Ключови фрази
Последици на развалянето. Действие спрямо трети лица * нищожност * нищожност на съдебно решение


3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 165
С., 04.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова

при секретаря Силвиана Шишкова...............……. и с участието на прокурора ………............................................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 282 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С определение № 223/18.ІV.2017 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение атакуваното от [община] решение на Бургаския апелативен съд по т. д. № 164/2016 г. е било допуснат в хипотезата на вероятна основателност последното да е нищожен съдебен акт.
В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция общината касатор е изразила становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа касационната си жалба, вкл. и оплакването си за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК. От своя страна ответното по касация [фирма]-С. е заявило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие, че вместо за нищожност на атакуваното въззивно решение, в процесния случай се поставял въпрос за допусната техническа грешка в изписването на имената на старшия член на съдебния състав на Бургаския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводи на касатора [община], становището и съображенията на ответното по касация [фирма]-С., и след като служебно провери валидността на атакуваното въззивно решение, приема следното:
Касационната жалба на [община] е основателна.
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 8 на ППВС № 1/10.ХІ.1985 г., нищожното решение не поражда правни последици, но създава привидност за признати и присъдени права. Затова такова решение също може да се обжалва и съдът, пред който то е било атакувано, обявява този негов порок /по смисъла на чл. 281, т. 1 от сега действащия процесуален закон – бел. на ВКС/, като в зависимост от конкретното основание на нищожността делото може да бъде върнато за ново разглеждане, при което производството следва да започне от процесуалното действие, довело до нищожност на решението.
Според постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 73/18.V.2015 г. на състав на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 5113/2014 г., когато съдебното решение е изготвено от състав, включващ съдия, който не е взел участие в състав на съда, провел публичното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и то е прието за решаване, решението е нищожно като постановено от незаконен състав. В идентичен смисъл са и разрешенията, дадени с други три, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от ГК на ВКС, както следва:
1./ Решение № 668/15.ХІ.2010 г. на І-во г.о. по гр. д. № 1790/09 г.;
2./ Решение № 119/17.V.2013 г. на ІІІ-то г.о. по гр.д. № 1198/2012 г.;
3./ Решение № 182/1.VІІ.2014 г. на І-во г.о. по гр. д. № 1535/2014 г.
Констатирано е било в процесния случай, че публичното заседание пред Бургаския апелативен съд от датата 30.VІ.2016 г., в което е било завършено разглеждането на т. д. № 164/2016 г., е било проведено пред състав с председател съдията Е. Н. и членове съдиите Р. К. и И. Б.. Докато атакуваното, вкл. и като нищожно, въззивно решение № 94/11.VІІ.2016 г., постановено по горното дело, е било изготвено от състав с председател съдията Е. Н. и членове Н. С. и И. Б., т.е. съдебният състав, посочен в атакуваното въззивно решение, включва като свой старши член съдия, който е различен от действително участвалият при провеждане на публичното заседание, в което е било завършено разглеждането на делото.
В процесния случай констатацията относно това различие по необходимост води до извод, че решение № 94/11.VІІ.2016 г. на Бургаския апелативен съд, ТК, постановено по т. д. № 164/2016 г. е нищожен съдебен акт. На основание чл. 293, ал. 4-във вр. чл. 270, ал. 1 ГПК, този порок ще следва да се прогласи и тъй като делото не подлежи на прекратяване, то ще следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд, който да се произнесе по съществото на спора с валиден съдебен акт. В заключение, не се касае за техническа грешка в изписване имената на старшия член на съдебния състав в протокола от последното съдебно заседание, в което е завършило разглеждането на делото пред Бургаския апелативен съд и съответно - в титулната част на съдебния акт по съществото на спора, тъй като в настоящето касационно производство е обективно невъзможно да се изследва дали подписът във въззивното решение на старшия член принадлежи на съдията Р. К., а не е на съдията Н. С.. След като е ноторно, че по естеството си всяко съдебно решение представлява едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган по разрешаването на даден правен спор, нищожен се явява всеки такъв съдебен акт, в който се установява липса на надлежно волеизявление.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :


ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 94 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 11.VІІ.2016 г. постановено по т. д. № 164/2016 г.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2