Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                           № 386                                      София, 14 октомври 2009 година                                         В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев                                                  ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                   Цветинка Пашкунова                                                                                     при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП Ат. Гебрев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 402 /2009 г.   Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Л, като упълномощен з. на подсъдимия С, само срещу осъдителната част на нова присъда № 7/14.05.2009 година на Кърджалийския окръжен съд по в н о х д № 45/2009 година, с която е отменена присъда № 1/14.01.2009 година постановена от Районен съд - Кърджали по н о х д № 816/2008 година. В жалбата са въведени две касационни основания: - по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона, с твърдения, че неправилно е приложен чл. 346 ал. 2, т. 1 и 3 НК, тъй като описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставлява престъпление. Искането е за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция, на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК. - по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наложеното наказание, с алтернативно искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода до предвидения в закона минимум. Пред касационния съд, подсъдимият С, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Явява се служебно назначеният з. – адвокат В от САК, която поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и двете алтернативни искания за отмяна и изменение на въззивния съдебен акт. Гражданският ищец и неговият п. , също редовно призовани, не се явяват. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на новата присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната нова присъда е отменена присъдата на първоинстанционния съд, в частта й, с която подсъдимият – жалбоподател е бил признат за невиновен в това, че на 19/20 април 2008 година, в гр. П. противозаконно е отнел чуждо МПС – лек автомобил марка „Рено-Клио”, /собственост на Д. Ю. / от владението на Е. А. , без негово съгласие с намерение да го ползва, като от това е последвала повреда на превозното средство и щета в размер на 1 385 лева, а отнемането е извършено чрез използване на техническо средство и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 346 ал. 2, т. 1 и 3 вр. ал. 1 НК и чл. 195 ал. 1, т. 4 НК. Вместо това, въззивният съд постановил присъда, с която признал подсъдимия за виновен по обвинението за посоченото престъпление и му наложил наказание лишаване от свобода, в размер на две години. при общ първоначален режим. На основание чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 НК групирал наказанието по тази присъда с наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено с определение за одобрено споразумение от 24.11.2008 година по н о х д № 270/2008 година по описа на РС-Момчилград, като наложил по-тежкото – две години лишаване от свобода, при общ първоначален режим. а на осн. чл. 25 ал. 2 НК, приспаднал изтърпяната част. С цитираната нова присъда е отменена осъдителната част на първоинстанционната, в частта с която подсъдимият-жалбоподател е бил признат за виновен в това, че на 20.04.2008 година в района на с. Ч. при управление на МПС /отнетия автомобил/ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост му причинил значителни щети, в размер на 1 385 лева –прест. по чл. 343 ал. 1, б. „а” НК. Въззивният съд прекратил наказателното производство на основание чл. 24 ал. 1, т. 6 НПК. В останалата част, включително и гражданско-осъдителната, присъдата на първата инстанция е потвърдена.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна.   1. По касационното основание за нарушение на закона:   Посоченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на събраните доказателства. При приетите за установени от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че С. М. е осъществил състава на престъплението, за което е признат за виновен е законосъобразен. Основният свидетел за изпълнителното деяние – наемателят на автомобила св. А, допуснат до повторен разпит пред втората инстанция, е потвърдил всички обстоятелства свързани с отнемането на автомобила, както и това, че той не е давал разрешение на подсъдимия да го ползува и не би дал такова, дори и да му е искано съгласието. Неговите ясни, последователни и логични обяснения е сложил в основата на новата си присъда проверявания съд. Не кореспондира с данните по делото твърдението на служебния з. в представената пред касационната инстанция писмена защита, че е било система св. А да предоставя наетия от него автомобил на подсъдимия, като се позовава на приложените по делото актове за пътни нарушения съставени от контролните органи на подсъдимия. Посочените обстоятелства са били предмет на въпросите изяснявани от разпита на наемателя на автомобила – св. А пред въззивната инстанция. Освен това, още пред районния съд, този свидетел е заявил, че именно поради тези нарушения, той не би разрешил на подсъдимия отново да ползва наетия от него автомобил /вж л. 55 и 56 - протокол от с.з. на 10.12.2008 г./ Настоящата инстанция констатира, че вътрешното убеждение на съдилищата не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно преоценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303 ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият С е осъществил от обективна и субективна с. престъплението по чл. 346 ал. 2, т. 1 и 3 НК. Поради изложеното, въззивният съд не е допуснал визираното в касационната жалба нарушение на материалния закон и няма основание за отмяна на атакуваното решение, респ. за оправдаването на подсъдимия от третата инстанция, поради несъставомерност на деянието му. 2. По касационното основание за явна несправедливост на наказанието: Неосновтелно е възражението на служебната защита, че второинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Напротив, видно от определения размер на лишаването от свобода – по-близко до минимално предвиденото наказание и съобразителната част към новата присъда, към подсъдимия, от предходната инстанция е проявена максимална снизходителност. Неговите предходни осъждания, включително и за отнемане на МПС, правилно са оценени при решаването на въпроса с размера и ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Поначало, за да се породи за касационната инстанция правомощието да изменя обжалван съдебен акт по обсъжданото основание – явна несправедливост на наказанието, е необходимо да се установи,че наложеното, по вид и размер очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. В случая, по изложените вече съображения това обстоятелство не е налице. Ето защо, настоящият състав намира, че отмереното на касатора наказание е справедливо и новата присъда на въззивния съд следва да се остави в сила и в тази обжалвана част. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 7/14.05.20089 година на Кърджалийския окръжен съд , постановена по в н о х д № 45/2009 година, в частта, в която е отменена присъда № 1/14.01.2009 година постановена от Районен съд - Кърджали по н о х д № 816/2008 година.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.