Ключови фрази
Установителен иск чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ * земеделски земи * реституция * косвен съдебен контрол


5
Р Е Ш Е Н И Е

N 227/ 2015

гр. София ,25.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3007/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
[фирма] с адрес на управление [населено място], [улица] обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІ-а състав № 19035 от 08.12.2014г. по гр.д.№ 10669/2010 г.
К. поддържа, че решението е постановено в нарушение на закона и практиката на ВКС за задължението на съда да извърши косвен съдебен контрол на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ във връзка с предпоставките за възстановяване на собствеността върху спорния имот в реални граници и за приложението на разпоредбата на §11 ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизацията и следприватизационен контрол /ЗПСК/.
Ответниците Л. К. Д., Ц. Б. Я. , Р. Л. С. , Р. С. Г. и Р. В. К. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Те излагат съображения, че въззивният съд е изследвал в пълнота доказателствата, установяващи техните права върху спорния имот и обосновано ги е приел за доказани. Същевременно ищецът не е доказал заявеното придобивно основание, тъй като общината би могла да апортира само имущество, което притежава, а за собствеността й е представен само акт за общинска собственост, който няма правопораждащ ефект.
С определение по чл. 288 ГПК № 440 от 13.07.2015г., касационната жалба на [фирма] [населено място] е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос: разполага ли въззивният съд с процесуална възможност и задължение при изрично въведен довод, да осъществи контрол за законосъобразност на решението по чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ относно изискванията за допустимост на реституцията.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделениеобсъди доводите на страните и намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 49 състав от 15.07.2009г. по гр.д.№ 7247/2006г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от [фирма] [населено място] против В. Д. Б., К. Т. Д., В. Д. Д., и Ц. Б. Т. /Я./ иск с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот - овощна градина с площ от 2.1 дка в строителните граници на [населено място], м. „Голяма могила” , представляващ част от имот пл. № 599 от кадастралния план, изработен през 1939г. , част от имот 3409 по кадастралния план от 1973г. , заснет с проектен номер 4061 к.в. 687 кв. 32 по плана на [населено място], [улица]и представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4090.1485 по кадастралната карта, одобрена през 2009г. с площ от 2109 кв.м.
В. съд е приел, че наследодателят на ответниците Б. И. е признат за собственик с нот. акт № 132/1914г. на основание наследство и давностно владение на земеделски имоти, в землището на [населено място], измежду които нива от три декара и осем ара в м. “Голяма могила”при съседи : Братя Николчеви, братя Ц., пасбище и С. Б. и ливада с площ от около 1 декар и девет ара в същата местност при съседи: братя Николчеви и С. И.. Със заявление и опис – декларация, наследодателят Б. Д. е внесъл в ТКЗС имот, находящ се в м. Голяма могила” с площ от 2.100 дка, при съседи – ТКЗС Г., Б. Я. и М. М.. Собствеността е възстановена на наследниците на Б. Д. с влязло в сила решение на Софийския районен съд, 36 състав от 10.12.2004г. по гр.д.№ 3960/2004г. , постановено по реда на чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, в реални граници за част от имот № 599 , обозначена графично на комбинирана скицата на вещо лице , представляваща неразделна част от решението. Възраженията на ищеца по отрицателния установителен иск, че наследодателят на ответниците не е притежавал имота, придобит с нот.акт № 132/1914г. към момента на обобществяването на земеделските земи, както и че този имот не е идентичен с възстановения, не са разгледани от въззивния съд. Той е приел, че чрез това оспорване се повдига спор, аналогичен на спора за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който не може да бъде разглеждан инцидентно в друго производство. При липса на такъв спор, решението на поземлената комисия, респ. решението на съда по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е достатъчно доказателство за правата на собственост към настоящия момент.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ се извършва по административен ред – с решение на Общинската служба по земеделие /ОСЗ/, което представлява административен акт, или заместващо го решение на съда, постановено в производство по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ по жалба от заинтересованите лица – бивши собственици срещу постановен отказ от ОСЗ за възстановяване на собствеността. В практиката на ВКС се приема, че когато възникне спор за собственост между лице с възстановени права по реда на ЗСПЗЗ и лице, което заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от земеделска реституция, по негово възражение, съдът е длъжен да проведе инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на акта на реституция: решение № 250 от 08.05.2014г. по гр.д.№ 3215/2013г. на ВКС, ІІ г.о. , решение № 451/2012г. по гр.д.№ 3/2012г. на ВКС, ІV г.о. В този смисъл са и принципните съображения в ТР 6/2005г. на ВКС, ОСГК за защита правата на третите лица , засегнати от административен реституционен акт .
По основателността на касационната жалба.
По съображенията, изложени по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касатора, че е допуснато нарушение на процесуалните правила от въззивния съд с необсъждането на правоизключващите по отношение на правото на собственост на ответниците възражения. ЗСПЗЗ не предвижда безусловно възстановяване на правата на бившите собственици върху земеделските земи в реални или нови, възстановими с план за земеразделяне, граници. Предвидени са изключения в чл. 10 ал.7 и чл. 10б ЗСПЗЗ, при които бившите собственици или техните наследници, се обезщетяват. Изключения от правилото за реално връщане на отнетите земеделски земи се съдържат и в допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол - § 11 /респ. §6 ал.6 ПЗР З./отм./, която предвижда, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, при които в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени недвижими имоти, собственост на правоимащите по ЗСПЗЗ и др., последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на З. и евентуално компенсаторни записи ако акциите или дяловете са недостатъчни. Ето защо при твърдения в исковата молба, че [фирма] е собственик на процесния имот на основание включването му в капитала на дружеството с решение на Столичния общински съвет, предхождащо решението на съда по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на наследниците на Б. Д. в реални граници, въззивният съд е бил длъжен да изследва наличието на предпоставките на § 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, изключващи реалното възстановяване на собствеността.
На следващо място съдът е следвало да разгледа и довода в исковата молба, относим към отричане правата на ответниците, че липсва идентичност между притежавания от наследодателя имот и този, който е възстановен. Становището на съда, че извън хипотезата на предявен положителен установителен иск за собственост към минал момент по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, решението на поземлената комисия, респ. решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е достатъчно доказателство за правата на собственост към настоящия момент, е незаконосъобразно. Мотивите на ТР 9/2012г. на ВКС, ОСГК, на които се е позовал съдът, се отнасят само за случаите, при които е налице спор за собственост между лица, на които е възстановена собствеността и правоимащи лица, които са изкупили собствеността на земята при условията, предвидени в закона - § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ. При конкуренция на права между лица, които черпят права от държавата или общината, или търговски дружества с повече от 50 % държавно или общинско участие , в чийто капитал са включени спорните имоти преди възстановяване на собствеността, и собственици с възстановени права по ЗСПЗЗ, какъвто е разглеждания случай, не е налице спор за собственост към минал момент, защото не се заявяват насрещни подлежащи на възстановяване права. Спорът е за собствеността към настоящия момент, разрешаването на който изисква съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, всяка от страните да докаже правопораждащите на своето придобивно основание факти, включително и правата на праводателите си. Актът за държавна собственост не поражда права съгласно чл. 5 ал.3 от Закона за държавната собственост, но на основание чл. 5 ал.3 като официален документ по смисъла на чл. 179 ал. ГПК, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти аналогично на констативния нотариален акт В тази хипотеза важи разрешението в мотивите на ТР 11/2012г. на ВКС, ОСГК , че когато и двете страни в правния спор се легитимират с актове за собственост, за разпределението на доказателствената тежест важи общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК и всяка страна следва да докаже фактическият състав на съответното придобивно основание .
По изложените съображения въззивното решение като неправилно, постановено в нарушение на закона и процесуалните правила следва да се отмени , а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд за разглеждане на доводите на страните и правоизключващите възражения на ищеца по отношение правата на ответниците с участието на наследниците на В. Д. Д., които не са били конституирани надлежно от въззивния съд.
При новото разглеждане на делото, произнасяйки се по въпроса за разноските, съдът с оглед крайният изход на делото следва да съобрази и тези, направени в настоящото касационно производство.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІ-а въззивен състав № 19035 от 08.12.2014г. по гр.д.№ 10669/2010 г. и
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: