2 Р Е Ш Е Н И Е № 67 гр.София, 01 март 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори февруари през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия И. касационно дело № 726 по описа за 2010 г Производството е образувано по искане на осъдената В. К. А., депозирано на 15.12.10 г, за възобновяване на ВНОХД № 271/10 по описа на Търговищки окръжен съд, по което е постановено решение № 163 от 24.11.2010 г. С въззивното решение е изменена присъда на Търговищки районен съд № 400 от 17.09.2010 г, по НОХД № 1042/07, както следва: - подсъдимата е оправдана по обвинението за измама спрямо М. Х. И. и Е. С. Д., за периода на продължаваното престъпление от 16.10.01 г до неустановена дата през месец декември 2003 г, и за разликата в предмета на обвинението от 35 184, 15 лв до 41 383, 15 лв, - намален е размерът на наложеното наказание, за престъпление по чл. 211 НК, на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, - подсъдимата е оправдана по обвинението за продължавано престъпление по чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за периода, последващ 26.02.2004 г, за това: деянието да е извършено в[населено място], и за това: набедяването да е извършено пред подполковник С. и следователите Н. и В., - намален е размерът на наложеното наказание, за престъпление по чл. 286 НК, на четири години „лишаване от свобода”, - намалено е определеното по съвкупност най-тежко общо наказание на четири години и шест месеца „лишаване от свобода”, - присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимата е призната за виновна в това, че за времето от 16.10.2001 г до 17.04.2004 г, в[населено място], при условията на продължавано престъпление, повторно, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудила и поддържала заблуждение у М. Х. И., Д. А. Д., Е. С. Д., И. Д. А., А. Х. А., Б. С. С., И. П. И., С. Н. М. и М. Т. М., с което им е причинила имотна вреда, с общ стойностен размер, 41 383, 15 лв, като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, с оглед на което и на основание чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на шест години „лишаване от свобода”, - подсъдимата е призната за виновна в това, че за времето от 26.02.2004 г до 24.09.2004 г, в[населено място] и[населено място], при условията на продължавано престъпление, макар да е знаела, че е невинен, е набедила пред надлежни органи на властта: пред Директора на Р., Т., пред подполковник С. С., Началник група „РЗС”, „Б.”, Т., пред следователите Н. и В., М. Х. И., в престъпление по чл. 214 НК, като набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност, с оглед на което и на основание чл. 286, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъдена на пет години „лишаване от свобода”, - на основание чл. 23 НК, е определено едно най-тежко общо наказание, а именно: шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, - на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено, по НОХД № 59/03 по описа на Търговищки районен съд, за изтърпяването на което е определен „строг” режим, настаняване в затвор, - на основание чл. 59 НК, е зачетено предварителното задържане, - отхвърлени са предявени от М. Х. И., И. Д. А., М. А. С. и Д. А. Д., срещу подсъдимата, граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, - на подсъдимата са възложени разноските по делото. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Излагат се следните съображения: Доказателствените източници са тълкувани в разрез с процесуалните изисквания. Материалният закон е приложен неправилно. Неверни са изводите за съставомерност на деянията като измама. Касае се за облигационни отношения, които следва да се уредят по правилата на гражданското право. Лицата, с които осъдената е договаряла, не са се почувствали измамени, те не са претърпели имотна вреда, тъй като в по-късен момент са получили удовлетворение. Договорът със свидетелите А. е сключен с участието на адвокат, което определя сделката като перфектна от гледна точка на гражданското право. За цена на сделката следва да се приеме тази, отразена в нотариалния акт, която е по-ниска от цената, посочена в разписката. Поведението на осъдената не е съставомерно, а би могло да се третира като морално укоримо, в какъвто случай не са налице основания да бъде ангажирана наказателната й отговорност. Липсва набедяване: касае се за упражняване на законово гарантирано право да бъде подадено оплакване за извършено престъпление, а противното би означавало прехвърляне на доказателствената тежест върху автора на сигнала. Не е налице съставомерност и поради обстоятелството, че воденото срещу М. И. наказателно производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, а не поради липса на престъпление. Наложените наказания са явно несправедливи. С искането се моли да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и осъдената да бъде оправдана в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда, или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане, или решението да бъде изменено, като основанията за това са в полза на осъдената. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдената не участва лично в настоящето производство. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. И. счита, че делото следва да бъде възобновено. Частният обвинител и граждански ищец М. И. не участва лично в настоящето производство. Гражданските ищци И. Д. А., М. А. С. и Д. А. Д. не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Инстанциите по същество са провели обективен, всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и са достигнали до верни изводи по релевантните факти. Приетите фактически положения не се оспорват от осъдената, тъй като тя не е отричала, че е сключила процесните сделки, респективно, че е подала оплакване срещу св. М. И.. Не е налице нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което искането за отмяна на въззивния акт, по реда на Глава 33 НПК, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Т. окръжен съд не може да бъде уважено. Не е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като въпросът за съставомерността на инкриминираните деяния е решен правилно. В съдебната практика е изяснено, че при сключване на гражданско-правен договор е възможно да е налице измама, ако признаците на посоченото престъпление са налице. Такъв е случаят, при който страната по договора действа с измамлива цел, тоест, поема задължения, които поначало няма намерение да изпълни. Деецът въвежда съконтрахента си в заблуждение, че желае сключването на договора с произтичащите от това последици, докато всъщност, цели да извлече неследваща му се имотна облага. Тогава, неизпълнението на договора от негова страна е последица на предварително взетото решение в тази насока, още към момента на сключване на договора. Не всяко неизпълнение по договора обаче е равносилно на измама. Отправна точка при разграничението на двете хипотези е наличието на намерение за изпълнение на поетото задължението, респективно, съществуването на обективна възможност за това, преценено към момента на сключване на договора. При престъплението измама деецът изначално няма намерение да изпълни задължението, най-често, и не разполага с обективна възможност да стори това. В тези случаи сключването на договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение остава в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават, по реда на ГПК. По настоящето дело се касае за измама, тъй като обективните и субективни признаци на престъплението са налице. Осъдената е сключвала договори, без намерение да ги изпълни, който извод произтича от комплексната преценка на поведението й преди, по време и непосредствено след извършване на инкриминираните деяния. Създавала е добро впечатление у пострадалите, преди да пристъпи към сключване на процесните сделки, с което е спечелила доверието им. Демонстрирала е материално благополучие, с което е създавала невярна представа, че е платежоспособен и надежден съконтрахент. След поемане на облигационните задължения не е предприела изпълнението им, а се е укривала от своите кредитори, с което е демонстрирала нежелание да уреди отношенията си с тях. Особено показателно е поведението й в момент, когато обективно е разполагала с парични средства / получила е банков кредит /, но не е пристъпила към погасяване на задълженията си. Обстоятелството, че при сделката със семейство А. е участвал адвокат, не се отразява на съставомерността на деянието. Известно е, че при симулация в гражданското право е възможно съчетание на привидна и прикрита сделка. В тези случаи, отношенията биха се решили по правилата на гражданското право, освен ако не се касае за престъпление, както е в настоящия случай. Известно е, че способите на доказване в НПК се различават от тези в ГПК. По реда на НПК, е установено, че действителният размер на цената по сделката със семейство А. е този, отразен в разписката, поради което наказателната отговорност за измама правилно е ангажирана за посочения размер. Отделен е въпросът как биха се решили тези отношения в сферата на гражданското право. На следващо място, за съставомерността на деянието е ирелевантно дали пострадалите са се почувствали измамени. Относно довода, че липсва измама, а се касае за морално укоримо поведение, следва да се отбележи следното: В случая, измама е налице, а към нейната степен на обществена опасност се наслагва и високата морална укоримост на извършеното. Особено укоримо е поведението на осъдената спрямо семейство А., на които е попречила да проведат лечението, необходимо за спасяване на живота на съпруга, който впоследствие е починал. Такова е поведението спрямо св. М., когото е поставила пред сериозно изпитание да предприеме пътуване в чужбина без необходимите му финансови средства. Неоснователно се твърди, че след като пострадалите са получили удовлетворение, вреди липсват, а оттам, и липсва елемент от обективната съставомерност. От една страна, наличието на имотна вреда се преценява към момента на деянието, а не в по-късен момент. От друга страна, удовлетворението, осъществено, по реда на ГПК, представлява способ за възстановяване на причинена вреда. Същото се отнася и за случаите, когато деецът е върнал дължимата сума, независимо по чия инициатива. Последващото възстановяване на вредите обаче не може да се приравни на липса на такива, тоест, съставомерността на деянието не отпада. Друг е въпросът, че възстановяването на причинените вреди е смекчаващо отговорността обстоятелство, а, в случая, то е отчетено като такова от въззивния съд. Налице е набедяване по отношение на св. М. И., тъй като признаците на посоченото престъпление са налице. Осъдената е имала облигационни отношения със свидетеля, по повод на които му е дължала пари. Тя е имала яснота за характера на тези отношения и е съзнавала, че изпълнява задълженията си по устно сключен със свидетеля договор за заем. Нещо повече, тя му се е издължавала до определен момент / предавала е сумите или лично на него, или чрез посредничеството на семейство Д. /. Към момента, в който е подала оплакване срещу св. И., техните облигационни отношения не са били приключени, тоест, вноските по договора за заем са били дължими, което е било известно на осъдената. В сигнала до полицията тя е придала различен смисъл на действителното положение, като е заявила, че е принуждавана от св. И. да му предоставя парични средства, без правно основание. Следователно, наказателната й отговорност за набедяване е ангажирана правилно, тъй като тя е подала сигнал, че е извършено престъпление, като е знаела, че такова не е извършено, респективно, че уличеното лице е невинно. Набедяване липсва, когато гражданин упражнява правото си да сигнализира компетентните органи за извършено престъпление, ако субективно смята, че такова е налице. По настоящето дело не са касае за упражняване на такова право, тъй като осъдената е съзнавала, че престъплението, описано в сигнала, не е извършено, респективно, че е уличила невинно лице. Случаят е квалифициран по чл. 286, ал. 2 НК, тъй като набеденият е привлечен към наказателна отговорност, като за съставомерността на деянието е без значение дали отговорността е реализирана. Ирелевантно е, също така, дали воденото срещу набедения наказателно производство е прекратено и на какво основание. Неоснователно се твърди, че по делото за набедяване е прехвърлена доказателствената тежест върху осъдената. По делата от общ характер тежестта да докаже обвинението лежи на прокурора, респективно, на разследващите органи. Лицето, подало сигнала, придобива качеството на свидетел. То няма задължение да докаже истинността на твърденията си, но е длъжно да каже истината. Когато бъде установено, че е действало злонамерено, като е подало оплакване срещу лице, за което е знаело, че е невинно, носи отговорност за престъпление срещу правосъдието / за набедяване /, а такъв именно е настоящият случай. Липсата на допуснато нарушение при приложението на материалния закон препятства възможността решението да бъде изменено, като основанията за това са в полза на осъдената. Не може да бъде уважено искането за нейното оправдаване, на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза, в случая, не е налице. Липсва и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложените наказания не са явно несправедливи. Престъпленията по чл. 211 и чл. 286 НК, за които е реализирана наказателната отговорност, се отличават със завишена степен на обществена опасност. Осъдената е с обременено съдебно минало, което я очертава като личност с висока степен на обществена опасност. При наличието на съвкупност от престъпления, не е приложен чл. 24 НК, което е в нейна полза. Въззивният съд е предприел смекчаване на положението й, редуцирайки наказанията под средния размер на съответните санкции. При това положение, всяко последващо намаляване на наказанията би било проява на неоправдано снизхождение, респективно, би попречило да бъдат изпълнени целите по чл. 36 НК. Поради изложеното, не може да бъде уважено искането за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на осъдената. По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на осъдената В. К. А. за възобновяване на ВНОХД № 271/10 по описа на Търговищки окръжен съд, приключило с решение № 163 от 24.11.10, с което е изменена присъда на Търговищки районен съд № 400 от 17.09.2010 г, по НОХД № 1042/07. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: