4
Р е ш е н и е
№ 316
гр.София, 12.12.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря В. Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1206 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
Делото е образувано по молба за отмяна от 22.02.2016г. на Л. Б. Б. на влязлото решение от 14.07.2015г. по гр.д.№797/2015г. на РС Видин, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
С разпореждане от 15.09.2016г. Върховния касационен съд е оставил без движение молбата за отмяна с указания да посочи точно кой е влезлия в сила акт, чиято отмяна се претендира, при наличие на данни за поставено решение от въззивен съд.
С молба от 06.10.2016г. молителката е уточнила, че претендира отмяна на влязлото в сила решение от 31.08.2015г. по гр.д.№273/2015г. на ОС Видин, с което е потвърдено първоинстанционното решение.
Ответникът-Областна Дирекция на МВР-В., в писмено становище поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С решение от 31.08.2015 по гр. д. № 273/2015г. Видинския окръжен съд, като е потвърдил първоинстанционното решение от 14.07.2015г. по гр.д.№797/2015г. на РС Видин, е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и 3 КТ. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Системен оператор” в група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност”, сектор „Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР – В., като със заповед № 1040/31.10.2014 ответникът е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 3 и чл. 155, ал. 3 ЗМВР, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в това, че е привлечена като обвиняем по досъдебно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, което е в противоречие с изискванията, на които следва да отговаря едно лице, за да бъде държавен служител в МВР. Въззивният съд е приел, че предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението работа и заплащане на обезщетение, следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност. Съдът е приел, че исковата молба е подадена на 21.04.2015 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата лично на 03.11.2014 г., т.е. след изтичане на 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Прието е, че в законоустановения срок - на 22.12.2014 г. ищцата е подала предходна искова молба, по която е било образувано гр. д. № 2478/2014 г. по описа на В., което поради оттегляне на исковете е било прекратено с протоколно определение от 30.04.2015 г., което е влязло в сила на 07.05.2015 г. Въззивният съд е приел, че при прекратяване на делото, вследствие оттегляне на иска, с обратна сила отпадат всички материалноправни последици от предявяването на иска и от валидното висящо процесуално правоотношение, които включват както спирането, така и прекъсването на давността, поради което се счита, че давността никога не е спирала и не е прекъсвала по отношение на предявените искове по настоящото производство. Посочено е, че основанията за прекъсване на давността са изрично уредени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД и е недопустимо да се разширява приложението й, като с предявяването на иска се прекъсва давността, а когато искът не бъде уважен или производството по делото бъде прекратено поради отказ или оттегляне на иска, давността не се смята за прекъсната. Въззивното решение е влязло в сила, след като не е допуснато до касационен контрол с определение от 29.12.2015г. по гр.д.№5506/2015г., ІV г.о. на ВКС.
Молителката поддържа, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за спора- оправдателна присъда от 18.06.2015г. по нохд№287/2015г. на РС Видин и решение от 20.11.2015г. по внохд №21082015г. на ОС Видин, с която същата е потвърдена, от които е видно, че Л. Б. е призната за невинна в това, че на 09.01.2013г. в качеството си на длъжностно лице е съставила официален документ-заявление за издаване дубликат на свидетелство за регистрация на МПС, с цел този документ да бъде използван като доказателство, че лицето В. се е явило лично пред сектор „ПП” при ОД на МВР-В.-за подаване заявление за издаване дубликат на свидетелство за регистрация на МПС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. при тези данни намира, че молбата за отмяна на първоинстанционното решение е неоснователна.
Визираните в чл. 303, ал.1 , т.1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота на доказателствата по делото следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина , че не е разполагала с тези доказателства.
Новото обстоятелство по см. на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК , като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Новото доказателство следва да е писмен документ , които не е бил известен/ чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда , с решението, чиято отмяна се иска. Новите доказателства следва да установяват обстоятелства, който са твърдяни в хода на делото, но по обективни причини страната –молител не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно пред съда. В случая молителят не представя такова писмено доказателство. Писмените декозателства, на които молителят по настоящото дело основава молбата си за отмяна : оправдателна присъда от 18.06.2015г. по нохд №287/2015г. на РС Видин и решение от 20.11.2015г. по внохд №21082015г. на ОС Видин, не могат да се квалифицират като нови доказателства по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. По същество подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение представлява искане за събиране на нови доказателства, от които да се установи, че не е налице посоченото в заповедта за прекратяване на трудовия й договор основание- чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. В случая представените препис от присъда и решение, дори и да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, няма да установят обстоятелства, които са твърдени в хода на делото, но не са могли да бъдат установени от страната и които биха довели до уважаване на исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Въззивният съд, в атакуваното решение, е приел, че предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, възстановяване на заеманата преди уволнението работа и заплащане на обезщетение, следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност, а не се е произнесъл въпроса за наличието или не на основание за прекратяване на трудовото правоотношение. От представените доказателства би могло да се прави преценка за наличието или не на основание по чл.328, ал.1, т.12 за прекратяване на трудовото правоотношение на молителката, но не могат да бъдат направени нови изводи за това, че към момента на предявяване на исковете по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ същите вече не са били погасени по давност. Ето защо представяните писмени доказателства не сочат на нови обстоятелства от съществено значение за спора.
Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от 22.02.2016г. на Л. Б. Б. / уточнена с молба от 06.10.2016г./ на влязлото в сила решение от 31.08.2015г. по гр.д.№273/2015г. на ОС Видин и потвърденото с него решение от 14.07.2015г. по гр.д.№797/2015г. на РС Видин, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|