Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 572

София 20.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1314 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Н. О. от [населено място], област Шумен, чрез процесуалният представител адвокат С. против въззивно решение № 101 от 28.10.2021г. по в.гр.д. № 309 по описа за 2021г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдено решение № 260224 от 13.05.2020г. по гр.д.№ 517/2020г. на Районен съд Шумен в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата М. К. Н., роден на 7.09.2007г. и Е. К. Н., [дата на раждане] на майката Н. Б. О., при която е определено тяхното местоживеене, предоставен е режим на лични отношения с бащата както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 9 часа до 17.00ч., с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск и половината от всяка училищна ваканция, която е по-дълга от един ден, като е осъден бащата да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 200лв. за детето М. и 180лв.за детето Е., платими до 15-то число за месеца, за който са дължими, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е предоставено ползването на семейното жилище на майката, на която е определен наем от 70лв., който следва да заплаща на К. О.. Решението на РС Шумен е отменено само в частта, с която издръжката е присъдена считано от 20.05.2020г., като вместо това е постановил друго, с което е издръжката е присъдена, считано от привеждане в изпълнение на решението в частта му относно упражняването на родителските права по отношение на децата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу цялото подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

В представеното изложение касаторът се позова на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните поставени въпроси: 1.Следва ли въззивният съд да вземе пред вид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните? Счита, че в случая не са обсъден факта на съществуващото отчуждение между децата и тяхната майка, упражняваното от нея физическо насилие, както и причините довели до това. 2.Допустимо ли е въззивният съд да обоснове акта си с теорията за „синдром на родителско отчуждаване“, която теория не е приета и призната в науката „клинична психология“? Този въпрос, касаторът поставя и във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, 3. Длъжен ли е съдът да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка?, 4. При констатирано родителско отчуждение, следва ли съдът да определи адекватни мерки за упражняване на родителските права и личните отношения с децата? Касаторът счита, че дадените от въззивният съд отговори на поставените от него въпроси са в противоречие с приетото в ППВС № 1/13.07.1953г., както и в решенията на ВКС, на които се позовава - по гр.д.№ 2578/2018г.на ІV г.о., гр.д.№ 4265/2014г.на ІV г.о., гр.д.№ 257/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 1264/2009г. на ІІІ г.о. Отделно се позовава и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обосновава с извода на съда, че наличието на констатиран синдром на родителско отчуждаване е достатъчен да обоснове предоставяне на родителските права на майката, от която децата са отчуждени.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. Б. О., чрез процесуалния представител адвокат Х., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Счита постановеният въззивен акт за правилен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Въззивният съд е приел следното: Страните са съпрузи, сключили брак на 27.08.2006г., от който имат две деца: М. /понастоящем на 15г./ и Е. /на 9г./ Съпрузите не живеят заедно от 2017г., като сега ищецът живее в къщата на родителите си в [населено място] , а ответницата в семейното жилище в [населено място]. След раздялата децата са останали да живеят с майка си. От 13.03.2020г. са предпочели да бъдат с бащата си и понастоящем живеят с него, като обитават вторият етаж от къщата. М. е диагностициран с дислексия. Изготвената експертиза констатира обучителни затруднения, изразена емоционална незрялост, нисък социален интелект, лесна внушаемост и манипулативност. Дадената оценка на интелектуалното му функциониране /за невербален интелект/ е първа степен под нормата. Психомоторното развитие на Е. е в съответствие с възрастовата норма. Съдът е възприел даденото заключение, съгласно което при децата у установен оформен синдром на родителско отчуждение спрямо майката, в средна към тежка степен. От проведената съдебно-психологическа експертиза на майката се установява, че тя не страда от психично заболяване и е годна да полага грижи за отглеждането и възпитанието на децата си. Страдала е от паническо разстройство и смесено тревожно-депресивно разстройство, вероятно в причинно-следствена връзка с хроничният стрес в семейството, на който е била подложена, но то е отзвучало. Съдът е възприел тези от свидетелските показания, които сочат, че Н. О. е грижовна и любяща майка, която се грижи добре за децата си. Счел е за недоказани твърденията, че тя ги е тормозила и е приел, че бащата се стреми да ги отчужди от нея. Той е осъществявал побой и тормоз над майката и е настройвал децата против нея, поради което не притежава родителски капацитет. Изразеното от детето М. становище, че не желае да живее с майка си, вззивният съд е преценил като резултат от изграденият от бащата негативен образ на майката. Крайният му извод е, че интересът на децата и съвкупността от установени по делото обстоятелства налагат упражняването на родителските права да се предостави на майката.

Имайки пред вид така изложените мотиви, според настоящият съдебен състав следва да се допусне касационно обжалване по първия и третият от поставените въпроси, касаещи задължението на съда да вземе пред вид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, наведени от страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка. Същите, доколкото са свързани с преценката за интереса на децата, са от значение за изхода на спора и е възможно да са разрешени в противоречие с установената практика, доколкото не са съобразени всички установени по делото релевантни обстоятелства, примерно изброени в ППВС № 1/1974г. Съдът е коментирал приетите по делото психологически експертизи, но не е обсъдил издадената заповед за незабавна защита № 13 от 17.06.2020г. на РС Нови пазар по гр.д.№ 478/2020г., с която Н. Б. О. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие и й е забранено да се приближава до децата М. и Е. на не по-малко от 100м. и до жилището им, находящо се в [населено място] , като е определено временно местоживеене на децата при баща им по повод на конкретен случаи на проявено от нея агресивно поведение на 12.03. и 13.03.2020г., въз основа на което съдът е извел извод за наличие „на пряка и непосредствена опасност за психическото здраве на пострадалите, а и за физическото им здраве, пред вид твърдените нанесени удари от страна на ответницата на детето Е.“. Постановено е решение /влязло в сила н 20.11.2020г./ и Срещу Н. Б. О. е издадена заповед № 21 от 17.08.2020г.за защита по чл.16 ЗЗДН, с която тя е задължена да посещава специализирана програма в Детски център за застъпничество и подкрепа, а именно:“Програма за работа с родители, извършили насилие над децата си“ за срок от шест месеца. По същото време, на 28.07.2020г., заповед за защита е издадена и срещу К. О. като му е забранено да се приближава до Н. О. за срок от шест месеца.

Съдът не е коментирал факта, че заради съществуващите проблеми в отношенията на децата с тяхната майка, по искане на бащата, те са насочени и са ползвали социална услуга „психологическото консултиране“ към ЦОП Нови пазар, както и изготвените в тази връзка доклади, съответно за детето Е./на стр.144/, за детето М./стр.150/. Не са обсъдени изпратените писма от Агенция за социално подпомагане К. с изх.№ СЛ/Д-Н-К/245-008 от 22.01.2021г., изх.№ СЛ/Д-Н-К/245-012 от 17.03.2021г., изх.№ СЛ/Д-Н-К/245-015 от 26.03.2021г.от които е видно, че е имало случаи, при които децата отказват да се срещат с майка си, плакали са и са се опитвали да избягат.

Съдът не е коментирал показанията на разпитаните в съдебно заседание социални работници в ДСП К., които са общували с децата в продължение на дълъг период от време и са присъствали на срещите им с тяхната майка, доколкото именно пред тях се е осъществявало предаването на М. и Е. на майка им. Свидетелят М. установява, че още при влизането им те започвали да плачат „от страх“ и да се дърпат, а той започвал да ги успокоява. Те са му разказвали, че са били затваряни от нея в банята, не се е занимавала с тях, заплашвала ги е. Според свидетелката С., която е психолог в Център за обществена подкрепа Нови пазар, децата са били насочени за консултация като „жертви на насилие“ с идеята „да бъде преодоляна травмата от преживяното насилие“. Тя твърди, че М. е споделял, че „майка му е блъскала главата му в бюрото“, че „понякога вечер си е лягал гладен“, че е „бил заключван на терасата, бил е заключван в банята“, че когато е при майка си „стои на леглото и един вид чака това време да изтече“.Според свидетелката „децата се плашат от майката“ и като психолог счита, че това, което М. казва „е неговата истина“, като „точно тези субекти..с интелектуални затруднения, точно те говорят истината“. Според нея между детето и майката не е налице „емоционална връзка“. Според нея- не е ясно как ще му се отрази съвместното живеене с майката, но „с оглед сегашното му състояние това би било пагубно.В понятието пагубно включваме, че ще бъде тревожен, ще бъде неспокоен, ще се чувства зле, няма да спи, няма да яде, така ми споделя“/вж.стр.271/. Същото е становището и на свидетеля С., който също работи като психолог в Център за обществена подкрепа Нови пазар. Той също говори за липса на емоционална привързаност. Твърди, че Е. му е споделял, че „е бил бит от майка си с шамари, с юмруци по главата, по тялото, заплашван с нож“. Децата не желаят да изпълняват режима на свиждане. Заявява, че „детето много последователно съобщава едно и също нещо“.Освен, че постоянно, в продължителен период от време съобщават тези неща, свидетелят акцентира и на обстоятелството, че децата са две и ако има въздействия върху тях и ако са манипулирани, все едното щеше „по някакъв начин“ да спомене за това, а в случая това не е така

Съгласно ППВС № 1/1974г.,в което примерно са посочени обстоятелствата, които съдът следва да съобразява при решаване на спора относно упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, приповторени като критерии и в чл.59 ал.4 СК, от значение са не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на всички установени в конкретния случай относими факти, давайки самостоятелна оценка на възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето след развода, привързаността на детето към родителите, неговите пол и възраст, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието, социалното обкръжение на родителя, на когото се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Преценката за относителната тежест на всеки един от тези критерии, съобразно конкретиката на всеки отделен случай се прави от съда. Когато съдът, както е в настоящия случай, не е изпълнил задължението си, воден от интереса на детето, да извърши комплексна преценка, като съобрази в съвкупност всички релевантни обстоятелства, е налице основанието за допустимост по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Касационно обжалване следва да се допусна за преценка за евентуално противоречие с изискванията на ППВС № 1/1974г., отразяващи се на положението на децата и за това кои биха били най-ефективните мерки за упражняването на родителските права.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 101 от 28.10.2021г. по в.гр.д. № 309 по описа за 2021г. на Окръжен съд Шумен
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :