Р Е Ш Е Н И Е № 169 Гр.София, 30.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, 2017 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА При участието на секретаря РАНГЕЛОВА В присъствието на прокурора СИМОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 441/17 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №480/24.11.16 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.862/16 г., е потвърдена присъда № 130/28.04.16 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО,30 състав по Н.Д.3583/15 г., с която подсъдимият Й. П. П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342, ал.1,пр.3 НК във връзка с вменени нарушения на пътното движение, залегнали в разпоредбите на чл.20,ал.2 и чл.116 ЗДП. Срещу така постановения съдебен акт на апелативния съд е постъпила касационна жалба от частния обвинител Г. П. чрез неговия повереник, в която са развити касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС с даване на задължителни указания по приложението на материалния закон и процесуалните правила, включително и за провеждането на следствен експеримент. В съдебно заседание пред ВКС частният обвинител и неговият повереник поддържат жалбата с отразените в нея аргументи. Прокурорът настоява решението да бъде оставено в сила. Същото е мнението на подсъдимия и неговия защитник. Гражданската ищца И. М., редовно призована, не се явява,не заявява становище по жалбата и не изпраща представител. Не се явява и упълномощеният от нея повереник, редовно призован. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и аргументите по нея, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Най-напред в своята мотивировка касационният съд трябва да заяви, че при настоящото първо разглеждане на наказателното производство пред него, той е инстанция по правото и следва да обсъжда отправени по сезиращите го документи възражения единствено в този контекст. Приетата от съдилищата по фактите /двете предходни инстанции/ фактология и нейната правна интерпретация могат да бъдат оглеждани, само ако се атакува годността на доказателствената преценка. Всякакви претенции за необоснованост, просто защото възприетата от съда теза не се схожда с личния анализ на някоя от страните или пък оплакване за непълнота на доказателствата, не подлежат на разглеждане. И това е така,тъй като доколкото са оттносими към инстанциите по същество,те не са касационни основания, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК. В светлината на казаното трябва да се отбележи, че по този начин се разглеждат опитите на атакуващи страни за произнасяне на касационната инстанция по въпроси,свързани с необоснованост и непълнота на доказателствата, като претенциите за това се обособяват под възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдържанието на доводите обаче разкрива същността на исканията за подмяна на процесуално допустимите изисквания и не може да заблуди касационната инстанция по отношение на законосъобразно приложение на нейните правомощия. Казаното дотук не е самоцелно. То е провокирано от голяма част от сезиращата ВКС жалба на частния обвинител, подадена чрез неговия повереник, в която развитите оплаквания са такива по съществото на приобщената и обсъдена доказателствена съвкупност с претенции за различна тяхна интерпретация от една страна. От друга-се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане,тъй като следва да се назначи следствен експеримент с определени цели, а неназначаването на такъв е довело до неправилно изясняване на фактологията. Иначе казано, иска се произнасяне по необоснованост и непълнота на доказателствата. Преценка на такива доводи този съд няма да си позволи да реализира по съображения, изложени по-горе. Липсва пречка обаче ВКС да обмисли в допустим аспект някои възражения по жалбата, които да бъдат субсумирани под оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. На първо място касационната инстанция се счита длъжна да обърне внимание /без да се задълбочава в собствения доказателствен анализ на частното обвинение/ върху обособения довод за еднаквост на доказателствената съвкупност при разглеждането на делото по същество в настоящата процедура и при разглеждането му от състави на СГС и САС в процедура по чл.243,ал.4 и 7 НПК. В този смисъл, според повереника, казусът бил намерил разрешение по правото още при втората цитирана процедура, при която е отменено постановление на държавното обвинение за прекратяване на наказателното производство. Като оставим настрана видимото по процесуалната действителност обстоятелство, че непосредствено пред себе си решаващите в общата процедура съдилища са събрали ценима доказателствена маса, представена на досъдебното производство, и че освен нея, са назначени и изслушани допълнителни експертни заключения, които са доразгърнали възможността за извличане на изводи както по фактите, така и по правото, т.е., приобщаван е и нов доказателствен материал, трябва категорично да бъде отречена като недопустима тезата на частното обвинение за необходимост от автоматично обвързване на позициите по съдебните актове, постановени по реда на чл.243,ал.5,т.3 НПК, с тези по съдебните актове при решаване на делото по традиционния процесуален ред. Става дума за две различни процедури, при които всеки съд автономно разрешава казуса в границите на съответния процесуален ред. На практика по посочения от частното обвинение начин се цели обезмисляне на пълноценното провеждане на съдебно следствие и неглижиране на залегналия в чл.7 НПК принцип за централно място на съдебното производство в един наказателен процес. Тълкуването на процесуалните правила не може да има подобен характер и този съд ще се ограничи в преценката на атакувания пред него въззивен съдебен акт на САС след провеждане на пълнокръвно съдебно следствие. В тези рамки той ще обмисли законосъобразността на съдебните действия по допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствения материал. На второ място, според повереника /често пъти в жалбата мотивацията за правения собствен доказателствен прочит е обоснована с „очевидност” на съответните изявления/ съдът не бил обсъждал въпроса от кой момент пострадалият П. представлявал опасност за движението. Това оплакване от своя страна е подведено под липса на мотиви, която всякога представлява процесуално нарушение от категорията на абсолютните,водещо до задължителна отмяна на атакувания съдебен акт-чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр. чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК. ВКС не може да се съгласи с лансираната теза. И СГС, и САС, доколкото вторият възприема изцяло формираните позиции по фактите, доказателствата и правото на първостепенния съд, са намерили за установено, че след като трамваят, управляван от дееца, е подминал пешеходеца с около ¾ от дължината си в процеса на спиране, потърпевшият, който се движел по ръба на тротоара на оформеното островче за спирка на градския транспорт, по неустановена причина загубил равновесие, при което тялото му се обърнало и залитнало в посока на мотрисата, настъпило съприкосновение между него и нея, П. паднал в пространството между релсите и бордюра и бил затиснат между земята и степенката на последната врата на трамвая. Казано просто, прието е,че пострадалият се е бутнал в подминаващата го с бавна скорост трамвайна мотриса, а не обратно. При така изложената фактология решаващите изводи на съдилищата, изписани в светлината на приложението на правото, установяват момент на възникване на опасността, различен от целения от частното обвинение такъв, според което той е преди трамваят да подмине вървящия по бордюра на тротоара пешеходец. При загубването на равновесие и съприкосновение с мотрисата от страна на потърпевшия, след като тя го е задминала в голямата си част безпрепятствено, видно от изводите по назначените пред съда технически експертизи, подсъдимият не е можел да реагира, без да бъде засегнат П., тъй като времето за реакция на ватмана е равно на това, при което би настъпил противоправният резултат и е правело произшествието непредотвратимо. Така че за липса на мотиви в обсъждания смисъл не може да се говори. На трето място, в касационната жалба са изтъкнати съображения за необходимостта от назначаване на следствен експеримент за проверка на определени обстоятелства от съществено значение за изясняване на фактите по делото. Без да бъдат разисквани размишленията по същество в жалбата пред ВКС, свързани със собствената интерпретация на атакуващата страна, при които се лансира несхождаща се с доказателствената преценка фактология за засягане на пострадалия от огледалото за задно виждане на преминаващия покрай него трамвай, поради което и заради ширината на трамвайната мотриса на трамвай № 20 било необходимо извършването на съдебен експеримент, на фона на своите процесуални правомощия този съд отбелязва, че такова искане е отправено пред въззивната инстанция в съдебно заседание на 13.10.16 г. То е оставено без уважение с мотиви, които се споделят изцяло от ВКС. Процедурното противопоставяне на същите, водещо до извод за наличие на процесуално нарушение с отхвърляне на съществена с оглед предмета на доказване доказателствена претенция, е свързано с недоволство от приетите в хода на съдебното следствие медицинско-технически заключения. Изводите по тях се считат от частното обвинение за неточни и непълни, но погледнато в съдържателен план, това недоволство не е отнесено към пороци в реда на установяване на експертните изводи, а към несъгласие с тях, тъй като те не обслужват тезата на атакуващата страна. Затова този съд повече няма да обръща мотивно внимание на повдигнатия проблем. На четвърто място, в светлината на току-що отразеното трябва да се вземе отношение досежно годността на доказателствената преценка на решаващата втора инстанция. Всичките доказателствени материали са взети предвид, като никой не е игнориран, омаловажен, разгледан изолирано или не по смисъла на вложеното в него съдържание. Съдът е изписал аргументи защо възприема съобщеното от някои доказателствени източници в определена част, а в друга-не. При своя доказателствен разбор той не е нарушил процесуалния закон и правилата на формалната логика. Всички останали оплаквания в касационната жалба в обсъждания аспект са свързани с некачествен доказателствен анализ по същество, поради което се субсумират под необоснованост и няма да бъдат разгледани. Обобщено казано, в синхрон със събраните доказателства съдилищата по същество са приели,че пострадалият се е движел по ръба на тротоара, обособен като остров за спирка на градския транспорт; че е бил подминат от спиращия на спирката трамвай, без да бъде засегнат от монтираното отпред на мотрисата огледало за задно виждане; следователно в този смисъл ватманът е спазил задължението си да продължи движението си при осигурено безопасно разстояние между трамвая и продължаващ да крачи напред по тротоара пешеходец; предвид конструкцията на трамвайното платно и отстоянието на тротоара на островчето от него, както и приетата причина за станалото произшествие въз основа на свидетелски показания и експертни изводи, ширината на трамвайната мотриса се явява без значение; на спирката е имало достатъчно хора, които ватманът да възприеме като група и да не е в състояние да идентифицира сред тях специално потърпевшия, каквото изискване му се вменява като неизпълнено от страна на частното обвинение. Действително, П. е бил възрастен човек, с бастун в ръка, но не е бил единственият човек на спирката, за да може подсъдимият да възприеме тези негови особености. Той се е движел напред и е бил в гръб на ватмана, а обстоятелството, че е държал в ръката си бастун, не прави задължителна преценката за неговата възраст. Освен това съпътстващите на напредналата възраст нечуване и невиждане, поради които потърпевшият се бил движел в опасна близост до трамвая, макар и на тротоара,както твърди повереникът, не водят до автоматичен извод за предвидима опасност, която трябва да бъде сигнализирана най-малко със звуков сигнал /отделен е въпросът как нечуващият би го възприел/. Всъщност, залаганите в касационната жалба изисквания към ватмана относно дължимото му поведение на спирката на Женския пазар в [населено място] с оглед конкретното познание за потърпевшия, иначе казано, непрестанно съобразяване с високата възраст на чакащите пасажери, което само по себе си ги прави предвидима опасност, образно казано би могло да доведе до движение по пътното платно, което за водачите на превозни средства да следва да е равностойно на покой. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се отбележи, че разпоредбата на чл.116 ЗДП, за присъствието на нарушение на която упорито се настоява в жалбата, е норма-принцип. Това означава,че тя въвежда общо правило за поведение, което при настъпило ПТП намира приложение чрез други конкретни задължения по норми на пътното законодателство, чието нарушение е в пряка причинна връзка със съответния вменен противоправен резултат. Затова и без значение от конкретно приетото от инстанциите по същество, при всички случаи се е дължало оправдаване по този законов текст. Предвид приложението на правото, в касационната жалба се претендира освен това, че П. е представлявал предвидима опасност веднага, след като подсъдимият е направил левия завой и се е приближавал към островчето, обособено като спирка на градския транспорт. Подробно и аргументирано САС е отхвърлил тази претенция и ВКС се солидаризира изцяло с неговите изводи. Не се намират доводи, които да бъдат обсъждани по повод незаконосъобразно неприлагане на разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДП. Правилно в този смисъл е счетено, че са налице предпоставките на чл.15 НК и е приложен институтът на случайното деяние. Цитирането от повереника на съдебна практика, която според него е относима към случая с оглед необходимостта от неприлагане на разпоредбата на чл.15 НК, е повече от неуместно. Прегледът и на решение №1257/07.12.1976 г., постановено по Н.Д.1124/1976 г.на 3 н.о.на ВС на РБ, и на решение № 1271/ 09.09.1976 г.,постановено по Н.Д.1128/1976 г.на 3 н.о.на ВС на РБ, установява не само коренно различна фактология, но и несвързана с релсови превозни средства. Внимателният прочит на мотивировката по посочените съдебни решения не разкрива възможност за ползване на съображения по тях. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480/24.11.16 г.,постановено от АС-София, НО, 1 състав по В.Н.Д.862/16 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/