Р Е Ш Е Н И Е

Ключови фрази
Изнасилване на ненавършила 18 г. * условно осъждане

№ 294

София, 16 юли 2009 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на eдинадесети юни две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова

ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов

Фиданка Пенева

при секретар Кристина Павлова

и с участието на прокурор от ВКП – Искра Чобанова

изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева

наказателно дело № 277/09 година

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д, чрез защитника му адвокат М. М. от САК, срещу въззивно решение № 38/26.02.2009 година на САС, постановено по внохд № 48/2009 година, с което е изменена присъдата на Софийски окръжен съд от 13.04.2008 година по н о х д № 687/2007 година, само в гражданскоосъдителната част, с увеличаване размера на присъденото обезщетение на пострадалата.

В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК. По първото основание за допуснато нарушение на материалния закон се твърди за процесуални нарушения, тъй като въззивният съд не е изложил съображения защо приема, че деянието е осъществено освен от обективна и от субективна страна. По това основание, защитата счита че подсъдимият не е осъществил престъпен състав и следва да бъде оправдан от третата инстанция, в хипотезата на чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК – тъй като деянието не е престъпление.

По второто основание да допуснати съществени процесуални нарушения твърденията са свързани с нарушения на чл. 13 ал. 1, чл. 14 ал. 1 и чл. 107 ал. 5, както и чл. 339 ал. 2 НПК. Твърди се и нарушаване на чл. 305 ал. 3 НПК при обсъждане на доказателствата в атакуваното решение.

По третото основание – явна несправедливост на наказанието, възраженията са за несъобразяване с данните по делото за личността на подсъдимия и от там - високо по размер наказание лишаване от свобода, респ. максимално дълъг изпитателен срок.

Искането на защитата в жалбата е при условията на алтернативност, степенувани така – за оправдаване на подсъдимия, на основание чл. 24 ал. 1, т. 1 НПК; за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане; за намаляване на наказанието с приложение на чл. 55 НК.

Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца, адвокат Я от САК, също е обжалвал въззивното решение с доводи и искания свързани с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, с указание за правилно приложение на материалния закон-по по-тежката квалификация на деянието и за увеличаване размера на наказанието, както и отмяна на приложението на чл. 66 НК. Алтернативно си иска изменението му, чрез увеличаване размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание същият поддържа жалбата и исканията си, а пострадалата, М. П. , редовно призована, не се явява.

Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, също не се явява.

Неговите процесуални представители – адвокатите М. М. и П. Б. , поддържат жалбата по основания, доводи и искания. Двамата развиват аналогични съображения в подкрепа на становището им относно жалбата на П. - да не бъде уважена.

Прокурорът дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и оставяне на въззивното решение в сила.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1. Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

С присъда от 13.04.2008 година по цитираното наказателно дело, състав на Софийски окръжен съд е признал подсъдимия Д за виновен в това, че на 28/29.01.2006 година в района на с. /гр./ Костенец, се е съвкупил с лице от женски пол – М. Р. П., навършила 18 години, като я принудил към това със заплашване – прест. по чл. 152 ал. 2, т. 1, вр. с чл. 152 ал. 1, т. 2 НК. Наложено му е наказание три години лишаване от свобода, условно, с петгодишен изпитателен срок.

По обвинението с по-тежката правна квалификация по ал. 4, т. 1 на чл. 152 НК е оправдан.

Осъден е да заплати обезщетение на постаралата, в размер на 10000 лева за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 29.01.2006 година, както и да й заплати разноските по делото.

Осъден е да заплати както разноските по делото, така и съответната държавна такса, за уважената част от иска, в размер на 400 лева.

Въззивното производство било образувано по жалба на подсъдимия; по протест на прокурора, с искане за осъждане на подсъдимия по по-тежката правна квалификация по обвинителния акт – чл. 152 ал. 4, т. 1 НК; по жалба на повереника на пострадалата, със съответното искане за осъждане на подсъдимия по по-тежката квалификация, завършило с цитираното въззивно решение за изменение на присъдата, само в граждаскоосъдителната й част, чрез увеличаване на обезщетението на 15 000 лева.

За да се даде отговор на възраженията на защитата на подсъдимия е необходимо накратко да се изложи процесуалната история на делото. Първоначално, срещу подсъдимия е внесен обвинителен акт за същото деяние, с правна квалификация по чл. 151 ал. 1 НК, за това, че се е съвкупил с М. П. , на 12 години. В производство по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 ал. 1, т. 2 НПК, подсъдимият бил признат за виновен по това обвинение. Последвал протест от прокурора, с който се атакувала присъдата само по отношение справедливостта на наказанието – поискано било увеличение на наказанието и отмяна на условното осъждане. „Съответната” въззивна жалба на частния обвинител съдържа две алтернативни искания – първото е да се отмени присъдата и делото да се върне на окръжна прокуратура за повдигане на подсъдимия на по-тежко обвинение по чл. 152 ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК, а второто аналогично на това в протеста.

В отклонение от предоставените правомощия на въззивния съд, поради липса на съответен протест, състав на Софийски окръжен съд, приел в мотивите си, че в обвинителния акт прокурора е описал факти за по-тежко престъпление – такова по чл. 152 ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НК, в двете алтернативни форми – или подсъдимият е принудил пострадалата „чрез заплашване”, или се е съвкупил с лице лишено от възможност за самоотбрана и отменил присъдата, върнал делото за ново разглеждане, с указания съдът да преоцени становището си за подсъдността на делото с оглед чл. 42 НПК.

По отношение жалбата на повереника на частния обвинител, правилно приел, че частния обвинител е акцесорна /незадължителна/ с. в процеса и е ограничен в рамките на повдигнатото от прокурора обвинение. Както вече се посочи обвинението срещу подсъдимия е за по-лекото престъпление, това по чл. 151 ал. 1 НК.

Последвало мултиплициране на процесуалната последица от посоченото указание на въззивната инстанция. Вместо да изпрати делото по подсъдност на по-горния съд, съдията докладчик при новото разглеждане на делото, прекратил съдебното производство и изпратил делото на окръжна прокуратура, с указание за нова преценка на фактите и повдигане на подсъдимия на по-тежко обвинение – по чл. 152 ал. 4, т. 1 НПК.

Тези указания били изпълнени и на подсъдимия е повдигнато ново по-тежко обвинение, като освен това бил внесен в окръжния съд, нов обвинителен акт, с правна квалификация по чл. 152 ал. 2, т. 1, в ал. 1, т. 2 НК, тъй като прокуратурата приела, че подсъдимият не е имал представа за реалната възраст на пострадалата.

Поради изложеното, съставът на Софийски окръжен съд, като първа инстанция е бил поставен в положението да разгледа делото по новото по-тежко обвинение, описано в новия обвинителен акт, въпреки допуснатото в предходното съдебно производство нарушение на принципа за „reformatio in pejus”. Касационната проверка обективно е ограничена в параметрите на новото съдебно производство започнало с новия обвинителен акт.

При проверката по делото се установи, че наистина още в обвинителния акт, прокурорът е записал, че „От с. на обвиняемия не е имало употребена сила и заплахи…” Този израз, от с. на защитата, е изваден от контекста на описаната фактическа обстановка. Той е употребен за времето на самото съвкупление, като елемент от изпълнителното деяние и не се отнася за поведението на дееца непосредствено преди това. Правилно е прието от съдилищата, че заплахата към пострадалата „Или ще спиш с мен или оставаш тук” е реализирана, защото въпреки изразената воля от пострадалата да остане през нощта извън населено място, подсъдимият не й позволил, като заключил врата на автомобила. Правилно са оценени доказателствата произтичащи от факта на незряла възраст, липса на опит и алкохолното повлияване на пострадалата, възползването от това от с. на подсъдимия, неговото физическо превъзходство и заключението на втората допълнителна съдебно-психиатрична медицинската експертиза, че състоянието на пострадалата се характеризира с уплаха и чувство за безпомощност предвид описаните обстоятелства.

Не са допуснати посочените в касационната жалба процесуални нарушения – съдилищата в пределите на своята компетентност са взели всички мерки за разкриване на обективната истина, а вътрешното им убеждение при решението е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Поддържаната позиция на подсъдимия за невиновност и отричане на половия акт с пострадалата е голословна и опровергана категорично от ДНК експертиза на вещи принадлежали на подсъдимия и на пострадалата в нощта на деянието.

Поради това, че обвинението за престъпление по чл. 152 ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1, т. 2 НК е доказано с безпротиворечиви доказателства, както от обективна, така и от субективна с. и при разглеждането на делото и постановяване на съдебните актове от първата и втората инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са налице касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Не е допуснато нарушение и при определяне вида и размера на наказанието.словното осъждане при престъпленията насочени срещу половата неприкосновеност на непълнолетните е изключение в практиката и съдилищата са изчерпали всички възможности за по-голяма снизхождение. Обсъдени са всички данни смекчаващи отговорността на дееца, както и тези свързани с личността му и възпиращата роля за престъпна дейност чрез продължителния изпитателен срок.

Поначало, за да възникне за касационната инстанция правомощие за изменение на наказанието, следва да се установи неговата явна несправедливост, респ. че то очевидно не съответства на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и целите по чл. 36 НК. В случая това не е налице, поради което и по обсъжданото касационно основание, жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение, а въззивното решение, в сила.

2. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец, също е неоснователна.

По изложените вече съображения за липса на съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото и постановяване на въззивното решение, същото, в неговата наказателна част, следва да се остави в сила. Неоснователно е искането за увеличаване размера на присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалата. Съдилищата до сега не са коментирали поведението на пострадалата, от гледна точка на това, че не е правомерно малолетно лице да участва без родителски надзор в нощно празненство и да употребява алкохол в непосилни за възрастта й количества. Без да е налице съпричиняване, с поведението си пострадалата е създала условия за извършеното посегателство спрямо нея. Поради това допълнително съображение, жалбата й в гражданскоосъдителната част следва да се остави без уважение. Коригираният размер от въззивното инстанция е справедлив, по критериите и практиката по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Поради изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 38/26.02.2009 година на Софийски апелативен съд по в н о х д № 48/2009 година, описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: