Р Е Ш Е Н И Е № 402 София, 20.11.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№156 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. К., Т. А. К. и А. А. К.-М. срещу решение №577 от 13.12.11г. по гр.д.№674/11. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която e била отхвърлена претенцията на жалбоподателите срещу П. Д. и П. Д. по чл.286 ГПК/отм./, вр.чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 89 000лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот през периода 01.11.2002г. – 22.03.2010г. Жалбоподателите поддържат, че след като между съсобствениците не е постигнато съгласие за начина на ползване на общата вещ и след като ползването не е било разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС, ответниците не са имали основание да изберат едностранно ползването на първия етаж, избеното помещение и пристройката и да наложат това свое решение на жалбоподателите. След като жалбоподателите са били лишени от ползването на тези части от общата вещ, те имат правото да искат обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Освен това Пламен и П. Д. са ползвали по-голямата площ от общия имот, надвишаваща тяхната идеална част. Ответниците в производството П. Д. и П. Д. оспорват жалбата. Считат, че след като жалбоподателите са имали възможност, но не са пожелали да ползват свободните части от сградата, нямат право да търсят обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Освен това претенцията по сметки не съдържала искане за присъждане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС с оглед фактическото ползване на делбения имот от Д. в обем, по-голям от притежаваната от тях идеална част. С определение №556 от 09.07.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по претенцията по чл.31, ал.2 ЗС. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса налице ли е предпоставката на чл.31, ал.2 ЗС, когато единият от съсобствениците ползва по-голяма част от имота, надвишаваща неговата идеална част. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: За да отхвърли претенцията по чл.286 ГПК /отм./, вр.чл.31, ал.2 ЗС въззивният съд е приел, че от 2000г. ответниците П. и П. Д. ползват само сутерена, пристройката и първия етаж от процесната сграда. Те не ползват втория етаж и тавана. Предложили са на ищците да ползват тези части от сградата, но те не са приели предложението. След като ищците са имали възможност да ползват части от съсобствения имот, но не са пожелали да сторят това, те нямат право да търсят обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. При постановяване на това решение въззивният съд не е съобразил данните от експертизата на стр.124 от първоинстанционното производство, че през процесния период ответниците Д. са ползвали площ от 343,20 кв.м., част от която е ресторант с площ от 322,35 кв.м., разположен в сутерена, пристройката и първия етаж на процесната сграда, а другата част е офис от 20,85 кв.м. на първия етаж. Свободната площ, която те са предложили да се ползва от ищците, е общо 228 кв.м., от които втори етаж на сградата с площ от 120 кв.м. и таван със скосен покрив с площ от 108 кв.м. Използваната от ответниците площ е със 115 кв.м. повече от тази, която са предоставили на ищците, а квотите им в съсобствеността са равни – по ½ ид.част. Не е съобразено и обстоятелството, че между ищците и ответниците не е имало споразумение за начина на разпределяне на ползването на съсобствения имот. Обратно – в решение №368/30.06.09г. по гр.д.№1555/09г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че когато единият от съсобствениците е ползвал по-голяма площ от общата вещ, несъразмерна с дела му, искът по чл.31, ал.2 ЗС е основателен. Подобно е и изразеното становище в други решения, според които неравенстното в ползваните площи спрямо размера на притежаваните дялове се преодолява по пътя на чл.31, ал.2 ЗС – решение №319/09.04.2009г. по гр.д.№6330/07г. на ІV ГО на ВКС, решение №338/18.05.2009г. по гр.д.№176/08г. на ВКС, ІІІ ГО. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е правилна практиката в посочените решения на ВКС. Тя е съобразена с произтичащото от чл.31, ал.1 ЗС правомощие на съсобственика да си служи с общата вещ според правата си. Когато ползваната площ надхвърля притежавания дял в съсобствеността и няма споразумение или решение за начина на разпределяне на ползването, изравняването е в пари по реда на чл.31, ал.2 ЗС. По съществото на касационната жалба: Основателно е оплакването на жалбоподателите, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с чл.31, ал.1 и ал.2 ЗС. След като ответниците са ползвали по-голяма площ, надхвърляща квотата им в съсобствеността, те дължат обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, независимо от обстоятелството, че жалбоподателите са могли от своя страна да ползват свободната част от сградата. Неоснователно е възражението на ответниците, че претенцията по сметки не съдържа искане за присъждане на обезщетение с оглед фактическото ползване на делбения имот в обем, по-голям от притежаваната идеална част. Такова уточнение не е било нужно, тъй като начинът, по който се ползва общата вещ, е част от преценката, която съдът следва да направи при разглеждане на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС. Основателно е и другото оплакване на жалбоподателите – че съдът не е съобразил различията в местоположението, възможностите за достъп и за развиване на търговска дейност в двете части на сградата, довели до различен размер на облагата, която може да се извлече от ползването им по предназначение. Изяснено е по делото, че площта на сутерена, пристройката и първия етаж от сградата може изцяло да се ползва за развитие на търговска дейност, докато таванът с площ от 108 кв.м., който е част от свободната площ на сградата, представлява складова площ, тъй като е със скосен покрив, а освен това достъпът до втория етаж и тавана е единствено през заведението или офиса на първия етаж. Изяснено е с експертизата на стр.124 от първоинстанционното производство, че към момента на изготвяне на заключението средната месечна наемна цена на ползваната от ответниците площ е в размер на 1980лв., от които 1880лв. за ресторанта и 100лв. за офиса, докато средната месечна наемна цена на втория етаж и тавана е 160лв. Изяснено е също, че между страните не е имало съгласие за начина на разпределяне на ползването на отделните части от сградата. Ответниците Д., притежаващи само ½ ид.част от сградата, не са имали основание да наложат едностранно решението си да ползват онази част от сградата, която носи по-големи приходи, а жалбоподателите да ползват другата част, която не само че е с по-малка площ, но и е с по-ниска икономическа стойност. След като жалбоподателите участват съразмерно на дела си в тежестите на общата вещ /осъдени са да заплатят ½ от стойността на всички подобрения в имота/, те следва да участват по същия начин и в ползите от вещта, разбирани най-общо, включително и като възможност да извличат от вещта онази полза, която са могли да извличат ответниците. Това не е съобразено от въззивния съд и е довело до неправилно решение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази решението си с дадените по-горе указания за прилагане на чл.31, ал.2 ЗС, като изясни чрез експертиза какъв е средният пазарен наем на двете части от сградата за посочения период от време 01.11.2002г. – 22.03.2010г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №577 от 13.12.11г. по гр.д.№674/11. на Добричкия окръжен съд в частта, с която e била отхвърлена претенцията на В. П. К., Т. А. К. и А. А. К.-М. срещу П. Д. и П. Д. по чл.286 ГПК/отм./, вр.чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 89 000лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот през периода 01.11.2002г. – 22.03.2010г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: