Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр.София, 19.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2776/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Х. Н. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 234/2011 год. на Шуменския окръжен съд и отмяна на решение № 70/06.06.2011 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 НПК. Поддържа се, че делото следва да бъде разгледано от друг състав на съда за отстраняване на допуснатите нарушения, довели до неправилното му осъждане и налагане на наказание, което е явно несправедливо. Частният обвинител и граждански ищец Н. И. Д. не е направил възражение срещу подаденото искане и не изразява становище по основателността му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че при постановяване на оспореното решение не са допуснати поддържаните нарушения и искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Шуменският районен съд с присъдата от 18.06.2009 год. по нохд № 1488/2006 год. признал подсъдимия Г. за виновен в това, че на 15.04.2005 год. в село М. в съучастие като съизвършител с две неизвестни лица отнел чужди движими вещи-банкноти на обща стойност 6 865 лева, собственост на [фирма], гр. Ш. с управител св.Д. от владението на св.М. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплаха. На основание чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което определил строг режим и затворническо общежитие от закрит тип. Признал го за невинен и оправдал по първоначалното обвинение за съучастие с Х.М./по отношение на което производството е прекратено поради смъртта му/ и Ив.С.. Признал подсъдимия И. А. С. за невиновен в това на 15.04.2005 год. в с. М. да е извършил престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК и го оправдал. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 6 865 лева, които подсъдимият следва да заплати на Д. със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и разноски в съответните размери. Шуменският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 234/2011 год./трето след отмяна на постановените присъди по въззивни нохд № 542/2009 год. и № 482/2010 год., с които присъдата на първоинстанционния съд в осъдителната й част е била отменена като подс.Г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, а гражданският иск изцяло отхвърлен с решения по касационни дела № 267/2010 год. и № 53/2011 год. поради констатирани съществени нарушения на процесуалните правила основно във връзка с оценката на доказателствения материал/ потвърдил изцяло присъдата – както в осъдителната й част по отношение на Г., така и в оправдателната й по отношение на И. А. С.. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на Г., в която са поддържани формулирани по аналогичен начин и в искането доводи за допуснати нарушения. Въззивният съд е преценил, че не се налага да упражнява правомощията си по чл.327 от НПК като е приел, че събрания доказателствен материал е в необходимия обем, за да бъдат изяснени съществени обстоятелства с оглед правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК. Извършил е цялостна проверка – не само с оглед доводите, но и предвид процесуалното задължение по чл.314 НПК и предписанията в чл.355 НПК за задължителност на указанията в отменителното решение по нохд № 53/2011 год. на състав на Върховния касационен съд за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона. Проверил е задълбочено процесуалната дейност на първоинстанционния съд при събиране и проверка на доказателствения материал. Направил е извод, че няма допуснати нарушения на чл.13 и чл.107 НПК, както и при формиране на вътрешното убеждение. Обосновал е решението си да приеме, че фактическите положения, които не подлежат на касационен контрол, са правилно установени, а мотивите съответстват на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Направил е подробен анализ на всяко едно от поддържаните в жалбата доводи и възражения за допуснати нарушения. За да мотивира отговорите си, които съдържат отказ да ги приеме за основателни, е направил подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал, за който е приел, че е събран по предвидения процесуален ред. Не е констатирал нарушения при провеждането на процесуалните действия оглед, разпознаване, разпит на свидетелите и подсъдимия, нито при оценка на доказателствения материал, която е направена с оглед съдържанието и действителния смисъл. Изложил е подробни съображения, които настоящият състав споделя изцяло, че поддържаните доводи по своето съдържание се основават на неправилна интерпретация, на неверни твърдения за процесуална дейност, за която по делото няма данни да е извършена (напр., че производството е било прекратявано), на доказателствени източници, с които не се установяват факти и доказателства за конкретната обстановка (справката от НИХМ) и са опровергани от други, непораждащи съмнение за достоверността им. Всички възражения са отхвърлени с подробни и убедителни съображения и оценявайки съдържанието на решението може да се направи извод, че то отговаря на изискванията по чл.339, ал.2 НПК. Неоснователно в искането се поддържа, че наличието на две оправдателни присъди на въззивния съд по отношение на Г. и оправдаването на подс.С. от първоинстанционния съд указват на противоречие в интересите, поради което е било процесуално недопустимо двамата да бъдат защитавани от един защитник, както и че при тези факти съдебните състави от различните съдилища е следвало да се съобразят с изискванията по чл.94, ал.1, т.5 НПК и да назначат служебен защитник на Г. или да му дадат възможност сам да организира защитата си. Становището, поддържано и от упълномощения защитник, е неправилно. Видно от данните по делото в различните фази на наказателното производство двамата подсъдими са отричали участие в престъплението при условията на чл.20, ал.2 НК, за което им е повдигнато обвинение. Оправдаването на подсъдимия С. е в резултат на обоснован и законосъобразен извод за липса на доказателства за участие в престъплението, с което не са засегнати процесуални права на Г.. Последният е имал право да се откаже от защитника си, ако е считал, че има основание за това, както и да си упълномощи друг защитник. След като не го е упражнил означава, че се е съгласил с поддържаната позиция на защита, възприемайки я като съответстваща на неговата, както и че е възприел като правилна и в негов интерес предложената от защитника. Основание в подкрепа на становището в искането не може да се изведе и от установеното по делото, че никой от двамата не признава дейност, оспорвана от другия, че няма взаимно или едностранно изобличаване или различия по фактите, което да води до извод, че са налице противоречиви интереси по смисъла на НПК. Неоснователни са възраженията, че не е конкретизирана дейността на подсъдимия. От постановлението за привличане като обвиняем и от съдържанието на обвинителния акт следва, че по ясен начин са отразени както фактическите обстоятелства относно конкретната дейност на подсъдимия Г., така и юридическата формулировка на обвинението. От събраните, проверени и правилно оценени доказателствени средства въззивният съд е направил верен извод, че е доказано само обвинението по отношение на този подсъдим, а неустановяването на другите две лица, участвали в престъплението - данни за което се съдържат в показанията на св.Х.М. (оценени като достоверни след съпоставка с други доказателствени средства), не е основание да се направи извод за осъждане в нарушение на забраната по чл.303 НПК. Въззивният съд подробно след задълбочен анализ е направил извод, че намерените, иззети и изследвани угарки, по които е установено ДНК на С. са единственото доказателствено средство, на което не може да се основе осъдителна присъда, но само по отношение на него. В този смисъл са изложените подробни съображения в подкрепа на извода, че решението на първоинстанционния съд да бъде оправдан този подсъдим е законосъобразно. Няма противоречие в мотивите за решението му да приеме, че по отношение на подс.Г. това косвено доказателствено средство следва да бъде прието като годно да установи относимо обстоятелство. То е взето предвид и оценявано с останалите, установени по делото, и не може да бъде изключено от доказателствената маса на посоченото в искането основание – че подсъдимият С. е оправдан по съображенията, че угарките са се намирали на значително разстояние от местопроизшествието. Не се подкрепя от фактическа страна и възражението в искането, че разпознаването, извършено от св.Х.М. по походка и структура на тялото на подс.Г. е прието като основно доказателствено средство, въз основа на което инстанциите по същество са направили извода си за авторството на деянието. От съдържанието на въззивното решение, в което се съдържа и съгласие с изводите на първоинстанционния съд следва, че е направен подробен и задълбочен анализ на показанията на този свидетел, дадени в различните фази на процеса. Съдът е съпоставил с показанията на свидетелката Н.П. и е обосновал извода си за достоверност и последователност при установяване на относими обстоятелства. Приел е за проведено при стриктно спазване предписаните в НПК правила за ред и начин процесуалното действие разпознаване и правилно го е оценил като потвърждаващо, но не и като основно доказателствено средство, поради което няма основание да бъде изключено като доказателствен източник. На разпознаването е присъствал и защитника на подсъдимия, който не е възразил по отношение на начина на провеждането му, нито е изразил някакво съмнение разпознаващото лице да прави изявления, различни от собствените му възприятия и да е повлиян от други лица или фактори. Законосъобразни са изводите за приложимия материален закон. Въззивният съд е възприел решението на първоинстанционния съд за квалификацията на деянието като престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Съображенията са основани на установените фактически обстоятелства и обективираното поведение на подсъдимия. В искането не е направено изрично искане за произнасяне по въпроса за справедливостта на наказанието, но от начина, по който е формулирана т.3 и последния абзац следва, че се поддържа като самостоятелно касационно основание по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения в подкрепа на извода, че наказание в размер на 3 години лишаване от свобода – минимално предвиденото, съответства на установеното за личността на подсъдимия, за поведението му в процеса, за неговата и на деянието обществена опасност. Отчетени са данните за времето на извършване на деянието, за мотивите и последиците. Определено е при превес на смекчаващите обстоятелства при предпоставките по чл.54 НК съобразно правилата за индивидуализация и в съответствие с принципа по чл.35, ал.3 и целите по чл.36 НК. С оглед на изложеното, че не са налице основания от поддържаните за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването искането следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Н. Г. за възобновяване на въззивно нохд № 234/2011 год. на Шуменския окръжен съд, наказателно отделение и отмяна на решение № 70/06.06.2011 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/