Р Е Ш Е Н И Е № 94 гр. София, 30.08.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Долапчиев …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 329 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Е. Д. К., чрез повереника, против решение № 260160 от 12.03.2021 г. на Софийски градски съд по в. н. ч. х. д. № 4153/2020 г. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Подкрепя се с доводите, че въззивният съд погрешно е посочил присъдата на първоинстанционния съд, която е отменил; допуснал е нарушение на принципа за равенство на страните в процеса, тъй като с определение от 6.01.2021 г. е дал възможност на подсъдимата да заяви дали желае или не прекратяване на наказателното производство; искането за прекратяване поради изтекла давност не е било направено лично от подсъдимата нито преди, нито в откритото съдебно заседание, а от процесуалния й представител; съдът не е разгледал всички доводи и възражения на частния тъжител и неговия повереник по въпроса за давностния срок, пропускайки да съобрази хипотезата на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците; в този период съдебното заседание е било няколкократно отсрочвано и се е провело едва на 17.09.2020 г., когато е била постановена присъдата на първоинстанционния съд, затова няма изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване; липсват и валидно извършени процесуални действия поради ненадлежно упълномощаване на защитника в производството пред Софийския градски съд. Направено е искане за отмяна на въззивното решение. В съдебно заседание повереникът (адв. С.) на частния тъжител поддържа жалбата с обема от доводи , изложени в нея. Защитникът (адв. П.) на подсъдимата намира жалбата за неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като наказателното производство е било правилно прекратено и няма допуснати нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 20201634 от 17.09.2020 г. на Софийския районен съд по н. ч. х. д. № 17892/2018 г. подсъдимата Б. Д. Ф. - П. е призната за виновна в това, на 28.06.2016 г. в [населено място] да е извършила престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за което е наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимата е оправдава по обвинението за престъпление по чл. 130, ал.1 НК. С присъдата подсъдимата е призната за виновна и в това, на 28.06.2016 г. в [населено място] да е извършила престъпление по чл. 170, ал. 4 НК, за което е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Оправдана е по чл. 170, ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимата е наложено общо, най-тежкото наказание от четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. В нейна тежест са възложени разноски в размер на 1393,90 лева. С решение № 260160 от 12.03.2021 г. на Софийски градски съд по в. н. ч. х. д. № 4153/2020 г. присъдата е отменена и наказателното производство е прекратено. Частната тъжителка Е. Д. К. е осъдена да заплати на подсъдимата Б. Д. Ф. – П. разноски в размер на 1686 лева. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите на въззивния съд за невъзможността да се реализира наказателната отговорност на подсъдимата П. за извършени деяния по чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 170, ал. 4 НК поради изтеклата абсолютна давност следва да бъдат подкрепени. В съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора тригодишния давностен срок, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НПК за посочените престъпления. В случая е прието, че деянията са били извършени на 28.06.2016 г. Независимо че въпросът е бил поставен за обсъждане във въззивната жалба, Софийският градски съд е бил длъжен по силата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК да прекрати образуваното наказателно производство поради изтекла абсолютна давност, освен ако подсъдимата направи искане то да продължи. Затова, като й е предоставил тази възможност, съблюдавайки изискванията на чл. 24, ал. 2 НПК, съдът не е накърнил правото на защита на частния тъжител Е. Д. К.. Софийският градски съд ефективно е обсъдил и искането на частния тъжител да се изследва експертно подписа на подсъдимата, поставен върху пълномощно от 29.01.2021 г., което е било представено във въззивното производство, както и върху пълномощно от 8.01.2021 г. за упълномощаване на защитника да направи изявление от нейно име за прекратяване на производството поради изтекла давност, придружено от декларация на подсъдимата П., че не желае производството да продължи. Искането на частния тъжител е било отхвърлено с мотиви, които са ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни. Наред с това, по делото е приложено и пълномощно, с което подсъдимата е упълномощила адв. В. С. П. да осъществява защитата до приключване на делото пред всички инстанции (л. 174 по н. о. х. д. №17892/2018 г.). Затова твърдението на жалбоподателя за невалидни процесуални действия от страна на упълномощения защитник са неприемливи. Доводът за забавяне на производството и многократното отсрочване на делото също не е бил оставен без необходимото внимание. Той е бил отхвърлен с обстойни мотиви, които са законосъобразни и в синхрон със съдебната практика на ВКС (напр. Решение № 454/2002 г. на ВКС). Разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. поначало е неотносима към наказателното дело, поради което е излишно да се излагат отделно съображения в светлината на чл. 81, ал. 3 НПК. Липсва и съмнение относно първоинстанционната присъда, която е била отменена с решението на Софийския градски съд. В съответствие с чл. 190, ал. 1 НПК разноските са били възложени на частния тъжител. Те са били точно определени въз основа на отразеното адвокатско възнаграждение в приложения договор за правна помощ и в платежно нареждане за внесен депозит за вещо лице (л. 174 и л. 215 от н. ч. х. д. № 17892/2018 г.), както на посоченото адвокатско възнаграждение в договора за правна помощ и внесената такса с платежно нареждане в пределите на производството пред въззивния съд (л. 14 и л. 29 от в. н. ч. х. д.№ 4153/2020 г.). Ето защо жалбата е неоснователна, поради което решението на Софийския градски съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260160 от 12.03.2021 г. на Софийски градски съд по в. н. ч. х. д. № 4153/2020 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: