Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
София, 27.04.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република
България, първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април две
хиляди и десета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА
ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№285 по описа за 2009г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Ч. от гр. Б. срещу решение №549 от 31.07.08т. по гр.д. №1036/07г. на Б. окръжен съд.
В жалбата се поддържа оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, вследствие на което бил направен погрешен извод, че липсва правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Ответницата в производството Й. Д. Т. оспорва жалбата.
Останалите ответници Р. Д. К. и Г. Д. Я. не вземат становище по жалбата.
С определение №624 от 06.07.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като противоречащо на практиката на ВКС по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Предмет на делото е спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ между наследниците на А. Ч. и наследниците на брат и Д. Я. , за това кой от тях е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на нива от 3,5 дка в землището на гр. Б., местността “О”.
С обжалваното в настоящото производство решение състав на Б. окръжен съд е обезсилил решение №1337/28.05.07г. по гр.д. №705/06г. на Р. районен съд и е прекратил производството по предявения иск. Приел е, че липсва правен интерес от този иск, тъй като на наследниците на А. Ч. , един от които е ищецът А, е бил възстановен имот с площ от 3,493 дка в местността “Б”, съответстващ на заявената за възстановяване бивша нива от 3,5 дка в местността “О”, която е спорна по настоящото дело. Между двете местности нямало ясно изразени граници, поради което следвало да се считат за една и съща местност. По тези съображения е приет за нищожен последващият отказ на поземлената комисия да възстанови собствеността върху процесния имот на наследниците на А. Ч. , мотивиран от комисията с това, че имотът е възстановен на наследниците на Д. Я. Освен това е прието, че не се установява идентичност на процесния имот и този, който е възстановен на ответниците, в качеството им на наследници на Д. Я. – имот №170025 по КВС в местността “О”.
Решението е неправилно.
Когато поземлената комисия се е произнасяла по заявлението на А. Ч. за възстановяване на собствеността върху земеделските земи, тя не е следвала точно местностите и площите по заявлението, а е възстановявала земи в други местности, различни от заявените, или пък в едни местности е възстановявала повече земи, а в други – по-малко от заявените. Не са възстановени земи в м.“К”, “О” и “К”, които фигурират в заявлението, а са възстановени земи в местностите “П” “Б” и “Геранични улици”, каквито А. Ч. не е заявявала. Освен това в местността “Р” Ч. е заявила 1,5 дка, а са и възстановени общо 3,147 дка. Има и други несъответствия между решението и заявлението. От значение е единствено обстоятелството, че общо заявената земя е била 13,300 дка, а са възстановени само 10,772дка. Има постановен отказ за възстановяване на собствеността на спорните по настоящото дело 3,5 дка в местността “О”, поради това, че са били възстановени на името на брата на А. – Д. Я.
При тези данни, когато е преценявал правния интерес от предявения иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд неоснователно се е доверил на заключението на вещото лице, че възстановеният на наследниците на А. Ч. имот от 3,493 дка в местността “Б” съответства на заявената за възстановяване бивша нива от 3,5 дка в местността “О”, която е спорна по настоящото дело. Само близостта на двете местности и липсата на ясна граница между тях не може да даде основание за такъв извод, а решението на поземлената комисия също не дава основание за такова тълкиване. Следвало е съдът да вземе предвид отразеното в решение №1900б от 16.11.2005г. на ПК Б. , че се отказва възстановяване на нивата от 3,5 дка в местността “О” поради това, че тя е възстановена на наследниците на Д. Я. в размер на 4,254 дка – имот пл. №170025 – т.е. че е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Следвало е да се отчетат и данните по делото, че наследодателят на А. и Д. - С. Я. е имал общо 7 дка в местността “О”, от които 3,5 са били зестра, съгласно данъчната му декларация, а другите 3,5 дка са били за дъщеря му А. , както и това, че при влизане в ТКЗС, синът Д. е внесъл общо 7 дка в тази местност. Има и данни, че синът и дъщерята още преди образуване на ТКЗС са владели за себе си отделни имоти на наследодателя. Тези данни също сочат на спор за материално право по отношение на нивата от 3,5 дка в местността “О”, предназначена и обработвана от А. , а внесена в ТКЗС от брат и Д. При тези данни, като е приел, че няма спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №549 от 31.07.08т. по гр.д. №1036/07г. на Б. окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: