Р Е Ш Е Н И Е № 184 София, 17.07. 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 29.05.2018 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 580 /2018 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молбата на „БЕНИТА 2007”ЕООД, със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския районен съд № 1788 от 16.11.2015 г., по гр.д.№ 8580/2014 год., потвърдено с решение на Бургаския окръжен съд № ІV -27 от 22.03.2016 г., по в.гр.д.№ 213/2016 г., с което са отхвърлени предявените от молителя, като ищец, срещу „СТО 2013” ЕООД, [населено място], [община] обективно кумулативно съединени искове: по чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 8 698.30 лв., формирана от сбор на платени на отпаднало основание авансови суми по договор № 001/01.09.2013 г. за покупко- продажба на дървесина и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 99.36 лв., обезщетение за забава. При обосноваване отменителното основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК молителят се позовава на справка- удостоверение № 1021/10.05.2017 г. на нотариус, рег.№ 492 на КЧН - Д. Ч., с район на действие РС [населено място], с което е удостоверена надлежно учредена представителна власт на лицето Е. Л. К., като представител на „СТО 2013” ЕООД, [населено място], община Созопол. Твърдението е, че същото притежава правната характеристика на новооткрито писмено доказателство, удостоверяващо факт от съществено значение за делото, предвид изготвената и приета в производството по гр.д.№ 8580/2014 г. на БРС графологическа експертиза за положен от името на ЮЛ - ответник подпис на неизвестно лице върху Тристранен споразумителен протокол № 002/30.09.2013 г., вместо законния му представител, който не е бил известен на страната, настоящ молител, при решаване на спора в инстанционното производство и е констатиран случайно в друго съдебно производство - с ответника „ГЛОК 2010” ООД. Ответникът по молбата за отмяна, чрез процесуалния си представител адв. М.Д., по реда на чл.306, ал.3 ГПК възразява по основателността и, излагайки подробни писмени съображения. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в извънинстанционното производство по отмяна, намира: С определение № 114 от 19.03.2018 г., по т.д.№ 580/18 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС молбата на „БЕНИТА 2007”ЕООД, [населено място] за отмяна на на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд № ІV -27 от 22.03.2016 г., по в.гр.д.№ 213/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение наБургаския районен съд № 1788 от 16. 11. 2015 г., по гр.д.№ 8580/2014 г. е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. За да е налице отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, аналогично на въведеното с чл.231 б.”а” ГПК/ отм./, то следва новооткритото доказателство, респ. новооткритото обстоятелство, на което молителят се позовава да не му било известно при разглеждането на спора в инстанционното производство, или дори и да му е били известни да не е бил обективно в състояние да го посочи, респ. се снабди със съответния документ, въпреки положената от него процесуална дисциплина и дължима грижа за добро водене на делото и единствено по тази причина да не е могъл да го представи пред решаващия съд. Освен това съдържащите се в соченото новооткрито доказателство данни за юридически или доказателствени факти е необходимо да са относими към изхода на спора т.е. да са от съществено значение за същия и да обосновават различен от постановения краен правен резултат. В случая от представеното от молителя писмено доказателство се установява, че под № 3045 от 22.10.2013 г. в общия регистър за 2013 г. на нотариус, рег. № 492 на КЧН - Д. Ч., с район на действие съдебния район на Районен съд [населено място] е записано нотариално удостоверен подпис в пълномощно, с което С. Г. И. с ЕГН: [ЕГН], в качеството си на управител на ТД „СТО 2013” ЕООД, [населено място], [община] с[ЕИК], е упълномощил лицето Е. Л. К. да извършва всякакви правни действия и да го представлява, в качеството му на управител на дружеството, пред всички лица, организации и учреждения в страната и извън нея, вкл. да извършва разпоредителни действия, а също така и примерно посочени правни действия. Съпоставени датата на извършеното нотариално удостоверяване подписа на упълномощителя С. И. - 22.10.2013 г. и датата на подписване процесния Тристранен споразумителен протокол № 002 - 30.09.2013 г., дават основание да се приеме, че визираното обстоятелство – упълномощаването на Е. Л. К. да представлява управител на ТД „СТО 2013” ЕООД, [населено място], община Созопол, удостоверено с представеното писмено доказателство, не притежава нито един от горепосочените белези, поради което няма правна характеристика на новооткрито по вложения от законодателя смисъл в нормата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК . Нещо повече, видно от мотивите в съдебния акт на БРС № 1788 от 16.11.2015 г., по гр.д.№ 8580/2014 г., потвърден от въззивното решение на БОС по в.гр.д.№ 213/16г., приетото за проведено успешно оспорване истинността на частния свидетелстващ документ – Тристранен споразумителен протокол № 002/ 30.09.2013 г. е поради това, че положеният подпис на вписания в документа за участващ в подписването му С. Г. И., като управител на ТД „СТО 2013” ЕООД, [населено място], община Созопол, е от друго /неустановено/ лице, при неточна имитация подписа на първия. Следователно не се касае до документ, подписан от лицето Е. Л. К. и констатирана от съда липса на надлежно учредена представителна власт за същия, в която хипотеза соченото удостоверение би породило последиците, на които молителят се позовава, а за съвсем различна хипотеза. Отделено е, че датата на визирания документ - Тристранен споразумителен протокол, предхожда учредената представителна власт на лицето К., дори да се приеме, че положеният за дружеството- ответник подпис на управителя С. е негов, което изключва соченото ново обстоятелство да е от съществено значение за изхода на делото. Освен изложените съображения, според настоящия съдебен състав от значение в случая е и обстоятелството, че за страната молител, при проявена процесуална грижа да охрани интересите си, е съществувала процесуалната възможност на чл. 192 ГПК и тя е могла да представи депозираната понастоящем справка –удостоверение в хода на делото в инстанционното производство, както явно е процедирала в друго съдебно производство по възникнал правен спор между страните. Що се касае до въпроса дали съдилищата в инстанционното производство са тълкували нормата на чл. 301 ТЗ в съгласие с формираната задължителна практика по приложението и, който е същественият за постановения краен правен резултат по делото, то доколкото правилността на влезлия в сила съдебен акт, извън строго формалните и изброени изчерпателно от законодателя отменителни основания по чл.303, ал.1 ГПК, не е предмет на осъществявания от ВКС извънреден контрол, той не следва да бъде обсъждан. Ответникът по молбата за отмяна не е претендирал деловодни разноски за извънинстанционното производство по отмяна, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК не се присъждат такива. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС,ТК, на осн. чл.303, ал.1 ГПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, молбата на ТД „БЕНИТА 2007” ЕООД, със седалище [населено място], чрез адв.В.К.-Б. от ПАК, за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд № ІV -27 от 22.03.2016 г., по в.гр.д.№ 213/2016 г. и на потвърденото с него решение на Бургаския районен съд № 1788 от 16. 11. 2015 г., по гр.д.№ 8580/2014 год., по описа на с.с. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: