3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №60722 Гр. София, 20 октомври 2021 г. Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 29.09.21 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1465/21 г., намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Национална агенция по приходите”, чрез публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас, срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №39/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от държавата чрез публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас иск по чл.216, ал.1,т.6 ДОПК, за обявяване на относително недействителни по отношение на държавата на сделките/ договорите за продажба на недвижими имоти/ по посочените четири нотариални акта, сключени между „Смит – текс” ООД, гр.Ямбол, като продавач и Т. С., като купувач. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Намира, че в противоречие с практиката на ВКС са решени правните въпроси от предмета на спора: 1.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви на базата на всички доказателства по делото за наличие или не на публични задължения? и Следва ли съдът в решението си в съответствие с изискванията на чл.235 и 236 ГПК за мотивираност на съдебния акт, да обсъди всички доказателства по делото поотделно и във връзка помежду им, като изложи мотиви защо кредитира едни, а не други и обсъди доводите на страните? По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че вземането на държавата към ответното дружество е установено с влязло в сила решение на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт №1100834/11 г./РА/. С РА са установени публични задължения на дружеството за данъци в размер от 71 622,65 лв. и лихви в размер от 16 691,84 лв. Установено е също, че ответникът Т. С. е син на управителя на дружеството към момента на извършване на процесните сделки С. С.. От представените по делото писмени доказателства и заключението на счетоводната експертиза се установява, че всички задължения на дружеството по посочения РА са погасени чрез плащане или отписване по давност. С отменителния иск по чл.216, ал.1 ДОПК се обезпечават само безспорни действителни публични вземания, които не са погасени към момента на решаване на спора. Ако в хода на делото публичното вземане бъде погасено чрез плащане, съдът не следва да уважава иска, независимо от установените други положителни предпоставки за това, защото ищецът не доказва качеството си на кредитор спрямо извършилия разпоредителните сделки ответник. При тези решаващи изводи на въззивния съд ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия от поставените въпроси на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, за преценка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС – ТР №2/9.07.19 г. по т.д. №2/17 г. ОСГТК, постановено по въпроси, свързани с близкия по характер с иска по чл.216, ал.1 ДОПК обезпечителен иск по чл.135 ЗЗД. В мотивите към т.2 от ТР №2/19 г. е посочено: „По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо”. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №39/18 г. от 11.02.21 г. Делото да се докладва за насрочване в о.з. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: