6 Р Е Ш Е Н И Е № 151 [населено място], 02.11.2016г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева, като изслуша докладваното от съдия Вероника Николова т.д. № 2629 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Е. П., срещу решение №660 от 02.04.2015г. по гр.д. №226/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 04.06.2014г. по гр.д.№4064/2013г. на СГС, ГО, І -4 състав, в частта, с която предявеният от касатора срещу [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД. Твърди,че въззивният съд необосновано е определил обезщетение в размер на 40 000 лева, без да посочи как интерпретира от правна страна установените по делото факти – вид и характер на телесното увреждане, характер и брой на претърпените от ищеца оперативни интервенции, интензитета на търпените от ищеца болки и страдания и др., като по този начин съдът не се е съобразил изцяло със задължителните указания по приложението на чл.52 от ЗЗД, дадени с ППВС №4/1968г. Моли да се отмени въззивното решение и да се осъди ответника да заплати разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът ЗАД [фирма], [населено място], оспорва жалбата. Поддържа,че изложените в нея твърдения на касационния жалбоподател са неоснователни, необосновани и недоказани. Поддържа изложените във въззивната му жалба доводи, че претендираният от пострадалия Ю. Е. П. размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и че той не е доказал да е претърпял болки и страдания, които да обосновават този размер на обезщетението. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, което е основание за намаляване на присъденото обезщетение, съгласно чл.51 от ЗЗД. С определение № 341 от 19.04.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение №660 от 02.04.2015г. по гр.д. №226/2015г. на Софийски апелативен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на установения с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от Ю. Е. П. пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за разликата над 40 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева, като е приел за недоказано твърдението на ответното дружество за принос на пострадалия ищец за настъпване на увреждането. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. По – конкретно не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, продължителният период, през който той е търпял болки и страдания, настъпилата негативна промяна в професионалния и личния живот на пострадалия, необходимостта от извършването на още операции за подобряване на неговото състояние, възрастта му към момента на увреждането. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде разрешен по същество. Уврежданията на пострадалия – открито многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, контузно – охлузни рани по крайниците, фистулозен остеомиелит / гнойно усложнение на костите/ са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.03.2008г., към който момент той е бил на 32 години. В изминалите четири години след счупването на левия му крак той постоянно е търпял болки и страдания, като през първата година и шест месеца касаторът не е можел изобщо да стъпва на счупения крак, поради забавеното костно зарастване и развилия се гноен костен процес. В следващите шест месеца се е придвижвал с помощта на една патерица и частично натоварване на крайника, а понастоящем се придвижва с накуцваща поход на ляво, като кракът му е трайно скъсен с 2 сантиметра. Движенията на лявата глезенна става са в намален обем с около 10 градуса. В периода след настъпване на произшествието Ю. П. е претърпял четири операции, но и понастоящем гнойният процес в крака не е преодолян, което налага ежедневна смяна на превръзки и провеждане на нова операция след фистулография, изсичане на увредената кост и евентуална костна пластика с кост от тазовите кости. Вследствие на ограничената подвижност на касатора от ТЕЛК му е определена 68% трайна загуба на работоспособност, което налага той изпълнява работа без постоянно натоварване на долните крайници. Всички тези увреждания са станали причина пострадалият да прекъсне следването си и да промени длъжността си в системата на МВР, като понастоящем той работи като пазач, тъй като не може да покрие нормативите за физическа подготовка за предишната си длъжност - полицай. От показанията на разпитаната по делото свидетелка П. И. се установява, че поради преживените от него здравословни проблеми Ю. П. се е променил психически, изолирал се, спрял да излиза. Предвид младата възраст на пострадалия тази принудителна изолация, наред с физическия дискомфорт, е била източник на много негативни емоции. Решаващият въззивен съд не е отчел в пълна степен, както характера на полученото травматично увреждане и продължителността на възстановителния период, така и причинените от увреждането негативни психични изживявания. Съобразявайки указаните в ППВС №4/1968г. общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение, а именно продължителността на претърпените от касатора болки и страдания, трайният характер на увреждането, негативният ефект на това увреждане върху цялостния му начин на живот, невъзможността да продължи да упражнява избраната от него професия, необходимостта от още оперативни интервенции за подобряване на състоянието му, настоящият състав на ВКС намира, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е 60 000 лева. Относно възражението на ответното дружество за съпричиняване от страна на пострадалия, настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на въззивния съд, който е приел възражението за недоказано. Твърдението на ответника, че касаторът не е пресичал [улица]в [населено място] на пешеходна пътека, а на метри преди нея по посока на движението на автомобилите, се опровергава от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, съгласно което мястото на удара е върху пешеходната пътека. Поради това, след частична отмяна на въззивното решение, ответникът ЗАД [фирма] следва да бъде осъден да заплати на Ю. Е. П. допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва, която предвид направеното от ответника възражение за погасителна давност, следва да бъде присъдена не от датата на увреждането, а считано от 22.03.2010г., тоест за период от три години преди датата на исковата молба до окончателното плащане. В останалата отхвърлителна част обжалваният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател част от направените разноски за трите инстанции, съразмерно с уважената част от иска, в размер на 887,50 лева за първоинстанционното производство и 1615 лева за касационното производство. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски за въззивното производство На ответника не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като не е направено такова искане. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 1200 лева за първата и въззивна инстанции. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293 ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №660 от 02.04.2015г. по гр.д. №226/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 04.06.2014г. по гр.д.№4064/2013г. на СГС, ГО, І -4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Е. П. срещу [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40 000 лева до размера от 60 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на Ю. Е. П. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Е, ет.7, ап.167, със съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Д. Й., допълнително сумата 20000 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 25.03.2008г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2010г. до окончателното плащане, както и сумата от 2502 лева /две хиляди петстотин и два лева/, разноски за производството в първата и касационната инстанция, съразмерно на уважената част от иска. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение №660 от 02.04.2015г. по гр.д. №226/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 12 състав, в останалата му обжалвана част, с която е потвърдено решението от 04.06.2014г. по гр.д.№4064/2013г. на СГС, ГО, І -4 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Е. П. против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно – транспортно произшествие от 25.03.2008г., за разликата над 60 000 лева до 80 000 лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.