Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 499, гр. София, 17.06.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАИЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. дело № 320/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадена от „Груп А Ес“ ЕООД, действащо чрез адв. А., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Благоевград решение № 900817/28.06.2021 г. по в.гр.д. № 688/2020г., с което е отменено решение № 311//27.12.2019г. на РС- Петрич по гр.д. № 647/2019г., в частта, с която А. С. А. е осъдена сумата над размера от 1749,79лв. до предявения размер от 19 987,58лв., представляващо обезщетение за периода 14.12.2016г. - 09.10.2017г., дължимо поради лишаване от ползване на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. [рег.номер на МПС] , цвят- бежов металик и посочена рама, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г. и изцяло за разноските от 1999,51лв. и вместо него е постановено друго, с което предявеният от „Груп А ЕС“ ЕООД иск срещу А. С. А. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1749,79лв. до предявения от 19 987,58лв., представляващо обезщетение за периода 14.12.2016г. - 09.10.2017г., дължимо поради лишаване от ползване на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. [рег.номер на МПС] , цвят- бежов металик и посочена рама, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г., потвърдил е решението в частта, с която искът е уважен до размера на 1749,75лв., с присъждане на разноски.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т.3 ГПК.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- недопустимост и очевидна неправилност на решението.
По делото не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови решението си, ОС- Благоевград е приел, че няма спор, че искът е доказан по своето основание доколкото с решение по гр.д. № 1344/17г. на РС- Петрич е установено, че процесният автомобил е собственост на ищцовото дружество, което за периода от 14.12.2016г. до 09.10.2017г. не го е владяло, тъй като владението е осъществявано от ответницата, която поради това дължи обезщетение на собственика от невъзможността да ползва лекия автомобил. Изложил е и че съгл. дадените и с ТР №3/32016 г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС разяснения, пределите на СПН обхващат основанието на иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието до признатия му размер – 1000лв., като „в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова- различна СПН.“ Ето защо и след като е намерил, че с ползването на автомобил и осъществяване на фактическата власт върху него, ответницата е лишила ищцовото дружество от извличане на неговите ползи като се е обогатила чрез спестяване на разходи за закупуване или наемане на автомобил от подобен тип, че обогатяването и обедняването произтичат от общ юридически факт е приел, че дължимото обезщетение, съизмеримо със средния пазарен наем е размер на 2749,75лв., от която сума след приспадане на вече платения размер на обезщетението по частичния иск от 1000лв., се дължи сумата от 1749,75лв.
По основанията за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.1, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие съз задължителната практика на ВКС и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по формулирания в материалноправен въпрос, уточнен при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК- т.1: Обхваща ли силата на пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск пълния размер на претендираното вземане и допустимо ли е в последващ исков процес да се спори по този размер без да са налице промяна в обстоятелствата относно размера му?.
Поставеният от касатора правен въпрос е от значение за изхода на спора, но по отношение на него касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки за достъп до касация. Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ТР № 3/22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС по тъл.д. № 3/2016г., с което е прието, че в хипотезата на изцяло уважен частичен иск останалата част от вземането може да съществува, но е възможно и да не съществува; обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН, като в този случай обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано чрез юридическите факти, от които произтича правоотношението, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право; предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация; правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането обаче не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин или да са настъпили факти, които отлагат неговата изискуемост.
Въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС, като е приел, че пределите на силата на пресъдено нещо на постановеното от РС Петрич решение по гр.д. № 1344/17г. по предявения на осн. чл.59 ЗЗД частичен иск в размер на 1000 лв., обхващат основанието на иска, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер от 1000лв., но не и останалата непредявена част от вземането.
Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, поради твърдяна недопустимост на въззивното решение, по които довод настоящият съд следва да се произнесе и без касаторът да е изложил съображения в този смисъл- т. 1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно трайноустановената съдебна практика, недопустимо е решението, постановено при липса на право на иск или ненадлежното му упражняване; решение, постановено от съда, въпреки че е бил десезиран; решение, постановено при отрицателна процесуална предпоставка или при липса на положителна процесуална предпоставка; въззивно решение, с което делото е било решено по същество по недопустима или просрочена жалба или при оттеглена жалба, каквото обаче не е обжалваното решение.
Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което основание е посочено общо, без да е обосновано. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В случая от мотивите на обжалваното решение не се установява наличието на очевидна неправилност в посочения по- горе смисъл, обосноваващо наличие на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 900817/28.06.2021г. на ОС- Благоевград, постановено по в.гр.д. № 688/2020г.
По делото липсва направено от насрещната страна искане за присъждане на разноски.
Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № решение № 900817/28.06.2021г. на ОС- Благоевград, постановено по в.гр.д. № 688/2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: