Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр.София, 16.06.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3430 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. С. срещу решение № 780 от 19.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 732 по описа за 2019 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 587 от 14.02.2019 г. по гр. д. № 5331 по описа за 2018 г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от Н. И. С. против „Авионамс” АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № Р29-2/2018 г. от 05.02.2018 г. на изпълнителния директор на дружеството Й. Н., с която на основание чл.328, ал.1, т. 2 от КТ- поради съкращаване в щата, е прекратено трудовото правоотношение, считано от 06.02.2018 г., за възстановяване на заеманата преди това длъжност на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ и за присъждане на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ на сумата от 4 020 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа в периода 06.02.2018 г. - 06.08.2018 г. в резултат от незаконното уволнение. Касаторът Н. И. С. твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Ответникът по жалбата „Авионамс” АД я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на Н. И. С. срещу решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 188 от 9.3.2020 г. по настоящото дело по следните въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд съгласно чл.7. от ГПК служебно да събира доказателства, като дори ги индивидуализира? 2. Може ли да подпомага с указанията си една от страните по спора? 3. Може ли страната да коригира процесуалното си бездействие пред първата инстанция чрез представяне на писмени доказателства с въззивната си жалба? Отговорите на кака поставените въпроси са в зависимост от правилното съчетаване на принципа на служебното начало с принципа на равенство на страните и спазване на концентрационното начало в гражданския процес. Принципът на служебното начало се проявява най-вече в задълженията на съда да предприема необходимите процесуални действия по движението и разглеждането на делото до постановяването и обявяването на съдебното решение/чл.7, ал.1, изречение първо от ГПК/. По отношение на твърдените от страните факти и доказателствата, които ги установяват, служебното начало е ограничено до съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна/чл.7, ал.1, изречение второ от ГПК/. Това съдействие се изразява в задължението на съда да даде правна квалификация на фактите, да изясни кои от тях са релевантни за спора, да даде указания за допълване и конкретизиране на фактическите твърдения на страните, в доклада да посочи кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване, чия е доказателствената тежест, за кои от твърдените факти страните не сочат доказателствени средства. Тези правомощия на съда обаче трябва да се упражняват по такъв начин, че да не накърнят принципа на равенство на страните. Оказваното на страните съдействие трябва да има за адресат и двете страни по спора и да не поставя една от тях в привилегировано положение спрямо другата/решение № 315 от 7.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на IV ГО на ВКС/. Съдът нарушава принципа на равенство на страните, когато даде указания не само кои обстоятелства не са доказани, но и конкретно посочи доказателствените средства и служебно събере необходимите според него доказателства/с изключение на случаите при прилагане на императивна правна норма съгласно т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/. При събиране на доказателствата трябва да се съобрази също въведеният със сега действащия ГПК принцип на концентрационното начало, който обезпечава бързото разглеждане и решаване на делото в едно съдебно заседание посредством въвеждане на задължението за страните да наведат още в началото на процеса всички твърдения за фактите, да повдигнат всички възражения, искания и доводи и да посочат доказателствените средства, които искат да бъдат събрани. В противен случай съгласно чл.133 от ГПК страните губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Израз на този принцип е разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, която не позволява пред втората инстанция страните да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. Отговорите на въпросите, които следват от тези принципни положения, са, че служебното начало не включва задължение съдът да събира служебно доказателства, с изключение на хипотезите, посочени в т.3 на ТР т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 178 от 6.11.2017 г. по т. д. № 600/2017 г. на I ТО на ВКС и определения № 629 от 21.05.2013 г. по гр. д. 148/2013 и № 383 от 22.05.2018 г. по гр.д. 3648/2017г. на ВКС. Недопустимо е и противоречи на принципа на равенство с многократните си указания съдът да помага на една от страните/ решение № 4 от 05.02.2016 г. по т. д. № 3480 от 2014 г. на II ТО на ВКС/. Страната, която е допуснала поради собствената си небрежност пропуски в доказателствените си искания, не може да ги поправи с представянето на нови доказателства пред въззивната инстанция/ решение 129 от 29.06.2015 по гр.д. 7040/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС/. При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното: Н. И. С. е работила в ответното дружество по силата на трудов договор на длъжността „технически сътрудник към ръководител Капитално строителство“, когато със заповед № Р29-2/2018 г. от 05.02.2018 г., връчена на 06.02.2018 г., е била уволнена поради съкращение в щата. В исковата молба тя е заявила, че страда от биполярно афективно разстройство и диабет, поради което се ползва със закрила по чл. 333 КТ, която не е била преодоляна от работодателя. Посочила е също, че не е извършено реално съкращаване на трудовите функции и извършеният подбор е незаконосъобразен, тъй като изискванията по чл. 329 КТ не са спазени- на работа са останали работници или служители с по-ниска квалификация от нейната. В отговора на исковата молба работодателят е оспорил наличието на заболявания, обуславящи закрила при уволнение. Заявил е, че е налице реално съкращение на щата, а подборът е извършен законосъобразно от назначена за целта комисия. Тази комисия е констатирала, че Н. С. няма необходимата техническа квалификация да бъде преназначена на свободна длъжност в друга дирекция, включително на подобна длъжност, а за длъжността, за която има квалификация и опит в преобразуваната дирекция, е отказала преназначение. Въз основа на приетата по делото медицинска експертиза първоинстанционният съд е констатирал, че ищцата не страда от заболяванията, посочени в исковата молба, поради което не се е ползвала със закрила при уволнение на основание чл.333 от КТ. Приел е обаче, че работодателят не е доказал отпадането на трудовата функция на ищцата и съответно реално намаляване на щатната численост на персонала, тъй като не се установява да е било утвърдено ново щатно разписание преди извършването на уволнението. Счел е също, че подборът не е законосъобразно извършен, тъй като от протокола на комисията не може да се установи между кои лица е осъществен този подбор, на кои длъжности са били назначени те, по какви критерии и какъв брой точки им е даден. Ето защо е уважил предявените искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на ищцата на предишната длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането и без работа. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете, тъй като е приел, че е налице реално съкращаване на единствена щатна бройка. За да достигне до този извод, Пловдивският районен съд се е позовал на нови писмени доказателства, които са били представени с въззивната жалба, както и на предходното щатно разписание, което служебно е изискал от работодателя, след като е отменил хода на делото по същество. Работодателят е представил към въззивната жалба новото щатно разписание и актовете за приемането им. Основал е искането си за приемане на тези доказателства с липсата на оспорване от страна на ищцата на представените по делото документи, от които било видно съкращаването на щата. Въззивният съд на свой ред ги е приел, тъй като били част от други представени документи, а първоинстанционният съд бил допуснал и нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК. Тези доказателства обаче са се видели недостатъчни на въззивния съд и той служебно е изискал предходното щатно разписание, приел го е и е посочил във въззивното решение, че очевидно няма как да се реши спорът при неизяснена фактическа обстановка. Процесуалните действия по приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства и на служебното събиране и приемане на предходното щатно разписание противоречат на изричната разпоредба на чл.266, ал.1 от ГПК, на принципа на концентрационното начало и на равенството на страните по съображенията, дадени в отговорите на въпросите. В доклада си Пловдивският районен съд е указал на ответника, че е в негова тежест да установи законосъобразността на уволнението и посоченото основание за прекратяване-съкращаване в щата/стр.42 по описа на ПРС/, поради което не е допуснато нарушение на чл.146, ал.2 от ГПК, обосноваващо приемане на нови доказателства относно съкращаването в щата. Още в исковата молба ищцата е оспорила наличието на съкращаване в щата и не е било необходимо да оспорва изрично съдържанието на документите, за да прецени работодателят, че за пълно доказване на съкращението в щата трябва да представи както новото, така и старото щатно разписание. Тези доказателства са били представени обаче едва пред въззивната инстанция, без да са налице предпоставките на чл.266, ал.2 или ал.3 от ГПК. Нещо повече-едва пред втората инстанция работодателят е изменил тезата си, че подборът е законосъобразно извършен и е започнал вече да твърди, че е била съкратена единствената щатна бройка. Следователно решаващият извод на въззивния съд за законосъобразност на уволнението, е изграден въз основа на доказателства, които са приети в резултат на съществени процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение трябва да бъде касирано и спорът следва да бъде разгледан по същество, без да се вземат предвид доказателствата, приети от въззивния съд. При това положение съкращението в щата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, не е доказано. Липсата на щатните разписания по делото води до невъзможност да се констатира премахването на щатната бройка, заемана от ищцата. Дори да се приеме, че е бил изцяло закрит отделът „Капитално строителство и поддръжка на ДМА“, в който е работила ищцата, уволнението и пак би било незаконосъобразно. В протокола от 30.01.2018 г. се твърди, че е извършен подбор и е коментирано преназначаването на ищцата на заета сходна длъжност, което тя отказала/буква „Б“, подточка „в“/. Следователно не е била съкратена единствена щатна бройка, а е бил извършен опит за подбор между множество сходни длъжности, за да бъде предпочетена за уволнение ищцата. Този опит за подбор e незаконосъобразен, тъй като в протокола не са посочени нито лицата и длъжностите, обхванати от него, нито конкретните критерии, по които се извършва, за да се прецени спазването на чл.329 от КТ. Ето защо уволнението на ищцата трябва да бъде отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, тя следва да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, а работодателят трябва да бъде осъден да и заплати 4020 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 6.02.2018 г. до 6.08.2018 г. При този изход на спора работодателят дължи на касатора 3000 лв. разноски по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 780 от 19.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 732 по описа за 2019 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение на Н. И. С., извършено със заповед № 29-282018 г. от 5.02.2018 г. на изпълнителния директор на „Авионамс“ АД. ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Н. И. С. на заеманата преди уволнението длъжност технически сътрудник към ръководител „Капитално строителство и поддръжка на ДМА“ ОСЪЖДА АД „Авионамс“-ЕИК 000635619, да заплати на Н. И. С.-[ЕГН], сумата 4 020/четири хиляди и двадесет лева/ лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода от 6.02.2018 г. до 6.8.20189 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.03.2018 г. до окончателното и заплащане. ОСЪЖДА АД „Авионамс“-ЕИК 000635619, да заплати на Н. И. С.-[ЕГН], сумата 3 000/три хиляди лева/лв. разноски по делото. ОСЪЖДА АД „Авионамс“-ЕИК 000635619, да заплати 260,80/двеста и шестдесет лева и осемдесет стотинки/ лв. държавна такса по сметката на ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: