О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399гр. София, 29.06.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1381/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД със седалище в [населено място] и „Нитро“ ЕООД със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 260107 от 07.12.2020 г., постановено по в. т. д. № 14/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив.
С касационната жалба на „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 502 от 23.08.2019 г. по т. д. № 575/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от
„Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД против „Нитро“ ЕООД искове за заплащане на сумите 14 953.95 лв. /левова равностойност на 8 965.20 щатски долара/ - част от вземане с общ размер 248 807.79 лв. /левова равностойност на 149 156.40 щатски долара/ за неизплатен остатък от дължимо комисионно възнаграждение по сключен между страните маркетингов консултантски договор от 15.06.2016 г. във връзка с платен аванс по договор за доставка от 14.07.2016 г., 198 988.41 лв. /левова равностойност на 119 297.61 щатски долара/ - част от вземане с общ размер 238 800.41 лв. /левова равностойност на 143 157.13 щатски долара/ за дължимо комисионно възнаграждение по договора от 15.06.2016 г. във връзка с платена първа доставка по договор от 14.07.2016 г., и 3 572.84 лв. - обезщетение за забава върху неплатените възнаграждения за периода 17.07.2017 г. - 14.09.2017 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника „Нитро“ ЕООД за производството пред първата инстанция в размер на 7 752.29 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на исковете с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Касаторът - ищец по първоначалния иск, изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че исковата претенция е преждевременна, тъй като изискуемостта на вземанията за комисионно възнаграждение ще настъпи едва след извършване на доставките от страна на „Нитро“ ЕООД по сключения с Министерство на отбраната на Кралство Саудитска Арабия договор от 14.07.2016 г. Навежда оплаквания, че погрешният извод на съда относно изискуемостта на претендираните вземания е резултат от допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доводите във въззивната му жалба относно настъпването на изискуемостта при приложение на фикцията по чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД и липсата на мотиви по поддържаните в жалбата доводи. Излага и оплаквания, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД и чл.20 ЗЗД, тъй като при тълкуване на обективираната в клаузата на чл.3.1 от договора уговорка относно начина и срока за плащане на възнаграждението съдът не е съобразил, че страните са уговорили плащане под условие по смисъла на чл.25 ЗЗД с последиците по чл.25, ал.2, изр.1 ЗЗД и не е взел предвид последващото спрямо сключване на договора поведение на ответника, конкретно - извършеното частично плащане във връзка с авансово получени суми по договора за доставка, което по същността си съставлява признание на дължимостта и на изискуемостта на платените суми.
В приложено към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС : „1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните /противоречие с практиката на ВКС в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ІІ т. о., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ІІ т. о., решение № 324/22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. на ІV г. о., решение № 157/08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ІІ т. о., решение № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 147/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ІІ т. о., решение № 221/18.01.2013 г. по т. д. № 1270/2011 г. на ІІ т. о./; 2. Когато изпълнението на задължението на възложителя по договор за изработка за плащане на възнаграждение за извършена и приета работа е поставено под отлагателно условие /настъпването на което зависи от изпълнението на задълженията на възложителя по договор с трето лице, за което е уговорен срок/, кога настъпва изискуемостта на плащането към изпълнителя; Отразява ли се /не/изпълнението по договора с третото лице, респективно изтичането на срока по този договор, на настъпването на изискуемостта по договора за изработка; Следва ли да се приеме, че изискуемостта настъпва, въпреки че не са изпълнени задълженията на възложителя по договора с третото лице, срокът за изпълнение на които е изтекъл /противоречие с практиката на ВКС в решение № 15/22.12.2016 г. по т. д. № 2404/2014 г. на І т. о., решение № 161/19.07.2018 г. по т. д. № 1561/2017 г. на ІІ т. о. и решение № 12/31.05.2013 г. по т. д. № 239/2012 г./“.
Касационната жалба на „Нитро“ ЕООД е насочена срещу частта от въззивното решение, с която след частична отмяна на решението по т. д. № 575/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив е отхвърлен предявеният от „Нитро“ ЕООД против „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД насрещен иск за заплащане на сумата 224 807.40 лв. /левова равностойност на 135 000 щатски долара/ - частична претенция от вземане с общ размер левовата равностойност на 445 525.48 щатски долара, претендирана като недължимо платена и получена без основание сума за възнаграждение по маркетинговия консултантски договор от 15.06.2016 г., ведно със законната лихва от 15.11.2017 г. до окончателното плащане, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД в размер на 6 689.53 лв.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК и е заявено искане за отмяна на решението и за уважаване на насрещния иск с присъждане на разноски. Касаторът - ответник по първоначалния иск и ищец по насрещния иск, определя като необоснован и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че след като възложителят се е съгласил да плати предварително определената от консултанта прогнозна нетна печалба и към момента на постановяване на решението не може да се прецени дали извършеното плащане е под или над уговорените в договора 25 % от нетната печалба, претендираната с насрещния иск сума не е недължимо платена/получена и не подлежи на връщане. Излага аргументи, че платената сума представлява аванс, срещу който ответникът е следвало да престира консултантски услуги в срока на действие на договора - 15.11.2016 г., но поради неизпълнение на поетите задължения и липсата на реализирана нетна печалба от доставките по договора с Министерство на отбраната на Кралство Саудитска Арабия до изтичане на посочения срок не е съществувало основание за получаване на консултантско възнаграждение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Нитро“ ЕООД се е позовал бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с искане въззивното решение да се допусне до касационен контрол в обжалваната от него част по следните въпроси „от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ : „1. При определен/фиксиран срок на действие на договорни отношения - установени с формален/писмен договор, следва ли след изтичане срока та действие/прекратяване на този договор страните по него да разчитат/уредят финансовите си взаимоотношения с оглед/при наличието на факта и обстоятелството, че по този договор е извършено авансово плащане - при липса на изрична договорна клауза за това авансово плащане; Извършеното авансово плащане - при липса на договорна клауза за това, както и при липса на насрещна престация от страна на изпълнителя, към датата на това плащане и в срока на действие на договора, както и при безспорно установен факт липса на формирана/реализирана нетна/чиста печалба от възложителя - условие, въздигнато от страните като необходим и изричен факт за реализиране правото на изпълнителя да претендира плащане /възнаграждение, обуславят ли искът, предявен от възложителя против изпълнителя по този договор, да върне /плати авансово полученото възнаграждение или част от него като неоснователен; 2. При установени договорни отношения, чрез клаузите на формален/писмен договор между страните, договорените/подробно посочени и описани в договора уговорки - кумулативното, изрично посочени/изброени като дължими престации и договорените условия на плащане - в частност след издаване на надлежна фактура (съгласно разпоредбите на ЗСч. и при отчитане действието и разпоредбите на ЗДДС), следва ли същите да бъдат изпълнени изцяло и точно - така, както са договорени, за да възникне потестативното право на изпълнителя по този договор за получи договореното плащане/възнаграждение; Издадената проформа фактура от изпълнителя по сделката - при липса на договорна клауза за това, „замества ли“ дължимото от него издаване на надлежна фактура (съгласно разпоредбите на ЗСч. и при отчитане действието и разпоредбите на ЗДДС), респективно явява ли се част от основанията - лимитативно посочени в клаузите на договора, изпълнителят да получи претендираното „възнаграждение“, а възложителят да плати това претендирано „възнаграждение“.“ Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в изложението се сочи и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК всяка от страните е изразила становище за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната от насрещната страна част и за неоснователност на подадената от нея касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Касационните жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да потвърди решението по т. д. № 557/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която са отхвърлени предявените от „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД против „Нитро“ ЕООД осъдителни искове /заявени като частични/ за заплащане на комисионно възнаграждение, ведно с обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, по сключен на 15.06.2016 г. маркетингов консултантски договор, Апелативен съд - Пловдив е приел, че исковата претенция е преждевременна, тъй като макар ищецът да е извършил възложената с договора работа, за която има право на възнаграждение, и работата да е приета от ответника, страните са обвързали размера на дължимото консултантско възнаграждение с установяване на конкретен финансов параметър - процент от нетната печалба по договор за доставка от 14.07.2016 г., който все още не може да бъде изчислен.
При постановяване на решението въззивният съд е приел за установени следните релевантни за правния спор факти :
Със сключен на 15.06.2016 г. договор за маркетингови консултантски услуги ответникът „Нитро“ ЕООД е възложил, а ищецът „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД се е задължил да извърши маркетингови консултантски услуги във връзка със сключване на договор с Министерство на отбраната /МО/ на Кралство Саудитска Арабия за доставка на продукти за целите на отбраната, работейки съвместно с кореспондентската консултантска фирма Масат Ал Билат Груп в Рияд. Според формулировките в договора, възложените на консултанта услуги включват цялата необходима маркетингова и консултантска дейност относно подготовка, PR, корекции, представяне на финална чернова версия и представяне за обсъждане и подписване на договора, както и подпомагане на неговото изпълнение. В чл.3.1 страните са уговорили възложителят да заплати на консултанта възнаграждение в размер на 25 % от общата сума на нетната печалба по бъдещия договор, като възнаграждението е платимо по банков път на части - съобразно всяко отделно плащане на доставка от крайния получател, след надлежно издадени от консултанта фактури.
На 14.07.2016 г. ответникът „Нитро“ ЕООД, представляван от М. Ф., е сключил с МО на Кралство Саудитска Арабия договор за доставка на продукти, свързани с отбраната - картечници с триножник и два вида амуниции на обща стойност 34 615 112 щатски долара. При сключване на договора М. Ф. - едноличен собственик на капитала на вписаното в Търговския регистър на 14.06.2016 г. „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД, е действал като пълномощник на „Нитро“ ЕООД по силата на пълномощно от 10.06.2016 г. с нотариална заверка на подписа на управителя на представляваното дружество. Със същото пълномощно Ф. е овластен да представлява „Нитро“ ЕООД пред официалните власти на Кралство Саудитска Арабия с права да оферира продажба и доставка на продукти, свързани с отбраната, и да подпише от името на „Нитро“ ЕООД окончателен договор за продажба и доставка, да получи оригинал на сертификат за краен потребител на името на „Нитро“ ЕООД, да договаря и урежда всички необходими условия по изпълнението на договора. В хода на първоинстанционното производство е съществувал спор между страните в какво качество е действал Ф. при сключване на договора от 14.07.2016 г. - в лично качество или като законен представител на намиращото се в процес на учредяване „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД. След преценка на доказателствата и съобразявайки целта на маркетинговия консултантски договор, въззивният съд е направил извод, че в случая е приложима разпоредбата на чл.69, ал.2 ТЗ и всички действия, извършени от Ф. преди датата на сключване на консултантския договор, следва да се разглеждат като такива по неговата подготовка и изпълнение и да се считат за обвързващи учреденото на 14.06.2016 г. търговско дружество.
Пред въззивната инстанция е пренесен като спорен въпроса дали дружеството - ищец е изпълнило поетите с договора от 15.06.2016 г. задължения, за които е уговорено възнаграждение в клаузата на чл.3.1. За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд е извършил съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, на разменената между страните електронна кореспонденция и на заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебносчетоводна експертиза. От представената електронна кореспонденция съдът е установил ангажираността на М. Ф. - управител на дружеството - ищец, с подготовката и сключването на договора между „Нитро“ ЕООД и МО на Кралство Саудитска Арабия, в т. ч. изпращането още на 23.05.2016 г. на техническа спецификация за материалите, включени в предоставената по-рано ценова оферта, с обяснителна бележка за производителя и за продавача „Нитро“ ЕООД, рекламираща последния като единствен търговец, поддържащ на склад материали със съответното количество и качество; изпращане на изготвен проект за договор за доставка до посредника по сделката в Рияд и до управителя на ответното дружество; провеждане на срещи с цел подготовка сключването на договора; отправяне на искане до посредника в Рияд за изпращане на удостоверения за освободен от акциз краен потребител на адреса на „Нитро“ ЕООД; изискване на пълномощно от управителя на „Нитро“ ЕООД с права за сключване на окончателен договор след уточняване на параметрите на сделката. Предвид така установените действия на управителя на дружеството - ищец, въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнил поетите с договора задължения да рекламира ищеца пред чуждестранния съконтрахент и да подготви сключването на договора за доставка. Рекламирането на ответника като надежден доставчик е счетено за доказано и от показанията на свидетелката К. Буфо, която е заявила пред съда, че М. Ф. е имал познанства в посолството на Саудитска Арабия в Рим и ги е използвал, за да съдейства на „Нитро“ ЕООД за сключване на договора за доставка. Въззивният съд е взел предвид и множеството доклади, с които Ф. е информирал управителя на ответника за изпълнението на задълженията си по договора. Като е съобразил, че управителят не се е противопоставил и не е изразил несъгласие с нито едно от извършените действия, а по-късно е подписал договора за доставка със съдържанието, отразено в подготвения от Ф. проект за договор, въззивният съд е счел за неоснователни всички възражения и доводи на ответника за неизпълнение на поетите с консултантския договор задължения и за неизгодност на клаузите в него относно сроковете за изпълнение на доставките. Ответникът е поддържал и възражение, че консултантът не е изпълнил точно задълженията си, тъй като не е проучил условията, не е усвоил необходимата информация относно разрешителните режими за производство на боеприпаси в Руската федерация /страната, производител на договорените за доставка боеприпаси/ и за доставката им до Кралство Саудитска Арабия и не е оказал съдействие за снабдяване с необходимите разрешителни. Възражението е преценено от въззивния съд като неоснователно по съображения, че проучването на разрешителния режим и снабдяването с лицензи не е предмет на консултантския договор, а на сключени между ответника и трети за спора лица договори за възлагане на маркетингови и консултантски услуги за целите на доставката на продукти за отбраната в Кралство Саудитска Арабия, предметът на които е анализиран подробно в мотивите към въззивното решение. В подкрепа на изложеното въззивният съд е препратил към показанията на свидетеля Х. Б., който е обяснил, че в качеството на управител на „Авиамаш България“ ЕООД е съдействал на управителя на ответното дружество за уреждане на експорта и подготовката за експорт, включително набавяне на разрешителни, и че управителят на дружеството - ищец не е имал ангажименти в тази област. От съдържанието на разменената между страните електронна кореспонденция въззивният съд е достигнал до извод, че управителят на ищеца е съдействал не само за сключването на договора от 14.07.2016 г., но и за неговото изпълнение, организирайки поредица от срещи за осигуряване на необходимите документи, съпътстващи товара от територията на Руската федерация до територията на Кралство Саудитска Арабия и за инспекция на наличността и техническото състояние на стоките, предмет на договора. В заключение въззивният съд се е произнесъл, че дружеството - ищец - чрез управителя М. Ф., е подготвило сключването на договора за доставка, рекламирал е ответника, подготвил е проекта за договор, участвал е в срещи с цел успешното сключване на договора, съдействал е за изпълнението на договора в областта на възложените му задачи и е подписал договора като пълномощник на „Нитро“ ЕОД, поради което възраженията на ответника за пълно, неточно и лошо изпълнение са неоснователни.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 23.08.2016 г. по банкова сметка на „Нитро“ ЕООД е получен авансов превод от Кралство Саудитска Арабия на сумата 6 923 022.40 щатски долара, представляваща 20 % от стойността на договора за доставка. Според заключението на съдебносчетоводната експертиза сумата е осчетоводена от ответника като за клиент МО на Кралство Саудитска Арабия е открита аналитична партида 6 в сметка „Клиенти по аванси във валута“ - сметка 419 и „Клиенти във валута“ - сметка 418.на 01.06.2017 г. и на 17.11.2017 г. са получени още два авансови превода на стойност 1 183 372.53 евро и 1 120 850.91 евро, които са осчетоводени по същия начин. При извършена проверка по счетоводната документация на ответника вещото лице е констатирало, че до датата на предявяване на исковете не са отразени счетоводно извършени доставки по договора от 14.07.2016 г., а първите доставки са от м. януари 2018 г. В заключението е констатирано и обстоятелството, че за извършените услуги по договора от 15.06.2016 г. дружеството - ищец е издало фактура № 1/18.08.2016 г. на стойност 1 029 621.01 лв. /левова равностойност на 595 980 щатски долара/ и фактура № 2/12.10.2016 г. на стойност 170 400 лв.; Сумите по фактурите са платени от ответника съответно на 26.08.2016 г. и на 14.10.2016 г. Съобразявайки така установените факти, въззивният съд е направил извод, че с отразяване на получените от Кралство Саудитска Арабия плащания в собственото си счетоводство ответникът е приел последиците от сключения на 14.07.2016 г. договор и е предприел действия за неговото изпълнение като е възложил на трето лице да търси, придобие и предаде стоката, предмет на договора, на крайния клиент, а по този начин е приел и всички извършени от ищеца действия в изпълнение на консултантския договор от 15.06.2016 г., респ. че с осчетоводяване на издадените от ищеца фактури и последвалите по повод на тях плащания е приел и потвърдил изпълнението на възложените с консултантския договор задължения от страна на ищеца. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е изразил несъгласие с произнасянето на първоинстанционния съд, че ищецът не е изпълнил точно задълженията си по договора от 15.06.2016 г. и че възложената работа не е приета от ответника възложител, поради което няма право на уговореното в чл.3.1 на договора възнаграждение.
По отношение на изискуемостта на възнаграждението въззивният съд се е позовал на клаузата на чл.3.1 от консултантския договор, в която е уговорено, че полагащото се на консултанта възнаграждение в размер на 25 % от общата сума на нетната печалба се дължи след получаване на всяко отделно плащане на доставка от крайния получател. Предвид установения по делото факт, че получените от ответника плащания от Кралство Саудитска Арабия представляват аванс по договора за доставка и са отразени като такива в счетоводните книги на дружеството, съдът е преценил, че полученият аванс не е равнозначен на формирана печалба и че след като страните не са обвързали плащането на възнаграждение с получаването на аванс, а с плащане на реална доставка, вземането за възнаграждение не е станало изискуемо. Въззивният съд е изложил съображения, че нетната печалба е онзи финансов резултат, представляващ част от приходите, която остава за търговеца след приспадане на всички дължими разходи по конкретна сделка и на съответните данъци, изчислена според приложимите счетоводни стандарти; Едва след реализиране на доставката и определяне на нетната печалба на ответника във връзка с нея би настъпила изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение в размера по чл.3.1 на консултантския договор в полза на ищеца; Доколкото до датата на предявяване на исковете не са осъществени доставки по договора от 14.07.2016 г., не са ясни разходите за доставката и е невъзможно да се определи стойността на нетната печалба, предвидена в клаузата на чл.3.1 като база за изчисляване на възнаграждението на консултанта; Страните са взели решение за предварително разпределение на прогнозната печалба от 20 %, въз основа на което ответникът е заплатил сумите по издадените от ищеца фактури, но действителният размер на нетната печалба и на дължимото консултантско възнаграждение подлежи на определяне едва след получаване на плащанията за реално извършени доставки. В съответствие с изложеното въззивният съд е формирал крайния си извод, че исковата претенция е преждевременно предявена поради ненастъпила изискуемост на вземанията на ищеца - консултант за възнаграждение за извършената и приета работа по договора от 15.06.2016 г., поради което главните и акцесорни искове подлежат на отхвърляне.
За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения от ответника „Нитро“ ЕООД насрещен иск за връщане на сумата 224 807.40 лв., платена срещу издадените от „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД фактури за консултантско възнаграждение, въззивният съд е приел, че възнаграждението е изчислено и платено от „Нитро“ ЕООД на база прогнозната нетна печалба по договора за доставка с МО на Кралство Саудитска Арабия и след като ищецът по насрещния иск се е съгласил да ги плати предварително, те не са недължимо платени/получени и ответникът по насрещния иск не дължи връщането им по правилата на неоснователното обогатяване. Въззивният съд е мотивирал извода си със съображения, че плащането е осъществено заради решението на „Нитро“ ЕООД като възложител по консултантския договор да разпределя част от прогнозната печалба по сключения със съдействието на консултанта договор за доставка и доколкото е възможно да се окаже, че получената сума не съответства на 25 от нетната печалба по договора, а е в по-голям или в по-малък размер, не може да се установи дали ответникът по насрещния иск е получил повече от дължимото съгласно чл.3.1 на консултантския договор възнаграждение и ако е получил - с какъв размер полученото плащане надвишава дължимото възнаграждение. Предвид така възприетото разрешение на спора, въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта за уважаване на насрещния иск и е отхвърлил иска с произтичащите от това последици.
По основанието за допускане на касационно обжалване, поддържано от касатора „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД :
Касаторът - ищец по първоначалните искове, е обвързал искането си за достъп до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочвайки като значими за изхода на делото процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения, доводи и възражения на страните и материалноправния въпрос относно предпоставките за прилагане на фикцията по чл.25, ал1, изр.2 ЗЗД. Въпросите са поставени във връзка с оплакванията в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по въведените с въззивната жалба на касатора доводи за настъпила изискуемост на вземанията, предмет на предявените първоначални осъдителни искове, в хипотезата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД - уговаряне на отлагателно условие /получаване на плащане на доставка по договора с МО на Кралство Саудитска Арабия и формиране на нетна печалба като база за изчисляване на възнаграждението/ и недобросъвестно препятстване за настъпване на условието от ответника чрез неизпълнение в срок на задължението за доставка на стоки.
Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол, посочените от касатора въпроси следва да са включени в предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор и тяхното разрешаване да е обусловило формирането на решаващата правна воля на съда по съществото на спора. В случая, с оглед данните по делото, изискването на чл.280, ал.1 ГПК не е изпълнено. Формулираните в изложението въпроси биха били от значение за изхода на делото при своевременно въведени от касатора твърдения и доводи, че с клаузата на чл.3.1 от маркетинговия консултантски договор е уговорено отлагателно условие за плащане на дължимото от възложителя възнаграждение и че с поведението си ответникът - възложител недобросъвестно е попречил условието да се сбъдне. При наличие на твърдения и доводи с посоченото съдържание въззивният съд несъмнено би бил длъжен да ги обсъди и да формира фактически и правни изводи по повод на тях, които да намерят отражение в мотивите към решението, в какъвто смисъл е цитираната във връзка с въпроса по т.1 практика на ВКС. В първоначалната и в допълнителната искова молба касаторът не е навеждал твърдения за уговорено отлагателно условие за изпълнение на задължението на възложителя по чл.3.1 от договора, както и за недобросъвестно поведение на ответника като страна по договора за доставка, препятствало сбъдването на условието, поради което фактите от състава на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД не са включени от първоинстанционния съд в очертания с доклада по чл.146 ГПК предмет на доказване. В хода на първоинстанционното производство ищецът не е излагал и правни доводи за приложимост към спорното правоотношение на фикцията по чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. Твърденията и доводите за наличие на предпоставките по чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД са въведени за пръв път с въззивната жалба, което е вероятната причина за необсъждането им от въззивния съд /доколкото в определението по чл.267 ГПК и в мотивите към решението не се съдържат констатации за поддържани в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, произтичаща от нарушения на материалния или процесуалния закон по повод прилагане на разпоредбата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД/. Необсъждането от въззивния съд на твърдения и доводи, които не са въведени своевременно в предмета на поставения за разглеждане правен спор, няма решаващо значение за изхода на спора и не съставлява отклонение от практиката на ВКС по въпроса за дължимите от въззивния съд процесуални действия. Предвид обстоятелството, че едва с въззивната жалба касаторът е обвързал изискуемостта на вземанията си за възнаграждение с осъществяване на фактическия състав по чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял по зададения от касатора материалноправен въпрос за момента, в който настъпва изискуемостта на уговорено под отлагателно условие възнаграждение за извършена и приета работа по договор за изработка в хипотезата на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. След като въззивният съд не е формирал решаващи изводи в насоката, в която е зададен въпросът, не е налице твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с посочената в изложението практика на ВКС по приложението на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД.
По изложените съображения решението по в. т. д. № 14/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявените от „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД първоначални искове.
По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора „Нитро“ ЕООД :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Нитро“ ЕООД е формулирал две групи въпроси, които не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са изведени от фактите по делото и формулировката им съдържа твърденията на касатора, че ответникът по насрещния иск няма право на уговореното в чл.3.1 на договора от 15.06.2016 г. консултантско възнаграждение, тъй като не е изпълнил възложените с договора консултантски услуги. Преценени във връзка с мотивите към обжалваното решение, поставените въпроси не кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че в качеството си на консултант по договора ответникът по насрещния иск е изпълнил точно и в пълен обем всички поети с договора задължения - както във връзка с предварителната подготовка за сключване на договора за доставка с МО на Кралство Саудитска Арабия, така и във връзка със самото сключване на договора и организацията на неговото изпълнение. В мотивите към решението въззивният съд е направил категоричен извод, че ответникът по насрещния иск има право да получи уговореното в чл.3.1 възнаграждение, тъй като е престирал дължимия по консултантския договор резултат в пълен обем и изпълнението е прието от възложителя без възражения. Отхвърлянето на първоначалния иск за заплащане на дължимото възнаграждение не е обусловено от извод за неизпълнение - пълно или неточно, на поетите от консултанта задължения, а е резултат от извода, че не е настъпила изискуемостта на вземането за възнаграждение и по тази причина исковата претенция е преждевременна. Въпросът за правното значение на проформа фактурата не е обсъждан от въззивния съд и не е обусловил изводите на съда за възникване на право за консултанта да получи възнаграждение за извършената и приета работа. Несъответствието на въпросите, с които е обосновано приложното поле на касационния контрол, с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по насрещния иск - т.1 от цитираното тълкувателно решение.
Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е бланкетното позоваване от страна на касатора на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без излагане на аргументи относно значението на поставените в изложението въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от това следва да се отбележи, че като се има предвид обусловеността на въпросите от фактите по конкретното дело, отговорът на същите би бил от значение единствено за правилното разрешаване на спора по делото, не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, което изключва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е възприето разрешението, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.
В конкретния случай очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е обоснована с доводи, че в отклонение от задължителната практика на ВКС въззивният съд „не е изложил дължимите от него съждения, доводи и аргументи и не е мотивирал тези свои разбирания по този спорен въпрос с излагането на ясни, относими и убедителни мотиви/ съждения, доводи и аргументи“; че въззивният съд „не е изяснил и неправилно е възприел/указал неясните за него спорни въпроси, изясняването на които следва да обезпечи и гарантира правото на страните на участие в това производство“ при спазване на принципите за равенство в процеса и за достъп до справедлив и безпристрастен съд; че въззивният съд не е съобразил задължителната практика на ВКС, според която съдът следва да постанови решението си въз основа на събраните по делото доказателства и след съвкупната им преценка, както и да мотивира изводите си. Поддържаните доводи са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и освен, че не кореспондират със съдържанието на касационната жалба, в която липсват подобни оплаквания, не насочват към нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност, изведени в практиката на ВКС. Не може да бъде споделено становището на касатора, че решението е очевидно неправилно поради наличие на постановени от въззивния съд взаимно изключващи се диспозитиви по основните искове и по насрещния иск. Въззивният съд е отхвърлил първоначалните искове с мотив, че са предявени преждевременно поради ненастъпилата изискуемост на претендираните с тях вземания, без да отрича правото на ищеца да получи възнаграждение за изпълнените в съответствие с поръчката на възложителя консултантски услуги. Произнасянето по насрещния иск не противоречи на извода, че ищецът по първоначалните искове има право на възнаграждение за извършената и приета работа по договора от 15.06.2016 г., тъй като именно преценката на съда, че договорът е изпълнен точно и в пълен обем и поради това платеното от възложителя възнаграждение, изчислено по негов почин на база прогнозната печалба по договора от 14.07.2016 г., не е недължимо платено/получено, е довела до отхвърляне на насрещния иск. В рамките на правомощията по чл.288 ГПК съставът на ВКС не преценява въззивното решение като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
Предвид изложеното, решението на въззивния съд не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от касатора „Нитро“ ЕООД част за отхвърляне на предявения срещу „Интернешънъл Милитъри Консултант“ ЕООД насрещен иск.
Разноски на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и липсата на представени доказателства за реално извършени разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260107 от 07.12.2020 г., постановено по в. т. д. № 14/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |