Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * определяне на наказание при съкратено съдебно следствие * Европейски съд по правата на човека * право на лично участие по наказателно дело * нарушено право на защита


4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 358

гр. София, 08 октомври 2012 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря Даниела Околийска
и с участието на прокурора Искра ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1203 по описа за 2012 г.

Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК.
Образувано е по искане на осъдените Д. Н. К. и С. Д. Колев за възобновяване на нохд № 119/12г. на Районен съд гр.Ямбол и внохд № 96/12г. на Окръжен съд гр.Ямбол.
В искането на Д. К. се настоява влезлите в сила съдебни актове на двете съдилища да се изменят по реда на възобновяването, като наказанието на осъдения се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В подкрепа на искането се излагат доводи за направени самопризнания и възстановяване на 1/3 от отнетото имущество.
В искането на С. Колев се изтъква, че последният бил лишен от възможност да се яви пред въззивния съд и лично да изрази становището си за намаляване размера на наложеното му наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК; както и че била извършена замяна на защитника му без негово съгласие.
В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа от защитника на двамата осъдени – адв. Т., с оплакване за допусната от инстанционните съдилища явна несправедливост на наложените наказания. Поддържа се, че не са били съобразени в достатъчна степен направените самопризнания на осъдените и възстановяването на вещи.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е подадено в законния срок и е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. След като производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, то според прокурора наказанието законосъобразно е определено по реда на чл.58а от НК. Счита, че в случая липсват многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства.
Осъденият К. заявява в своя защита, че осъждането се основава само върху признания, което предполага определянето на наказание по реда на чл.55 от НК.
Осъденият Колев поддържа заявеното от защитника и настоява за възобновяване на делото.
За гражданския ищец [фирма] [населено място], редовно призован, не се явява представител.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 08.02.2012г., постановена по нохд № 119/12г. по описа на районен съд гр.Ямбол, С. Д. Колев и Д. Н. К. били признати за виновни по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б. „а” за двамата и б.”б” за Колев, за което им били наложени наказания при условията на чл.58 а от НК в размер на по две години „лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим на изпълнение на наказанието. С решение на Окръжен съд гр.Ямбол от 08.05.2012г. по внохд № 96/12г. присъдата била потвърдена.
По искането на осъдения Д. К.
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като всички подсъдими признали инкриминираните в обвинителния акт факти. Съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК в тези случаи съдът определя наказанието при условията на чл.58 а от НК. За престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК е предвидено наказание от три до петнадесет години „лишаване от свобода”. Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на осъдения в рамките на предвидения минимум, като прилагайки и нормата на чл.58а от НК е редуцирал наказанието с една трета, като наложил такова от две години „лишаване от свобода”. Прилагането на чл.55, ал.1 т.1 от НК е възможно само ако са налице изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В случая това не е така. Направеното самопризнание е основание за реализиране на процедурата по гл. ХХVІІ от НПК и не може да бъде отчитано повторно при определяне на наказанието. Възстановяването на вещите е обстоятелство, отчетено от съдилищата при индивидуализиране на наказанието в рамките на минималния предвиден от закона размер.
По искането на осъдения С. Колев
Искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е допустимо, а с оглед изложените съображения за допуснато съществено нарушение на процесуални правила се явява основателно.
В производството пред въззивния съд С. Колев е бил призован от известния по делото адрес, като призовката била получена от Г. Д. Д. – негов брат, със задължение за уведомяване. Това е дало основание на окръжния съд в гр.Ямбол да приеме, че призоваването е редовно. Съдът не е отчел обстоятелството, че изпълняваната по отношение на Колев мярка за неотклонение „задържане под стража” изключва възможността му за свободно придвижване. В практиката на Европейския съд по правата на човека е прието, че правото за справедливо гледане на делото е свързано поначало с правото на страните лично да присъстват на съдебното заседание. От този принцип може да има изключения при производство пред втората или третата инстанция, което е предвидено и в българския НПК, който не изисква задължително присъствие на подсъдимия при въззивното или касационното разглеждане на делото. Във всички случаи обаче страната трябва да е била призована по предписания ред, а фактът, че подсъдимият е задържан, не е причина той да не бъде изслушан.
В този смисъл е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Това обуславя отмяната на въззивното решение по отношение на С. Колев по реда на възобновяването и връщане на делото в тази част за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 и чл.426 НПК вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 59 от 08.05.2012г. по внохд № 96/12г. на Окръжен съд гр.Ямбол в частта, с която е потвърдена присъда № 27/08.02.2012г. по нохд № 119/12г. на Районен съд гр.Ямбол по отношение на осъдения С. Д. Колев.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Н. К. за възобновяване на нохд № 119/12г. на Районен съд гр.Ямбол и внохд № 96/12г. на Окръжен съд гр.Ямбол.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд гр.Ямбол в отменената част за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :