Р Е Ш Е Н И Е   №  166   София,  17 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 27 март две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЕН  НЕНКОВ           ЧЛЕНОВЕ:  ГРОЗДАН  ИЛИЕВ                                                               ТАТЯНА  КЪНЧЕВА     при участието на секретаря   НАДЯ  ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора   СТЕФКА  БУМБАЛОВА    изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №110/2009 година.   Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК. Образувано е по касационен протест на Б. М. , прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура. С протестираното решение №222/15.12.2008г, постановено по внохд №261/2008г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил присъда №125/17.09.2008г. по нохд №71/2008г. на Русенски окръжен съд с която подс. К. М. М. е признат за невиновен в това: - на 09.11.2006г. в гр. Р., в съизвършителство с неизвестно лице, да е отвлякъл ненавършилата осемнадесетгодишна възраст Е. Б. И. , с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деецът е бил въоръжен и деянието извършено от две лица, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2, т.3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, - на 09.11.2006г. в гр. Р., в съизвършителство с неизвестно лице, противозаконно да е лишил от свобода непълнолетната Е. Б. И. , поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по 142а, ал.3, пр.2 вр. ал.1, чл.20, ал.2 НК - на 09.11.2006г. в гр. Р., да е извършил грабеж на вещи собственост на Е. Б. И. на обща стойност 33 лева, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. С протеста се поддържа довод за основанията по чл.348, ал.1, т.1 НПК. По същество се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от градския съд, за да се отстранят допуснатите нарушения на закона. Прокурорът поддържа протеста по съображения за допуснати съществени нарушения на правилата, уреждащи дейността на съдът при оценката на доказателствения материал, довели до превратното му тълкуване по отношение авторството на касаторът, като извършител на деянието. Подсъдимият и неговият защитник не изразяват становище по протеста. Върховният касационен съд, разгледа протеста, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл. 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното : Макар с протеста да се сочи отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК в съобразителната част се поддържа, че съдът в разрез с установеното от гласни доказателствени източници, отказал да направи изводът, че подс. К. М. е извършител на инкриминираните деяния. Или навеждат се съображения за необоснованост на съдебния акт, довели до неправилно приложение на закона. Тази необоснованост според представителя на прокуратурата се дължала на превратно тълкуване/извращаване на доказателствения материал. Така претендираните нарушения, които следва да се приемат за свързани с основанието по чл.348, ал.1 ,т.2 НПК, са лишени от фактическо и правно основание, поради което не се споделят от настоящият състав. Въззивния съд е потвърдил оправдателната присъда едва след като е извършил собствен анализ на доказателствената съвкупност. Това е сторил именно в изпълнение на задълженията по чл.339, ал.2НПК, като е подложил на оценка и наличният доказателствен материал на които е позовава прокуратурата след което, в съгласие с изискването на чл.305, ал.3 НПК, е мотивирал становището си по тяхната достоверност по отношение авторството на деянието. Понеже това е сторено при спазване на процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение по обстоятелствата посочени в чл.102 НПК, настоящия състав не споделя тезата за неправилна оценката на групите доказателствени източници. По начало, включително и с въззивния протест, прокуратурата се позовава на установеното от свидетелите С, Е. Г. , пострадалата Е. И. и нейните родители, за да поддържа, че обвинението по отношение извършителят на отвличането, противозаконното лишаване от свобода и грабежа е доказано. Обосноваването на обвинителната теза с посочената група гласни доказателствени средства не позволява да се приеме, че съществуващия изначален доказателствени проблем, свързан с отсъствие на валидни по отношение на достоверност преки доказателства, може да бъде преодолян. Това е така, защото свидетелите Д в качеството си на оперативни работници, извършвали проверка на местния криминален контингент са установили обстоятелства, които имат значението на улики, доколко по оперативни съображения и полученото от пострадала описание, са насочили вниманието си към подс. М. , като един от възможните извършители на престъпленията. На следващо място, въззивният състав в съобразителната част на решението е обосновал, подробно и убедително, отказа да приеме за решаващ и основен доказателствен източник, свидетелските показания на пострадалата Е. И. по отношение на достоверно установяване авторството на подс. Михайлов. В хода на съдебното следствие, разпитана пострадалата е установила съвършено друго описание, за единият от извършителите, за когото се поддържа, че е подс. М. , като е била категорична, че подсъдимият не е лицето участвувало в отвличането и грабежа на връхната и дреха. Нещо повече, св. М, поемно лице, също е установила обстоятелства, за проявено колебание и несигурност в действията на пострадалата при извършеното разпознаване. Затова въззивният състав основателно е приел, че отразената в протокола еднозначност в действията на пострадалата, при посочването на подс. М. , като един от нападателите също е разколебана. Ето защо касационният състав счита, че нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение на въззивния съд, относно направените изводи за достоверността на доказателствените източници не са допуснати. Затова не възприема и претендираното нарушение за превратно тълкуване на доказателствения материал. Срещу гласните доказателствени средства на които се е позовало обвинението са противопоставени неопроверганите обясненията на подсъдимият, за неучастие в извършване на инкриминирате деяния. При положение, че при неговото задържане не са намерени и вещи, предмет на грабежа въззивния съд не е имал възможност за друго решение, освен да приеме, че изискването на чл.303, ал.2 НПК, обвинението по отношение на подс. М. да е доказано по несъмнен начин, не е изпълнено и при това положение е бил длъжен да потвърди оправдателната присъда, което е и сторил. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че при постановяване на решението не са допуснати поддържаните с протеста нарушения, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховния касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя в сила решение №222/15.12.2008г, постановено по внохд №261/2008г. Великотърновски апелативен съд е потвърдил присъда №125/17.09.2008г. по нохд №71/2008г. на Русенски окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.