1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 131 С., 18.02.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова ч. т. дело № 935/2012 г. Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Б. от Б., срещу определение № 1 017 от 09.05.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 682/2012 г. Със същото се потвърждава определение от 14.02.2012 г. по т. д. № 4 213/2011 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 14 състав, с което се прекратява производството по делото, поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск по чл. 28 ЗЗД. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по частната касационна жалба - „Р. (България)” ЕАД [населено място] е изразил становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Изложени са доводи и за неоснователността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Производството по т. д. № 4 213/2011 г. по описа на СГС е образувано по искова молба от [фирма] [населено място] (изпратена по подсъдност от СРС) срещу „Р. (България)” ЕАД [населено място], с правно основание чл. 28 от ЗЗД. Ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде унищожена договорна клауза - чл. 5.3 от анекс № 7/26.04.2011 г. към договор за револвиращ банков кредит от 13.12.2006 г., сключен между страните, поради грешка във волеизявленията и несъвпадане на насрещните воли. Ищецът твърди, че бил в грешка относно включването на клауза за предсрочна изискуемост в посочения анекс. В отговора си ответникът е изразил становище за недопустимост на предявения иск, по съображения, че издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила, кредитът е усвоен изцяло, образувано е изпълнително дело № 1580/2011 при ЧСИ, въз основа на издаден изпълнителен лист от 27.09.2011 г. С определение от 14.02.2012 СГС е прекратил производството, поради недопустимост на предявения иск. Съображенията му за това са: има влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, издадена в полза на банката за присъждане на остатъка от кредита като предсрочно изискуем; ищецът е пропуснал да подаде възражение срещу издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 7 828/20011 г., както и че правото на принудително изпълнение не подлежи на ново разглеждане със самостоятелен иск. Независимо, че заповедта за изпълнение е получена на 05.11.2011 г., а исковата молба е депозирана в съда на 01.09.2011 г., не е налице хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК, тъй като не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Този съдебен акт е обжалван пред САС, който с определение № 1 017 от 09.05.2012 г. по ч. гр. д. № 1 682/2012 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Жалбоподателят е посочил следния правен въпрос – „Преклудира ли се правото на длъжника да иска унищожаване на клауза за предсрочна изискуемост от договор за кредит, въз основа на който след подаване на исковата молба е образувано заповедно производство и е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която не е подадено възражение в срок? Поддържа, че е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Излага доводи за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК Настоящият състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, релевантен за изхода на делото. По поставения процесуалноправен въпрос съставът на ВКС – Търговска колегия приема следното: Видно от данните по делото, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение (предсрочно изискуем остатък от получен кредит) е влязла в сила, тъй като ищецът не е подал възражение срещу същата в законоустановения срок. Кредитополучателят е предявил иск с правно основание чл. 28 ЗЗД за унищожаване на клаузата за предсрочна изискуемост –чл. 5.3 от анекс № 7/26.04.2011 г. към договора за револвиращ банков кредит от 13.12.2006 г., сключен между страните, поради грешка във волеизявленията и несъвпадане на насрещните воли на страните. Целта на така предявения иск е при евентуалното му уважаване и обратното действие на унищожаемостта по отношение на процесната клауза, ищецът да се защити срещу издадената срещу него заповед по чл. 417 ГПК. Защитата на длъжника по отношение на вземането, предмет на издадената заповед ,обаче, може да стане само по предвидения в ГПК специален ред и в рамките на установените за това срокове – чрез възражение по чл. 423 ГПК или с иск за оспорване на вземането при условията, изрично посочени в чл. 424 ГПК. В случая, жалбоподателят не се е възползвал от посочените възможности в рамките на предвидените преклузивни срокове, поради което предявеният от него иск се явява недопустим. Постановено в този смисъл определение на САС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1 017 от 09.05.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 682/2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: