил и подписал процесния Акт, „образец 19” , за установяване завършването и разплащането на видовете строително-монтажни работи в който, наред с обективно изпълнените строително-монтажни работи е вписал, че са изпълнени и такива, които не са били извършени, а именно: по доставка и полагане на 38 куб. метра бетон клас „В 15” за фундаменти на крила и челни стени при водостоци, вкл. кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи на стойност 5016, 00 лева, и доставка и полагане на 26 куб. метра бетон клас В 20 за челни стени, крила и др. вкл. кофраж, уплътняване и всички свързани с това разходи, на стойност 3796, 00 лева, каквито не са били извършени. Подсъдимият Д. е подписал акта, като се е съгласил със съдържанието му в качеството си на лице, упражняващо инвеститорски контрол от името на Община – К.. По делото е установено, а и той не е оспорил фактическите обстоятелства в обвинителния акт, че е съзнавал обективните факти за неизвършването на вписаните в акта дейности и разходи на средства от страна на изпълнителя. По делото е установено, че този документ е използван от подсъдимите, тъй като въз основа на Акт, „образец 19”, дружеството-изпълнител [фирма] е издало фактура №[ЕГН]/ 07.12.2005г. на стойност 324 219, 60 лева с ДДС, включваща и стойността на неизвършените, но отчетени като извършени строително-монтажни работи. Издадената фактура, ведно със съставения акт, „обр. 19”, е била представена в [община], която е изплатила и стойността на описаните несвършени строително-монтажни работи. По делото не е спорно установеното и от заключението на графологическата експертиза, че положеният в инкриминирания документ подпис за „изпълнител" е изпълнен от подсъдимият Д. И., а подписът за „инвеститор" е изпълнен от подсъдимия Н. Д.. При тези установени факти правната квалификация на деянието е правилна. Налице са обективните и субективни признаци на състава на лъжливо документиране по чл.311, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК. От поведението на подсъдимите е изведен престъпния умисъл и специалната цел при извършване на деянието. Подсъдимите са съзнавали и са искали настъпването на общественоопасните последици, действайки съгласувано, със специалната цел за използване на документа с невярно документираните обстоятелства от правно значение, с намерение да им послужи за доказателство за установяването на тези обстоятелства. С факта на постигането на престъпната цел - използването на документа с невярно съдържание, е постигнато от двамата желаното плащане от общината на изпълнителя за ремонтните работи, които той не е извършил. Установена е и общността на престъпния умисъл , тъй като двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на невярното документиране-създаването на неверния официален документ, съзнавайки, че в качеството си на длъжностни лица във връзка със службата си, съставят документ отразяващ неистина относно упражняваната и от двамата подсъдими дейност по изпълнение и по контрол на изпълнението на СМР. Наложените наказания са съответни на тежестта на извършеното от подсъдимите и са справедливи. Индивидуализацията им е определена на основа на последиците от приложението на привилегированата процедура по чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, вр. чл. 2,ал. 2 НК (в ред.на ДВ, бр27/2009 год.) . При тези изводи, ВКС, ІІІ н.о., не намери основание за възобновяване , поради което и на основание чл. 424, вр. чл. 426 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователни , искането на осъдения Д. Д. И. и искането на осъдения Н. Д. Д. за възобновяване на производството по внохд№504/12 год. на Бургаския окръжен съд и за отмяна на постановеното по него решение от 21.05.2012 год., с което е потвърдена присъда №591/21.03.2012 год. по нохд№793/12 год. на Бургаския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :