Р Е Ш Е Н И Е № 159 ГР. София, 08.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 11 юни през 2013 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2769/13 г., намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на К. И. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №537/12 г., с което молителят е осъден да заплати на Й. П. на осн. чл.50 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 500 лв., представляващи цената на кравата на ищеца, убита от кучето на ответника на 5.04.11 г.. Молителят се позовава на чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. Твърди, че стопанисваните от ищеца – негов съсед кучета са изключително агресивни. Това разбрал на 23.01.13 г., когато бил жестоко ухапан от тях, за което представя медицинско удостоверение от същата дата. Агресивното поведение на кучетата на ищеца според молителя - отв. по иска, поставя под съмнение установената от въззивния съд причинна връзка между поведението на неговото овчарско куче и травмата с последвала смърт на кравата на ищеца. Според молителя, ако на съда са били известни новите обстоятелства за агресивността на кучетата на самия ищец, съдът би направил друг извод за инцидента, а именно, че причина за него не е спокойното куче на ответника – сега молител, а агресивните, собствени на ищеца кучета, които най- вероятно са подплашили кравата му. Ответникът по молбата Й. П. я оспорва като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.1 от ГПК, считано от издаването на представеното като ново писмено доказателство медицинско свидетелство и е допустима, но неоснователна поради следното: Медицинското свидетелство от 23.01.13 г. установява само характера и момента на претърпяната от молителя травма. Дори да се приеме, че тя е нанесена от съседските кучета, както е записано в удостоверението по данни от пострадалия, агресивността им се твърди в друго време и за друг инцидент, без връзка с процесния и много след него. Затова представеното удостоверение не е ново писмено доказателство от значение за делото по см. на чл.303,т.1 от ГПК. Твърдението на молителя, че със свидетелски показания при ново разглеждане на делото ще се установят новите обстоятелства, че кучетата на ищеца са агресивните, а неговото куче не е и доводът му, че от стойността на вредите на ищеца следва да се приспадне цената на продаденото от последния месо на убитата крава, са неотносими към настоящото производство. Съгл. ППВС №2/77 г., член 231, б. "а" ГПК /сега чл.303,т.1 ГПК/ не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно, в него ВКС се произнася за наличието на основания по чл.303 ГПК, а не по същество на спора. Молбата за отмяна следва да остане без уважение като неоснователна и ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. С. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №537/12 г. от 13.11.12 г., на осн. чл.303, ал.1,т.1 от ГПК. Осъжда К. С. И. да заплати на Й. И. П. деловодни разноски за това производство от 300 / триста/ лв., за адв. възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: