О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 189

Гр. София, 15.03.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.02.22 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3080/21 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Й. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №90/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу църковното настоятелство при Храм „Св. Троица”, гр.Габрово искове по чл.26, ал.1,пр.1 и 3 ЗЗД - за признаване нищожността на сключения между наследодателя на ищцата Й. Т. / поч. на 11.09.19 г./ и църковното настоятелство договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт №45/17.04.18 г., поради противоречие със закона и добрите нрави. Обезсилено е първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от касаторката срещу Църковно настоятелство при Храм „Св. Троица”- гр.Габрово иск по чл.33 ЗЗД, за унищожаването на процесния договор като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия и производството по иска е прекратено поради изтекъл преклузивен срок за предявяването му по чл.33, ал.2 ЗЗД.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр. 3 ГПК.

Намира, че касационното обжалване на въззивното решение по иска по чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 ГПК по правния въпрос от предмета на спора:

Изискването за писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит по см. на чл.154, ал.1,т.1 УБПЦ императивно ли е и липсата му води ли до нищожност на сключения договор за продажба на осн. чл.26, ал.1,т.1 ЗЗД/ поради нарушение на императивна правна норма/ ?

Намира, че касационно обжалване на въззивното решение по иска с пр. осн. чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с р. на ВКС по гр.д. №3796/19 г. на четвърто г.о., по правните въпроси:

1.Нищожен ли е на осн. чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД договор за продажба на недвижим имот на цена осем пъти по –ниска от пазарната цена и следва ли освен еквивалентност на престациите съдът да прецени и цялостната фактическа обстановка по сключване на договора, като мотиви за сключване, здравословно състояние на една от страните, особения статут на другата – църковно настоятелство, или е достатъчно само да сравни престациите ?

2. Ако по делото е установено по безспорен начин, че купувачът не е имал пари, за да плати цената по сделката и от счетоводните документи се установява, че е на загуба, но в нот. акт има изявление, че купувачът е платил продажната цена и изявление на продавача, че е получил същата, следва ли само на основание тези декларации да се приема, че има реално заплатена/ получена продажна цена по сделката?

Намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл.33 ЗЗД на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с р. по гр.д. №1015/11 г. на четвърто г.о. на ВКС и опр. по гр.д. №2144/08 г. на първо г.о. на ВКС, по правния въпрос:

Срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД за предявяване на иска по ал.1 давностен ли е или преклузивен?

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

По иска с пр. осн. чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че не е налице насъответствие между оспорения договор за продажба и императивна норма на закона –чл.154, ал.1,т.1 от Устава на БПЦ, водещо до нищожност на договора. Недаването на предварително писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит, което впоследствие е получено, не води до извод, че договорът противоречи на императивна правна норма.

Не е налице и основание за нищожност на договора по чл.26, ал.1,пр.3 ЗЗД – продажната цена на имота от 9 000 лв. се отклонява от данъчната му оценка, но не може да се приеме, че размерът й е толкова незначителен, че на практика няма насрещна престация. В подкрепа на последното следва да се отчете и това, че продавачът си е запазил пожизнено право на ползване върху имота, като купувачът е получил само голата собственост. По делото има данни, че самият продавач е предложил тази цена. При сключване на договора страните са заявили, че договорената цена е платена – или насрещните престации са разменени. Затова не може да се приеме, че е налице нарушаване на добрите нрави при сключване на договора – въпросът за цената е предоставен на страните при свобода на договаряне по чл.9 ЗЗД. За да се приеме, че е налице несъвместим с морала резултат е необходимо той да е обусловен от недобросъвестно поведение на заинтересованата страна, която да се е възползвала от другата страна.

Разгледаният от първоинстанционния съд иск по чл.33 ЗЗД, според въззивния съд е недопустим, защото е изтекъл срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД, който по характера си е преклузивен и с изтичането му, за което съдът следи и служебно, се погасява правото на иск. Затова по този иск първоинстанционното решение е обезсилено и производството – прекратено.

ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, свързани с исковете по чл.26, ал.1,пр.1 и 3 ЗЗД. Уставът на БПЦ е основа на устройството и управлението й – чл.2 от Устава и чл.10, ал.2 от Закона за вероизповеданията. Аналогично на разсъжденията, изложени по подобен въпрос в ТР №4/10.05.18 г. по т.д. №4/16 г. на ОСГТК, и тук следва да се приеме, че нормата на чл.154, ал.1,т.1 от Устава на БПЦ, на която се позовава касаторът, е установена в частен интерес – на БПЦ и е диспозитивна. Предвиденото там писмено съгласие на Епархийския съвет, утвърдено от епархийския митрополит може да бъде дадено и по-късно, както е в случая. Липсата му не води до недействителност / и в частност- до нищожност/ на сключената от председателя на църковното настоятелство придобивна за църквата в случая сделка.

Не са налице основания за допускане на обжалването и по иска с пр. осн. чл.26, ал.1,т.3 ЗЗД. Изводите на въззивния съд не противоречат на посочената практика на ВКС – р. по гр.д. №3796/19 г. на четвърто г.о. Обсъдени са от въззивния съд не само разликата между цената по договора за продажба, която е 7 пъти по-ниска от данъчната оценка на имота, но и другите обстоятелства по делото – личността и състоянието на продавача /здравословно, семейно и материално/, запазеното пожизнено право на ползване върху имота и проявената от него инициатива за сключване на договора с този купувач, при тази цена и условия. При удостовереното в нот. акт заплащане на цената, което не е опровергано категорично по делото, въззивният съд е приел, че насрещните престации по договора са разменени; не е установена и недобросъвестност на купувача по договора с възползване от състоянието на продавача.

Касационно обжалване на въззивното решение обаче следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по иска с пр. осн. чл.33 ЗЗД, поради твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС- р. по гр.д. №1015/11 г. на четвърто г.о. и опр. по ч.гр.д. №2144/08 г. на първо г.о., по поставения въпрос: Срокът по чл.33, ал.2 ЗЗД за предявяване на иска по ал.1 давностен ли е или преклузивен?

Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Габрово по гр.д. №90/21 г. от 28.04.21 г. по исковете с пр. осн. чл.26, ал.1,пр. 1 и 3 ЗЗД.

ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото въззивно решение по иска с пр. осн. чл.33 ЗЗД.

Указва на касатора Й. Г. да внесе в едноседмичен срок държавна такса за разглеждане на жалбата от 186 лв. и в същия срок да представи вносен документ. В противен случай жалбата подлежи на връщане.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: