Ключови фрази
Частна касационна жалба * спиране на производството по делото * престъпно обстоятелство * преюдициалност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 566

София, 19. септември 2013 г.


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 5301 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 835/12.07.2013 на Старозагорския окръжен съд по ч.гр.д. № 1252/2013, с което е потвърдено определение № 381/23.04.2013 на Гълъбовския районен съд от по гр.д. № 571/2012, с което делото е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Недоволни от определението са жалбоподателите Я. И. Я., В. Д. Т., С. Г. С., Й. Г. М. и И. Т. Т., представлявани от адв. Д. П. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на провежданата прокурорска проверка за извършено престъпление за спирането на делото поради разкриването на престъпни обстоятелства от установяването на които зависи изходът на гражданския спор на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, който (въпрос) се разрешава противоречиво от съдилищата.
Ответникът по жалбата Н. Т. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определени е въззивно и прегражда развитието на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди от злоупотреба с процесуални права е обусловен от обстоятелствата извършвани ли са документни престъпления във връзка с водените гражданкски дела.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато тъй като поставеният въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата.
По поставения правен въпрос Върховния касационен съд намира, че нито твърденията на някоя от страните, че са извършени престъпления, нито провеждана прокурорска проверка за извършени престъпления е основание за спиране на производството по гражданско дело. Производството по гражданско дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гпажданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни остоятелства – чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (вж. решение № 116/15.05.2013 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 745/2012).
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди от злоупотреба с процесуални права, както и че се провежда прокурорска проверка извършени ли са документни престъпления във връзка с водените гражданкски дела. Неправилно обаче съдът е приел, че в производството по делото са разкрити престъпни обстоятелства. По делото е проведено само първо заседание, в което са приети представените с исковата молба и отговорите писмени доказателства, в които не се съдържат никакви доказателства за извършени престъпления.
Също неправилно съдът е приел, че извършването или неизвършването на посочените документни престъпления обуславя решението по предявения иск. Злоупотребата с право е деликт и противоправността на деянието се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на ищеца. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа; докато недобросъвестността при упражняването на права не е само упражняването им, за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и упражняването им в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД).
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 835/12.07.2013 на Старозагорския окръжен съд по ч.гр.д. № 1252/2013.
ОТМЕНЯ определение № 835/12.07.2013 на Старозагорския окръжен съд по ч.гр.д. № 1252/2013.
ВРЪЩА делото на Гълъбовския районен съд за продължаване на съдопроизводствните действия.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.