Р Е Ш Е Н И Е № 482 София, 17 април 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1538/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Същото е образувано по искане на осъдените П. В. и Й. Б. за възобновяване на нохд № 547/11г. по описа на РС-Велинград. В искането се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Твърди, че съдът правилно е квалифицирал деянието, чието авторство е доказано по несъмнен начин. Изразява становище, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и в частност при преценка показанията на свидетеля И.. Относно наказанията намира същите за справедливо определени. Адвокат А., който е защитник на осъдения П. В. моли за уважаване на искането за възобновяване. Счита, че по един безспорен и несъмнен начин е доказана невиновността на подзащитния му. Позовава се на подробно посочените в искането процесуални нарушения. Моли за връщане на делото за ново разглеждане. Представя писмени бележки. Адвокат П., който е защитник на осъдения Й. Б. поддържа искането за възобновяване и моли за уважаването му по изложените в него съображения. Намира за избирателно формирането на вътрешното убеждение от страна на първата инстанция. Счита недопускането на поисканата експертиза за неоснователно. Отправя искане в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане. Двамата осъдени молят да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 5 от 15.01.2013г., постановена по нохд №547/11г., Районен съд-Велинград е признал подсъдимите П. Д. В. и Й. К. Б. за виновни в това, че на 19.03.2011г. в [населено място] в съучастие като съизвършители, противозаконно унищожили чужда движима вещ-кон на стойност 2 750 лева, собственост на К. К., поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК са им наложени следните наказания: на В.-лишаване от свобода за срок от две години и на Б.-лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. По отношение на подсъдимия Й. Б. на основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата. По отношение на подсъдимия П. В., съдът е постановил ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Съдът се е произнесъл по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, държавните такси и деловодни разноски С въззивно решение от 06.06.2013г., постановено по внохд №93/13г., ОС-Пазарджик е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда. В искането за възобновяване се сочат всички касационни основания, но независимо от липсата на систематизираност на доводите и подкрепящата ги аргументация, могат да бъдат изведени само твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон.Същите могат да бъдат систематизирани в няколко групи. На първо място, се твърди, че въззивният съд е изложил съждения, които са далече от стандартите на чл.305, ал.3 от НПК, като оценката на събраните доказателства е извършена едностранчиво и превратно, като съдът се е базирал само на техническата експертизи и показанията на свидетеля И.. Тези доводи са неоснователни. Съдебният акт, постановен от въззивната инстанция е решение, а не нова въззивна присъда, поради което изискванията относно съдържанието на този акт са визирани в разпоредбата на чл.339, ал.1 и 2 от НПК, а не в чл.305 от НПК, към който препраща нормата на чл.339, ал.3 от НПК. Действително въззивният съд е могъл да бъде по-задълбочен и прецизен в изложението си, но в случая не сме изправени пред хипотезата на непълнота и неяснота на мотивите, която да ограничава възможността за проверка на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Въззивното решение независимо от неговата краткост, е съответно от към съдържание на изискванията, визирани в посочените по-горе текстове. Без да се променят горните констатации, може да се каже, че като цяло в дейността си по мотивиране на въззивната присъда, окръжният съд се е ограничил с екзистенциалния минимума, който обаче е в рамките на законовите изисквания. Също така, следва да се посочи, че действително въззивната инстанция не е направила самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, но изрично е посочила, че изцяло възприема за правилна интерпретацията на доказателствата, дадена от първия съд, като намира, че при изграждане на вътрешното си убеждение, районният съд не е игнорирал едни доказателства за сметка на други, а ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Окръжният съд е приел, че събраните в рамките на въззивното съдебно следствие доказателства са в подкрепа на изводите на първостепенния съд.Този начин на изготвяне на съдебния акт, макар и да не е прецизен, не го опорочава. Не може да се приеме, че във връзка с дейността си по оценка на доказателствата маса, окръжният съд е допуснал процесуални нарушения, тъй като той не е бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото.Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. На второ място, в искането за възобновяване се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на свидетелските показания на П. И.. Настоящият състав намира, че правилно съдилищата се преценили, че тези показания са годно доказателствено средството. На досъдебното производство този свидетел е дал показания пред съдия, които са били приобщени по надлежен ред към доказателствената съвкупност, събрана в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Видно от протокол от 20.04.2011г., по нчд № 202/11г. по описа на РС-Велинград , проведеният в рамките на досъдебното производство разпит на И. пред съдия е в съответствие с правилата, визирани в НПК. Неоснователно е твърдението, че И. е свидетелствал след оказан му натиск от страна на св.З., полицейски служител. Действително в показанията си пред съда, И. е разказал подробно за провеждани срещи и разговори в РПУ със св. З. и, че се е чувствал притиснат и е възприел това като психоатака спрямо него. От друга страна обаче в същия разпит той поддържа показанията, дадените от него на досъдебното производство пред съдия, като заявява категорично, че това което му е прочетено, се е случило по описания от него начин и, че не му е оказван натиск да даде тези показания пред съдия. Също така не могат да се приемат за дискредитирани показанията на И., поради данни за употреба от него на наркотични вещества. Самият свидетел заявява, че няколко пъти е употребявал марихуана, но това е било година преди момента, в който го е заявил/разпита е проведен в съдебно заседание на 01.02.2012г./. Извън неговите твърдения, други данни, че към момента на деянието или на даване на показания той е бил употребил наркотични вещества, което би обусловило изследване на свидетелската му годност, няма. При провеждането на разпита, съдията не е констатирал поведение на свидетеля, което да поставя под съмнение възможността на И. да дава показания. Изразеното от въззивния съд становище, че И. е следвало да бъде привлечен в качеството на помагач, също така не води до извод за порочност относно неговите показания. Съдът не е оправомощен да прави подобни изводи, тъй като прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинението в наказателното производство, като нейна е преценката за това, кого да привлече в качеството на обвиняем и да предаде на съд, както и за какво престъпление. Съдът правораздава в рамките на възведеното срещу съответните лица обвинение с обвинителния акт. Последният очертава и конкретните рамки на предмета на доказване по всеки казус, съобразени с разпоредбата на чл.102 от НПК. На трето място се възразява по отказа на съда да допусне съдебно-техническа експертиза. Въззивният съд не може да бъде упрекнат, че не е подложил на проверка събраните доказателства. От компетентността на решаващите инстанции и в частност на въззивния съд е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства, както и от проверка на вече събрани. Експертизата, като способ за проверка на доказателства се използва тогава, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Във връзка с поискана и получена справка от [фирма] с данни на електронен носител, въззивният съд е назначил експертиза, изготвена от вещото лице С. Б., във връзка с изясняване на въпрос дали местността, където е извършено деянието, попада в обхвата на посочените от мобилния оператор клетки, в които са се намирали мобилните номера, използвани от П. В. и Й. Б.. Обстоятелството, че в хода на устните изслушвания, експертът е заявил, че не може да отговори на въпроса “дали е възможно в един момент на 400 метра да има обхват и на друга клетка” не дава основания за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Вещото лице е изготвило заключението на базата на данните, представени от мобилния оператор. Разпоредбата на чл.153 от НПК изрично визира предпоставките за назначаване на повторна или допълнителна експертиза, като въззивната инстанция правилно е отклонила искането на защитата за назначаване на допълнителна техническа експертиза, тъй като не са били налице законоустановените основания за това. В обобщение на горното следва да се посочи, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При вярно установени фактически положения, които са изводими от доказателствената съвкупност, събрана от решаващите съдилища, съдържаща преки и косвени доказателства, установяващи по несъмнен начин механизма на деянието и авторството на подсъдимите, съдилищата са направили и правилни правни изводи. Оплакванията за явна несправедливост на наказанията са декларативни, не са подкрепени от доводи, които да бъдат предмет на обсъждане в рамките на това производство. Частично доводите в искането сочат на възражения за необоснованост на въззивния съден акт, които обаче също не подлежат на разглеждане, тъй като необосноваността не е сред касационните основания. Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационния съд намира за неоснователно искането на двамата осъдени за възобновяване, поради което същото не следва да бъде уважавано. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените П. Д. В. и Й. К. Б. за възобновяване на нохд №547/11г. по описа на РС-Велинград. Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: