3 Р Е Ш Е Н И Е № 184 София, 01.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7419/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Т. С. от [населено място] срещу въззивното решение № 264 от 13.06.2013 г. по в. гр. д. № 388/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания, че е постановено при касационните отменителни основания по чл. 281, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. От ответниците по касация Всестранна кооперация - Велико Т. [населено място] счита, че касационната жалба е неоснователна, останалите не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение жалбоподателката, както и К. Д. Ф., Г. И. У., А. Х. М., М. М. Б. и Е. Й. П. са осъдени на основание чл. 109, ал. 1 ЗС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗУЕС да предадат на Всестранна кооперация - Велико Т. ключове от входа за избените помещения и от всички общи части, които се заключват, в сградата на [улица], вход „а” в [населено място], както и да заплатят на ищеца по 120.30 лева разноски за двете инстанции. Въззивният съд приел за установено твърдяното право на собственост върху отделни обекти в сградата, което съпритежание запълва легалната дефиниция на понятието «етажна собственост», залегнало в ЗС и ЗУЕС. Приел за недоказано да има уговорка частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват, и заключил, че ищецът има право да ползва всички общи части, без значение дали непосредствено обслужват неговите обекти или не. Общите части имат режим на принадлежност към вещ съгласно чл. 97 ЗС и като не се предоставят ключове от заключващите се части на сградата, ответниците пречат на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца. Съдът обсъдил и част от доводите на ответницата Е. С. - сега жалбоподател, и ги приел за неоснователни, тъй като норма на закона - чл. 38 ЗС и чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗУЕС, а не ревизиране на архитектурните проекти на сградата, ангажира етажните собственици да не пречат на останалите да ползват общите части, а обстоятелството, че ответницата винаги се отзовавала на искането на кооперацията да осигури достъп до заключените помещения, е без значение. По тези съображения въззивният съд приел, че са налице предпоставките по чл. 109, ал. 1 ЗС и искът е доказан и основателен. С определение № 250 от 23.04.2014 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за допустимостта на съдебния акт по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за осигуряване на достъп до общи части в сграда - етажна собственост, за които е въведено възражение, че са общи само на лицата, чиито помещения обслужват, в случай, че като ответници не са конституирани всички собственици на самостоятелни обекти от етажната собственост. С решение № 123 от 21.06.2013 г. по гр. д. № 940/2012 г. на ВКС, II-ро г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с оглед нормативната уредба по Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, която предвижда управление на общите части чрез решение на общото събрание на етажната собственост и разпореждане с общите по предназначение части със съгласието на всички етажни собственици, е дадено тълкуване, че спорът дали даден обект е обща част следва да бъде разрешен еднакво спрямо всички етажни собственици. Те са задължителни другари както в производството по иск за установяване, че определено помещение в сградата представлява обща част, така и когато е въведено възражение в този смисъл. Когато етажната собственост е ответник по спор за собствеността на помещение, за което е въведено възражение, че е обща част, искът следва да бъде насочен срещу всички етажни собственици, тъй като предметът на спора /съпритежание на обща част/ е тъждествен за тях и това налага и еднаквото му разрешаване. Прието е също, че тъй като това производство не касае извършването на действия на обикновено управление, управителният съвет /управителят/ не разполагат с правомощието да представляват собствениците на самостоятелни обекти в сградата, освен при изрично упълномощаване от общото събрание на етажната собственост. Според настоящия състав на ВКС, І-во г. о., това разрешение е приложимо и в случаите, когато е въведено възражение, че някои части са общи само на лицата, чиито помещения обслужват - хипотеза по чл. 38, ал. 2 ЗС. И в този случай спорът дали частите на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, са общи само на лицата, чиито помещения обслужват, следва да бъде разрешен еднакво. Това налага преценката да бъде извършена при участието на всички етажни собственици. По касационната жалба: Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивното решение е постановено при ненадлежно упражняване на правото на иск, тъй като съдът се е произнесъл по съществото на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, без да конституира всички задължителни на страната на ответниците другари. На първо място не е установено с колко самостоятелни обекта е вход „а” на сградата и кои са техните собственици. На следващо място данните по делото сочат, че З. С. П. и Н. Г. Д. - собственици на самостоятелни жилищни обекти във вход „а”, са починали на 18.10.2006 г. и съответно на 28.10.2009 г. С определения от 08.11.2011 г. и 30.01.2012 г. първоинстанционният съд прекратил частично производството по съображения, че същото е било изначално недопустимо, тъй като още към момента на образуването му е съществувала процесуална пречка - смъртта на лицата е настъпила преди завеждане на делото /исковата молба е от 15.07.2011 г./ и не е налице хипотезата на чл. 227 ГПК. Това становище е неправилно, без оглед обстоятелството, че посочените лица са починали преди процесуалното правоотношение да е възникнало с подаването на исковата молба. В случая не се касае за процесуално правоприемство поради смърт на страна в делото, а за това дали правото на иск е надлежно упражнено по отношение на всички лица, които имат качеството на етажни собственици. Оплакванията в тази насока, въведени от Е. С. с отговора й на въззивната жалба, не са разгледани от въззивния съд, поради което и съдът не е предприел необходимите действия по издирване на наследниците на З. П. и Н. Д. и конституирането им като ответници. Не е обсъден и доводът, че ответниците К. Д. Ф. и Е. Й. П. не са собственици на обекти в сградата, притежавана в режим на етажна собственост, и следователно не притежават качеството етажни собственици. Ако този довод е основателен, било е необходимо да се изискат данни за собствениците, с оглед конституирането им като ответници. В обобщение, въззивното решение е недопустимо и ще бъде обезсилено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за предприемане на процесуални действия по конституиране на всички задължителни другари /тъй като въззивното решение е отменително, то не съществува първоинстанционен съдебен акт, който да бъде обезсилен като недопустим/. Макар да е установено, че сградата е с повече от един вход, след като управлението се осъществява във всеки отделен вход /чл. 8, ал. 2 ЗУЕС/, то липсва основание да се уважи искането на жалбоподателката за участие на собствениците на самостоятелни обекти във входове «б» и «в» по делото, касаещо общи части във вход «а». С оглед констатирания порок на въззивното решение, оплакванията по съществото на спора не могад да бъдат предмет на касационния контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 264 от 13.06.2013 г. по в. гр. д. № 388/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: