4 Р Е Ш Е Н И Е № 575 София, 31 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2746/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на М. А. А. против новата въззивна присъда № 129/27.09. 2011 г., постановена по ВНОХД № 438/2011 г. от Окръжен съд – Хасково. В жалбите се счита, че постановената присъда е необоснована и незаконосъобразна, постановена при превратно тълкуване на доказателствата. Отправено е искане за оправдаване на подсъдимия А., алтернативно ново разглеждане на делото от друг въззивен съдебен състав. Подсъдимият А. не се явява, редовно призован. Касационната жалба се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че мотивите и на двата съдебни акта са предположителни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда от 10.06.2011 г., постановена по НОХД № 23/2011 г. от Районен съд – Димитровград, подсъдимият М. А. А. е бил признат за невинен и оправдан за извършено на 06.06.2010 г. престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. С въззивния съдебен акт, постановен по протест на прокурора, първоинстанционната присъда е отменена и вместо нея на основание чл. 336, ал.1, т. 2 от НПК подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на същата дата е държал огнестрелни оръжия, подробно описани в присъдата, без да има надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал.1от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, а именно една година лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение и предходно условно осъждане, наложено му за извършено престъпление по чл. 339 от НК. ІІ. Оплакването за незаконосъобразност на съдебния акт, развито в подадените касационни жалби и допълнителни съображения, се мотивира в едната си част с аргументи за необоснованост на фактическите положения, приети от втората инстанция. Изразява се още становище за превратно тълкуване на доказателствените материали и игнориране на част от тях, обусловило неверни заключения за обективните и субективните признаци на инкриминираната дейност по чл. 339, ал.1 от НК. Възраженията са неоснователни. Всички доказателства по делото са подложени на внимателна проверка и анализ, като въззивният съд е посочил защо приема обвинението за доказано. Установено е по делото, че подсъдимият А. придобил газово оръжие (револвер и пистолети), което не е подчинено на разрешителния режим, предвиден в ЗКВВООБ(отм.) и правилника за неговото приложение, както и по действащия сега закон (ЗОБВВПИ). При този вид оръжие е налице предпазна муфа, която има за предназначение да препятства движението на твърди тела в канала на цевта, като при пистолетите - и да усили налягането на барутните газове, а с премахването й е станало възможно движението на такива тела в цевите и те могат да се изстрелват (виж заключения на балистичните експертизи, чл. 4 от ЗКВВООБ отм., чл. 4, ал.2 от ЗОБВВПИ). Видоизменението на газовото оръжие в огнестрелно по посочения начин променя първоначалното му предназначение, като го поставя под действието на разрешителния режим, установен както с отменения закон, така и със сега действащия. Последният също поставя под разрешителен режим огнестрелните оръжия (извън изключенията посочени в чл. 4, ал. 2, т. 1-3), като съгласно параграф 4 от Допълнителните разпоредби този закон въвежда изискванията на Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, които до приемането му са съобразени в законодателството – виж, параграфи 2а, 2в от ДРППЗКВВООБ. Обясненията на подсъдимия, че е свалил предпазните муфи с цел почистване на оръжията, са обсъдени в контекста на целия доказателствен материал и отхвърлени с убедителни аргументи въз основа на извлечените от него данни. В тази връзка, с основание са коментирани показанията на свидетеля Н., собственик на оръжейния магазин, относно познания на подсъдимия в тази област, както и за начина на почистване на процесните оръжия; инструкцията за техническите им параметри и за боравене със същите, известна на подсъдимия, в която липсва изискване за сваляне на предпазната муфа при почистване; фактът, че процесните оръжия са държани и предлагани за продажба без предпазните им муфи, така са и открити при извършената проверка, като последните (муфите) са били отделно, а не в кутиите при оръжията – виж обясненията на подсъдимия А., депозирани в съдебното заседание. Възражението, че съдът „неправилно не кредитира показанията на свидетелите, които са категорични, че в цевите не са намерени проектили” е неоснователно не само заради съдържащата се неяснота в него. Същественото е, че не това обстоятелство (липсата на проектил в цевта) е от значение за характера на оръжието като огнестрелно. Обобщено, въззивният съд не е осъдил подсъдимия А. при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което и не може да бъде уважено отправеното искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаването му, респективно за връщане на делото за ново разглеждане. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 129/27.09. 2011 г., постановена по ВНОХД № 438/2011 г. от Окръжен съд – Хасково. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.