Ключови фрази
Частна касационна жалба * редовен от външна страна документ * конкретизация на вземането в заповедно производство * извлечение от счетоводни книги


7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195
С., 16,03,2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 96 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 60678/27.VІІІ.2010 г. на М. на отбраната, подадена против определение на С. градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 16.VІІ.2010 г., постановено по ч.гр. д. № 8275/10 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на Изпълнителната агенция „С. дейности на М-во на отбраната” срещу първоинстанционното разпореждане на СРС, ГО, 26-и с-в, от 23.ІV.2010 г. по гр. дело № 1599/2010 г.: за отказ Агенцията-заявител да бъде снабдена по реда на чл. 417, т. 2 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и с изп. лист за сума в размер общо на 3 829.80 лв. срещу посочения като длъжник Т. Хр. Т. от С. въз основа на извлечение от нейна сметка 41105 „В. от наематели-жилища и гаражи” към датата 28.ІІ.2010 г.
Единственото оплакване на м-вото частен касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение на СГС, поради което се претендира касирането му. Инвокирани са доводи, че процесното заявление по чл. 417, т. 2 ГПК не страдало от липса на индивидуализация на претенцията, защото в него надлежно били посочени данни за настъпване падежа на вземането, а също и периода на всяка от претенциите /1.V.2004 г. – 28.V.2009 г./, като същевременно било ирелевантно за кой недвижим имот и по кой наемен договор се отнасяла частта от искането за присъждане на неплатена такса „битови отпадъци”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК министерството претендира да бъде конституирано като частен касатор /на мястото на закритата понастоящем негова ИА „С. дейности”/ и обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1ГПК, но схващайки съдържанието на последната от тях едностранчиво – като правен въпрос, който бил от значение само за точното прилагане на закона и свеждащ се до редовността на всяко едно заявление по чл. 417, т. 2 ГПК - от гледище изискванията към него, поставени от разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. В тази връзка частният касатор се позовава на Опр. № 137/5.ІІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по ч. т. дело № 503/08 г., същото приложено към изложението в редакция на правно-информационната система „А.” (W..apis.bg).
Ответникът по частната касационна жалба Т. Хр. Т. от С. не е ангажирал свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за незаконосъобразност на атакуваното определение на СГС.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира следното относно процесуалната допустимост на постъпилата в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба, подадена от М. на отбраната:.
Към датата на постановяване на атакуваното въззивно определение на СГС е влязъл в сила обнародваният в ДВ, бр. 27 от 9.ІV.2010 г. нов устройствен правилник на М-во на отбраната /приет с 54-то ПМС от 1 април 2010 г. и въвеждащ т.нар. „интегриран модел на управление” в това държавно учреждение/. По силата на чл. 2, ал. 2 от това ПМС е било извършено преобразуване на И. агенция „С. дейности на М. на отбраната” в И. агенция „В. клубове и военно-почивно дело” - като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната и със свой отделен устройствен правилник, чл. 3 от който предвижда, че тя е юридическо лице със седалище в[населено място], бул. „Ц. О.” № 7. Но според разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 1 от горецитираното ПМС № 54/2010 г.: правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността на бившата ИА „С. дейности на МО” се поемат от Министерството по отношение управлението на жилищния му фонд. Следователно налице е процесуално правоприемство, по силата на което в настоящето пр-во по чл. 274 ГПК министерството ще следва да бъде конституирано по реда на чл. 227, предл. 2-ро ГПК: като страна частен касатор - на мястото на закритата понастоящем негова ИА „С. дейности на МО”.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С цитираното в изложението на частния касатор определение на състав от търговската колегия на ВКС дословно е прието, че за да е налице редовно – от гледище изискванията на чл. 410 във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК – заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, достатъчно е претенцията да се отнася до посочен в него конкретен недвижим имот. В противоречие с тази практика на ВКС (по смисъла на т. 1 от задължителните постановки на ТР № 1/19.ІІ.32010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г.), въззивната инстанция е приела в съобразителната част на обжалваното определение, че следва, с оглед възможността по чл. 272 ГПК, да сподели мотивите на първостепенния съд, че претендираните от бившата изп. агенция на МО вземания не били индивидуализирани „в достатъчна степен”: липсвал посочен точен период за всяка една от претенциите поотделно и момент, от който наемното правоотношение е прекратено.
Разгледана по същество частната касационна жалба на министерство на отбраната е основателна.
Не е спорно по делото, че както изп. агенция първоначален заявител, така и правоприемника й - М-во на отбраната, имат статут на държавно учреждение. Видно от приложения към заявлението с вх. № 15752/6.ІV.2010 г. документ по т. 2 на чл. 417 ГПК е, че по извлечение от с/ка № 41105 „В. от наематели-жилища и гаражи” длъжникът наемател Т. Хр. Т. е имал неплатен наем към държавното учреждение-наемодател за периода от 1.V.2004 г. и до 1.VІІІ.2007 г. в размер на по 19.57 лв. месечно или за три години и три месеца /39 месеца/ общо 763.23 лв. (седемстотин шестдесет и три лева и двадесет и три стотинки). За същия период Т., като наемател, е следвало да заплати дължимата за апартамента /№ 56 в [жк], бл. 103, ет.Х/ годишна такса за битови отпадъци /такса „смет”/, ведно с ДДС, съответно в размер на 48.25 лв., на 53.31 лв., на 53.04 лв. и на 42.65 лв. или общо 197.25 лв. (сто деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) за календарните 2005-та, 2006-та, 2007-ма и 2008-ма години. За времето, обхващащо периода от 1.VІІІ.2007 г. и до 28.V..2009 г., претенцията е била за заплащане от страна на длъжника Т. на обезщетение за ползване на същия апартамент, но вече без правно основание за това, т.е. при прекратено наемно правоотношение. За тези 21 месеца и 28 дни търсеното от МО вземане е в общ размер на сумата 2 869.32 лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) – по 131 лв. месечно. Или общо по всички тези три пера: 3 829.80 лв. (три хиляди осемстотин двадесет и девет лева осемдесет стотинки). При това положение, щом като формулираното в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист искане следва да се преценява в неразривна връзка и със съдържанието на приложения към него документ по т. 2 на чл. 417 ГПК /извлечение от счетоводни книги на МО/, не може бъдат споделени мотивите на първостепенния съд, към които въззивната инстанция безкритично е препратила.
Изрично е било посочено в заявлението, че наемният договор между МО и длъжника датира от 29 юни 1994 г., но в случая е било достатъчно твърдението на заявителя за неизправност на Т. по отношение задължението му като наемател от датата 31.V.2004 г., както и че след 1.VІІІ.2007 г. от него не се търси плащане на наем, а на обезщетение за ползване на същия апартамент, т.е. при отпадане на дотогавашното правно основание за това ползване. Същевременно заявителят няма задължение да предяви претенцията си за обезщетение за неоснователното ползване на имота си едва след окончателното му опразване.
С оглед всичко изложено обжалваното въззивно определение на СГС ще следва да се отмени ведно с потвърденото с него първоинстанционно разпореждане за отказ бившата ИА „С. дейности на МО” да бъде снабдена по реда на чл. 417, т. 2 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и с изп. лист срещу длъжника Т. Хр. Т. от С. за сума в общ размер на 3 829.80 лв. Делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за издаване на исканите заповед за незабавно изпълнение и на изп.лист.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 227, предл. 2-ро ГПК, като частен касатор в настоящето производство М. на отбраната /на мястото на прекратената с ПМС № 54/2010 г. вследствие преобразуване И. агенция „С. дейности на МО”/.
ОТМЕНЯ определението на С. градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 16.VІІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 8275/2010 г., КАКТО И ПОТВЪРДЕНОТО с него първоинстанционно разпореждане на СРС, ГО, 26-и с-в, от 23.ІV.2010 г. по гр. дело № 15991/2010 г., КАТО ВМЕСТО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление с вх. № 15752/6.ІV.2010 г. в полза на М. на отбраната срещу длъжника Т. Х. Т., Е. [ЕГН], от[населено място], [жк], бл. 103, ет. Х, ап. № 56 за посочените в това заявление вземания в общ размер на кумата 3 829.80 лв.
В Р Ъ Щ А делото на първостепенния съд за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и на изпълнителния лист
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1


2