Р Е Ш Е Н И Е № 89 Гр. София, 11.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 80 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. Г. Ш., постъпило лично и чрез неговия защитник (адв. М. М.), за възобновяване на производството по в.н.ч.д. № 204/ 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, изменение на решение № 175 от 27.07.2012 год. с прилагане на чл. 41, ал. 3 от НК или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Оплакванията на осъдения за съществено нарушение на закона е обосновано със съдебния отказ да приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от НК и положения труд в белгийски затвор да бъде зачетен при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и с неправилно определяне на първоначалния режим за изпълнение на това наказание. Процесуалното нарушение е забелязано в административния подход на първоинстанционния съд да разгледа производството по трансфер като продължение на по-рано образувано дело за екстрадиция, вместо да образува ново дело. Несправедливостта на санкцията е изведена от неправилно приетото за изпълнение наказание, чийто размер не бил редуциран. В съдебно заседание защитата поддържа внесеното искане и изложените в негова подкрепа съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно, тъй като съдът законосъобразно е приспособил чуждестранната присъда към българските норми и не е допуснал посочените от осъдения основания за възобновяване на съдебното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 175 от 27.07.2012 г. по н.ч.д. № 204/ 2012 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил определение № 80 от 04.07.2012 г. по н.ч.д. № 290/ 2010 г. на Великотърновския окръжен съд, с което привел в изпълнение, на основание чл. 44, ал. 11-13 от ЗЕЕЗА, във вр. с чл. 457, ал. 2-5 от НПК, наказание от седем години лишаване от свобода, наложено на българския гражданин И. Г. Ш. по присъда от 02.02.2011 г. по дело № 000882 и код № 14.17.РС на 54 колегия на Първоинстанционен съд в гр.Брюксел, Кралство Белгия, изменена с решение от 13.10.2011 г. на 14 колегия на Апелативен съд в гр.Брюксел, по дело с код № 2011ВС165, за извършени престъпления, съответни на чл. 159а, ал. 2, т. 2, 4 и 6, във вр. с ал. 1 от НК, на чл. 159в, пр. 1 от НК и на чл. 253, ал. 4, във вр. с ал. 3, т. 1 и 2, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Съдът определил първоначален строг режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип и зачел предварителното изпълнение на това наказание в затвор в Кралство Белгия, считано от 29.04.2010 г. до предаването на българския гражданин на българските власти. Режимът и типът на затворническото заведение, в което осъденият се настанява първоначално, се определят от съда (чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС). Те пряко зависят от няколко предпоставки: от вида на наложеното наказание, от вида на извършеното престъпление, според формата на вината и от предходните осъждания. Когато престъплението е умишлено и е наложено наказание лишаване от свобода, режимът се предпоставя от определения в съдебния акт размер на наказанието (чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от ЗИНЗС), а не от неговия остатък, подлежащ на изтърпяване. Промяната на един вид режим с друг по-лек се извършва при условията на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС от комисията по изпълнение на наказанията към съответния затвор. Наложеното на българския гражданин И. Г. Ш. наказание е в размер на 7 години лишаване от свобода за умишлено престъпление. Съобразно правилата на ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на наказанието е строг в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както правилно са определени. Съдът не е допуснал претендираното от осъдения нарушение на закона при определяне на режима за изпълнение на лишаването от свобода, поради което искането му в тази част следва да бъде оставено без уважение. Отсъства и посоченото в искането на осъдения Ш. основание по чл. 348, т. 2 от НПК за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Изпълнението на наказанието, наложено от белгийския съд, е било обвързано от решението на Великотърновски окръжен съд (от 10.05.2010 г. по н.ч.д. № 290/ 2010 г.) за предаване на българския гражданин И. Ш. по европейска заповед за арест, издадена от съдия-следовател при Първоинстанционен съд, гр.Брюксел, Кралство Белгия. Предаването е извършено под условие, че българският гражданин ще бъде върнат в Република България за изпълнение на наложеното му в издаващата държава-членка наказание. След влизане в сила на белгийската присъда, на 24.04.2012 г. осъденият Ш. бил предаден на българските власти за изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание от седем години лишаване от свобода. Великотърновският окръжен съд предпочел да проведе производството по трансфер като продължение на вече приключилото производство по екстрадицията на И. Ш. по н.ч.д. № 290/ 2010 г., вместо да образува ново дело. Връзката между двете производства не е налагала разглеждането им в едно дело. Тези действия на окръжния съд обаче, не са довели до съществено нарушаване на правата на осъдения, тъй като самостоятелно били решени въпросите, предмет на обсъждане за двете производства. Неоснователно защитата претендира, че не е приложена разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. Нормата предвижда взаимодействие между две държави-членки от Европейския съюз в случаи като разглеждания – когато български гражданин е предаден на другата държава-членка за съдене и последната е предоставила гаранция, че ще върне осъдения от нея на български граничен контролно-пропускателен пункт за изтърпяване на наложеното наказание. Затова не се извършва трансфер между двете държави, а само предаване на осъденото лице. Разпоредбата определя опростен начин на взаимодействие между държавите и като специален закон дерогира общите правила по чл. 453-455 от НПК: не се изготвя споразумение за трансфер с участието на главния прокурор, в което да бъдат решени въпросите за място, време и ред за приемане на осъденото лице и не се взема писмено съгласие или мнение от осъдения за това. В случаите на чл. 41, ал. 3, изр. второ от ЗЕЕЗА се извършва фактическо предаване на осъдения между съответните компетентни органи на двете държанви и на 23.04.2012 г. българският гражданин И. Ш. е приет на граничен контрол - Аерогара София от инспектор към ГД „Охрана” при министерство на правосъдието. Неправилно е становището на защитата, че нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА изключва провеждането на съдебно производство по трансфер, а такова по екзекватура на чуждото съдебно решение, съобразно уредената в чл.чл. 463-470 от НПК регламентация. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 13 от ЗЕЕЗА чуждото съдебно решение (присъда) се приспособява чрез съдебна процедура по правилата на чл. 457, ал. 2-5 от НПК и от местно компетентни органи, посочени в чл. 44, ал. 11 и 12 от ЗЕЕЗА. Разпоредбите са били спазени – наложеното от белгийски съд наказание е приспособено за изпълнение от окръжния съд по местоживеене на осъдения Ш. и жалбата срещу определението е разгледана от съответния апелативен съд. Не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага възобновяването на делото и връщането му за ново разглеждане. Неприемливо е и възражението за нарушен материален закон с незачитането на положения от осъденият труд в белгийски затвор. При решаване на въпросите, свързани с изпълнение на присъда, наложена от чуждестранен съд на български гражданин, съдът не може да зачете положения от осъдения труд в чужбина по време на задържането му или при частичното изпълнение на наказанието лишаване от свобода до предаването му на българските власти. Правомощията на съдилищата по въпросите, свързани с изпълнение на чуждата присъда и наложеното с нея наказание са изчерпателно уредени в чл.чл. 457, ал. 3-6 от НПК. Те са приложими както при трансфер на осъден (Раздел І на Глава 36 от НПК), така и в случаи като настоящия – за предаване на осъдено лице по реда на чл. 41, ал. 3, във вр. с чл. 44, ал. 11-13 от ЗЕЕЗА. Сред тези правомощия не е посочена възможността за редукция на наказанието извън уредената в чл. 457, ал. 4 от НПК хипотеза, включително и зачитане на положения в чуждестранен затвор обществено полезен труд. Такава възможност нормата на чл. 41, ал. 3 от НК предвижда за положения труд по време на изпълнение на лишаването от свобода в български затвор или затворническо общежитие. Затова и правомощието не е предоставено на съдебните органи, а на прокуратурата и затворническата администрация, които следят за изпълнението на този вид наказание и следва да намалят неговия срок при зачитане на работните дни. По аналогичен случай е решен този въпрос и в белгийското законодателство. Макар осъденият И. Ш. да полагал обществено полезен труд в затвора „С. Ж.“, белгийските власти не приспаднали този период при частичното изпълнение на неговото наказанието (вж превод на справка, л. 199-200 от н.ч.д. № 290/ 2010 г на Окръжен съд – Велико Търново). Великотърновският апелативен съд не е допуснал нарушения на материалния закон, посочени в искането на осъдения И. Ш., поради което не са налице основания за намаляване на срока на неговото наказание. Приетото за изпълнение наказание от седем години лишаване от свобода е в размер, посочен от чуждестранния съд и не надвишава предвидения в българското законодателство максимален размер за всяко от съответстващите им в българския наказателен закон престъпления. Поради това и не е налице необходимост от привеждане на хипотезата по чл. 457, ал. 4 от НПК. Искането на осъдения И. Г. Ш. за възобновяване на въззивното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Касационната инстанция установи пропуск с неприлагането на разпоредбата на чл. 457, ал. 6 от НПК. Първоинстанционният съд не е присъединил допълнителното наказание глоба в размер, равностоен на наложения от белгийските съдилища от шест хиляди евро. Този вид наказание е предвиден в текстовете на чл. 159а, ал. 2 от НК, чл. 159в от НК и чл. 253, ал. 4 от НК. Предвид отсъствието на протест до апелативната инстанция и на искане за възобновяване от главния прокурор, пропускът не може да бъде отстранен. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на осъдения И. Г. Ш. за възобновяване на в.н.ч.д. № 204/ 2012 год., по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.