Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 28.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Петя Шишкова 2. Димитрина Ангелова при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказат. дело № 242 по описа за 2021 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. А. А., чрез защитника му адвокат Стоян Стоянов, против въззивна присъда № 260012 от 02.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 387 2020 г., по описа на Софийския окръжен съд, ІІІ.въззивен състав с доводи по всички касационни основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Жалбоподателят твърди, че не е приложен материалният закон по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, който е следвало да бъде приложен, тъй като деянието разкрива признаците на физиологичен афект, породен от скъсаната от пострадалия фланелка на подсъдимия. Съществените процесуални нарушения се състоят в накърненото право на защита и липсата на мотиви защо деянието не е извършено при афект. Според изложеното в касационната жалба, правото на защита било накърнено, защото подсъдимият и неговият защитник не били уведомени за назначената медицинска експертиза, не знаели за нейното назначаване, не взели отношение по начина на събиране на доказателствата, не се запознали с проведените следствени действия и със събраните чрез новата експертиза доказателства, която не им била връчена в срок. Останалите доводи в жалбата са за необоснованост на съдебния акт или представляват общи твърдения, лишени от необходимата конкретика. Липсват съображения и по касационното основание за явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Н. А. А. и неговият защитник адвокат Стоян Стоянов поддържат жалбата по изложените в нея съображения и настояват за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не били допуснати посочените в нея процесуални нарушения, възраженията на страните били обсъдени, правната квалификация на деянието правилно е постановена и наказанието е справедливо определено. Частният обвинител К. Ц. К. не взема становище по делото. Неговият повереник адвокат Маня Василева Куцарова счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, тъй като липсват претендираните в нея процесуални нарушения, защитата е имала възможност и е участвала в разпитите на вещите лица изготвили експертизата, за чието назначаване касаторът е възразил. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 260012 от 02.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 387/ 2020 г. Софийският окръжен съд отменил по реда на чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционна присъда № 11 от 18.06.2020 г. по н.о.х.д. № 267/ 2019 г., по описа на Ботевградския районен съд и признал подсъдимия Н. А. А. за виновен това, че на 04.03.2018 г., около 00:10 ч. в с. Врачеш, Софийска област, ул. ”3ахари Стоянов” № 52, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил на К. Ц. К. средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на диафазите на костите на лявата подбедрица, което причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 7-8 месеца, поради което и на основание чл. 129 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от две години, на основание чл. 69, ал. 1 от НК. Подсъдимият А. бил осъден да заплати на гражданския ищец К. Ц. К. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на пет хиляди лева, заедно със законната лихва от 4.03.2018 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Жалбата на подсъдимия Н. А. А. е процесуално допустима и подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на касационна проверка по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е подложил на самостоятелна преценка и анализ събраните по делото доказателства и по своя инициатива е назначил повторна съдебно-медицинска експертиза за механизма на причиняване на травмата. Преценката за нейното назначаване е извършена с определението по чл. 327 от НПК, с каквото правомощие въззивният съд несъмнено разполага. Съдебният акт се постановява в закрито съдебно заседание, освен ако съдът не прецени да призове страните по делото и да обсъди с тяхно участие в разпоредително заседание належащите доказателствени въпроси. Съдът няма задължение в процедурата по чл. 327 от НПК да известява страните за предприетите от него процесуални действия, включително и по допускане на доказателства или по отхвърляне на доказателствени искания на жалбоподателя. Затова и касаторът А. неправилно счита, че е нарушено правото му да възрази срещу служебния почин на въззивния съд да назначи нова експертиза – право, с което никоя страна не разполага, поради ограничаване на принципа за разкриване на обективната истина по чл. 13 от НПК. Жалбоподателят има възможност да направи доказателствени искания, а необжалвалите процесуални страни – да изразят становището си по необходимостта от събирането им и повторната им проверка в писмените възражения срещу жалбата. Страните в процеса обаче нямат възможност да ограничат съдебната преценка за събиране на нови доказателства или повторната непосредствена проверка на вече събраните от предишната инстанция. Въпросите по чл. 327 от НПК се решават самостоятелно от въззивния съдебен състав, когато провежда закрито заседание, а неучастващите в него процесуални страни могат впоследствие да изразят становищата си по така събраните нови доказателства в хода на въззивното следствие и по време на съдебните прения. Закритото заседание на Софийския окръжен съд по чл. 327 от НПК е проведено на 07.10.2020 г. и с него по служебен почин е допусната Комплексна съдебномедицинска експертиза и е насрочено открито заседание за 02.11.2020 г. В този период делото е било на разположение на подсъдимия и неговия защитник за запознаване в деловодството на съда. Повторната медицинска експертиза е депозирана на 19.10.2020 г. и до датата на съдебното ѝ разглеждане е изминал период от време значително надхвърлящ минимално установения в чл. 149, ал. 3 от НПК седмодневен срок. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник, както и останалите страни в процеса, са имали осигурена възможност да участват в разпитите на трите вещи лица, да им задават въпроси и да изразят становищата си по приемането на експертното заключение като доказателствено средство по делото. При така изложените обстоятелства касационният съд не намери за основателно възражението на касатора за нарушено право на защита по чл. 55 и чл. 99 от НПК. Несъстоятелно е и възражението от касационната жалба, че в мотивите към новата присъда липсвал отговор на възражението за осъществяване на деянието при условията на физиологичен афект. Изрично на с. 8 от въззивните мотиви окръжният съд е извел съображенията си защо не приема поведението на подсъд. А. за обусловено от силно раздразнено състояние. В хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния и пред въззивния съд не са събрани доказателства, сочещи на проява на особено психично състояние у дееца по време на инцидента. Подсъдимият е бил в лека степен на алкохолно опиянение, състоянието му е било видимо за всички от компанията и проява на снижения му самоконтрол е извършеното от него уриниране навън, до вратата на къщата с барбекю, в непосредствена близост до постр. К. и свид. Маринова. Поведението му е станало повод за несъгласие и открито противопоставяне от пострадалия, с когото се скарали, „счепкали“, бутали се взаимно, но без да си разменят удари. Разкъсаната фланелка на подсъдимия от пострадалия не се вмества в обичайните представи за „насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие“, което да предизвика бурно протичаща мозъчна реакция, при която съзнанието на дееца е завладяно от емоциите по такъв начин, че той не възприема адекватно заобикалящата го действителност и волевата му активност е несъразмерна на повода за възникване на агресивното поведение. Защитата на подсъдимия А. не е имала искания за събиране на нови доказателства пред въззивния съд, включително и за допускане на психолого-психиатрична експертиза, а и данни за особено емоционално състояние у подсъдимия по време на деянието, освен че е бил пиян, не са събрани по делото. Не е допуснато твърдяното от касатора нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НПК. Деянието на подсъд. А. не е осъществено при физиологичен афект, предизвикан с противозаконно поведение от страна на пострадалия К.. Няма доказателства, които да подкрепят защитната теза, изложена в касационната жалба, поради което твърдението за неприложен материален закон по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК се оказва необосновано и поради това - несъстоятелно. Липсата на съображения защо наложеното наказание е явно несправедливо препятства излагането на касационни съображения по бланкетното възражение на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК в жалбата. Воден от изложените съображения касационният съдебен състав намери жалбата на подсъдимия Н. А. за неоснователна, а атакуваната с нея нова въззивна присъда – за правилна и законосъобразна. Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 260012 от 02.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 387 2020 г., по описа на Софийския окръжен съд, ІІІ.въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.