Р Е Ш Е Н И Е № 353 гр. София, 12 октомври 2023 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Ваня Илиева изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 674 по описа за 2023 г Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимата М. И. С. срещу решение на Софийски апелативен съд № 56 от 10.02.2023 г, по ВНОХД № 1379/21, с което е потвърдена присъда на Софийски градски съд № 260097 от 3.06.2021 г, по НОХД № 3715/20. С първоинстанционната присъда подсъдимата е призната за виновна в това, че на 29.04.2017 г в [населено място], умишлено е умъртвила Ю. И. Г., с оглед на което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК, е осъдена на десет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане на задържането й за срок от 24 часа, на основание Закона за министерството на вътрешните работи / ЗМВР /, и задържането й от прокурора за срок от 48 часа, на основание НПК. Със същата присъда е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието, предмет на наказателното производство, на Й. Ю. Г. и на М. Ю. Г., по 100 000 лв, на всеки от тях, заедно със законните последици. С жалбата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните аргументи: Нарушено е правото на справедлив процес на подсъдимата. Осъждането е изградено на показанията, депозирани от полицейските служители св. Ж. и св. Г., провели беседа с жалбоподателката, в хода на която е получена информация за умишлено причиняване на смъртта на пострадалия. Нарушено е правото на информация на заподозряното лице, като е проведена беседа без разясняване на неговите права в бъдещия наказателен процес. Подсъдимата е призната за виновна при липса на стабилна доказателствена основа. СМЕ-за не е отговорила категорично на въпроса с кой нож е нанесено нараняването, довело до смъртта на пострадалия. Не е изследвана задълбочено хипотезата, че е възможно починалият да се е самонаранил. Допуснато е неправилно приложение на материалния закон. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не е отчетено влошеното здравословно състояние на подсъдимата. С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните актове и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателката се присъединява към аргументите на своя защитник. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Г. счита, че жалбата е неоснователна. Частните обвинители и граждански ищци Г. не участват лично в касационното производство. Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно е възражението на защитата, че е допуснато нарушение на правото на справедлив процес, изводимо от обстоятелството, че съдът е основал доказателствените си изводи относно виновността на подсъдимата на свидетелски показания, депозирани от полицейски служители, провели беседа с нея, преди същата да придобие процесуално качество. Съдебните състави, разгледали делото в първата инстанция и във въззивната такава, изрично са взели отношение по въпроса за мястото на цитираните свидетелски показания в събраната доказателствена съвкупност, като правилно са посочили, че не им придават доказателствено значение поради тяхната процесуална негодност да „заместят“ липсващо самопризнание на обвиняемата, респективно, подсъдимата. Полицейската беседа няма доказателствено значение, а представлява оперативен способ за събиране на информация, имаща за цел да даде насоки за изработване на версии и тяхната проверка. Съдебната практика е последователна, че възпроизвеждането на информация, съобщена пред полицейски служител при проведена пред него беседа, не може да послужи на съда за изграждане на фактическите му изводи, тъй като с това би се нарушило правото на справедлив процес по чл. 6 от Конвенцията за правата на човека. Доколкото по настоящето дело, информацията, изводима от проведените беседи, не е ползвана при формиране на изводите по релевантните факти, не може да бъде възприето оплакването за допуснато нарушение на правото на справедлив процес. Инстанциите по същество са формирали своите фактически изводи само на доказателства, събрани и проверени по реда на НПК, а именно: Обстойно са анализирани обясненията на подсъдимата от съдебната фаза, в които се съдържа твърдението, че пострадалият сам си е причинил смъртоносното увреждане, като тези обяснения са оценени в контекста на другите доказателствени средства, съвкупно опровергаващи такава възможност. Вярно са интерпретирани данните, изводими от протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за освидетелстване на обвиняемата, заключението на СМЕ, веществените доказателства. Правилно е становището на съда, че не може да бъде кредитирана версията на подсъдимата, тъй като от съвкупната преценка на другите доказателствени източници следва категоричния извод, че се касае за умишлено убийство. В обясненията на подсъдимата се сочи за един удар с нож, но при медицинското освидетелстване на трупа е установено, че по тялото на жертвата са открити три прободни рани, които говорят за нанесени три удара с нож по различни части на тялото, а именно: първи удар по предната повърхност на гръдния кош, втори удар в областта на корема и трети удар по предната повърхност на гръдния кош, със засягане на околосърцевата торбичка, довел до леталния изход. От СМЕ е изяснено, че смъртта на лицето е настъпила в рамките на 1-2 минути. Доколкото в дадените от подсъдимата обяснения се съдържат данни, че пострадалият сам си е нанесъл удар с нож, след което е паднал на земята, тези обяснения не биха могли да дадат отговор на въпроса как са получени другите две наранявания, за които вещите лица са категорични, че са с давност от инкриминираното деяние. Жалбоподателката е посочила, че пострадалият я е нападнал, но в протокола от медицинското й освидетелстване е отразена констатацията на вещото лице, че по тялото й липсват следи от нападение. На следващо място, подсъдимата е заявила, че след падането на пострадалия на земята, тя незабавно е напуснала дома му. Това обаче не би могло да обясни констатациите в огледния протокол, че ножът, по който са налице следи от кръвта на пострадалия, е изваден от тялото му, почистен е / избърсан е с тоалетна хартия / и е положен на плот в помещението. Отделно от това, на местопрестъплението е имало използвана тоалетна хартия, по която е установена кръв на починалия. Посоченото обстоятелство влиза в противоречие с твърдението на подсъдимата, че след самонараняването на пострадалия, тя незабавно е напуснала местопроизшествието, което правилно е оценено от съда при преценката за достоверност на нейните обяснения. Съдът е съпоставил становището на вещото лице, изготвило СМЕ, че третият удар с ножа е предизвикал смъртта на пострадалия незабавно / в рамките на 1-2 минути /, което прави обективно невъзможно самият пострадал да е извадил ножа от тялото си, да го е почистил, както и да е извършил действия по почистване на кръвта от пода в помещението. Относно авторството на деянието в лицето на подсъдимата вярно са оценени и следните данни: по дръжката на ножа, намерен на плота, е имало биологични следи от подсъдимата, под ноктите й са намерени епителни клетки от пострадалия, по обувките й са открити следи от кръвта на починалия. Верен е изводът на съда, че събраната доказателствена съвкупност изключва хипотетичната възможност за самонараняване, за каквото е споменало вещото лице, автор на СМЕ, в устните си разяснения пред съда. Правилно е отбелязано, че ако тази хипотетична възможност бъде приета за реална, това не би могло да обясни по какъв начин са причинени другите две наранявания с ножа, за които няма спор, че са с давност от момента на деянието, респективно, не биха били обясними действията по заличаване на следите от извършеното / чрез почистване на кръвта от ножа и попиване на петната от кръв по пода в помещението /. Вярно е становището на съда, че ножът, с който е причинена смъртта, е ножът, по който са открити следи от кръвта на пострадалия. Ето защо, не може да бъде споделено възражението на защитата, че не е установено с категоричност с кой от двата ножа, намерени на местопрестъплението, са нанесени увредите по тялото на жертвата. С оглед на изложеното, настоящата инстанция споделя извода на съда, че са събрани достатъчно и убедителни доказателства за авторството на деянието в лицето на подсъдимата, тоест, осъждането й почива на надеждна доказателствена основа, а възражението в тази насока не може да бъде споделено. По тези съображения, настоящата инстанция намери, че липсва нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се поражда процесуална необходимост от връщане на делото за ново разглеждане. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Правилно установените релевантни факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 115 НК, каквато е възприета от съда правна квалификация, тоест, приложен е материалният закон, който е следвало да бъде приложен. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Вярно е оценена съвкупността от смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по чл. 54 НК, при което отговорността на жалбоподателката е реализирана при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства, а именно: към абсолютния минимум на санкцията по чл. 115 НК: десет години „лишаване от свобода“. Неоснователно се сочи, че съдът е пропуснал да съобрази влошеното й здравословно състояние, тъй като по делото липсват такива данни. Вярно е становището на съда, че отчетените смекчаващи обстоятелства формират превес, но нямат характера на „многобройни или изключителни / изключително“ такива по смисъла на чл. 55 НК, което препятства възможността за определяне на наказание „лишаване от свобода“ под минималния законов предел. Ето защо, наложеното наказание десет години „лишаване от свобода“ при хипотезата на чл. 54 НК отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, а релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е допуснато. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 56 от 10.02.2023 г, по ВНОХД № 1379/21. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: