Р Е Ш Е Н И Е № 385 гр. София, 24.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и трети септември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1223/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия В. А. К., подадена в срок чрез служебно назначения му защитник адв. В. М., против въззивно решение № 103 от 8.05.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 76/2013 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се твърди, че решението на въззивната инстанция е необосновано, незаконосъобразно и явно несправедливо, като по същество се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата му и до неправилно приложение на материалния закон с осъждането му при липса на субективен елемент от състава на престъплението и с отказа наказанието лишаване от свобода да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК и бъде приложена разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или да бъде изменено, като наказанието лишаване от свобода бъде индивидуализирано под предвидения за престъплението минимум и не бъде наложено наказанието глоба. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не взема становище по жалбата, а служебно назначеният му защитник я поддържа изцяло по наведените в нея доводи. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 10 от 20.02.2013 год. постановена по НОХ дело № 822/2012 год. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия В. А. К. от гр.Р. за виновен в това, че в периода 23-24.08.2012 год. в гр.Р., в условията на продължавано престъпление самостоятелно три пъти използвал платежен инструмент- дебитна карта, издадена от банка [фирма] клон Русе на името на Х. Б. Г. от гр.Р. и в съучастие с Д. Й. Г., като помагач в други три пъти подпомогнал Г. да използва същия платежен инструмент, без съгласието на титуляра Х. Г., като деянието не съставлява по-тежко престъпление и от него е причинил имотна вреда на Х. Г. в общ размер 654.54лв, поради което и на основание чл. 249 ал.1 пр.1 във вр. с чл. 20 ал.2, във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип и глоба в размер на 1 309.08лв. На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и наказанието една година лишаване от свобода, наложено му с определение от 18.06.2010 год. по ЧНД № 1276/2010 год. на РРС. С въззивно решение № 103 от 8.05.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 76/2013 год. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца на две години, а я е потвърдил в останалата обжалвана част. Касационната жалба е неоснователна. Изложените в жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя доводи, с които се мотивира оплакването за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до потвърждаване на осъдителната присъда в отклонение с изискването по чл. 303 от НПК не намират опора в данните по делото и са неоснователни. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав формално е изпълнил задълженията си при проверката на правилността на невлязлата в сила присъда, не е обсъдил доводите му, че е бил подведен от подсъдимата Г./осъдена за деянието с влязла в сила присъда/, че използваната кредитна карта е на нейната майка и това е довело до възприемане на неправилния извод на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието като престъпление по предявеното му обвинение. С тях по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл.313 и чл. 314 ал.1 от НПК. Такива нарушения, довели до опорочаване на вътрешното съдийско убеждение и до потвърждаване на осъдителната присъда, без да е доказан субективният елемент от състава на престъплението, по делото не са допуснати. Въззивният състав без основание е упрекнат, че формално е изпълнил задълженията си при проверката на присъдата и това му е попречило да установи пороците, от които страда и да ги отстрани. Като контролираща инстанция, при установяване на относимите обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, Великотърновският апелативен съд самостоятелно е оценил наличната доказателствена съвкупност. Не е констатирал нарушения на процесуалните правила при формиране волята на първоинстанционния съд, свързани с игнориране или превратно възприемане на съдържащата се в нея информация и не е имал основание да промени вътрешното му убеждение, като направи от тях различни фактически и правни изводи и приеме тезата на обжалвалия подсъдим за липса на умисъл в действията му и от там за неправилно приложение на материалния закон. Във въззивното решение, което не страда от пороците по чл. 339 ал.2 от НПК е дала кратък, но убедителен отговор на наведените от жалбоподателя доводи и е изложила съображенията си в подкрепа на взетото решение за потвърждаване на присъдата в частта, с която е ангажирана наказателната му отговорност. По отношение основните факти, включени в предмета на доказване, а именно снабдяването му с дебитната карта и ПИН кода осигуряващ достъп до паричните средства от сметката на титуляра, трикратното им използване за теглене на пари, последващото им предоставяне за ползване от осъдената Г., доказателствената съвкупност е еднопосочна. Още в досъдебното производство са събрани категорични доказателства, в това число и чрез заключение на съдебно техническа експертиза на видеозаписи от охранителни камери за видеонаблюдение на [фирма], че той лично е поставил дебитната карта в банкоматното устройство, въвел ПИН кода и изтеглил сумите от сметката на титуляра. Не е лишена от доказателствена основа и фактическата констатация за липсата на съгласие от титуляра на платежния инструмент за ползването му. В тази връзка точно са оценени показанията на св. Х. Г., чиято достоверност не се оспорва и в настоящото производство. Не са игнорирани като източник на доказателства и обясненията му в частта, с която е поддържал, че дебитната карта и ПИН кода му били предоставени от осъдената Г., която го убедила, че принадлежат на нейната майка. Те са обсъдени от решаващите съдилища, съпоставени са с останалите източници на доказателства и са изложени убедителни съображения, поради които са отхвърлени. Правилата за формиране волята на съдилищата са спазени, а по същество в техните правомощия на инстанции по фактите е да преценят даден доказателствен източник като ненадежден. Решението за отхвърлянето им е тяхно суверенно право, отразява вътрешното им убеждение и не подлежи на последващ контрол. При установените факти въззивната инстанция е направила законосъобразен извод, че са налице съставомерните признаци от обективния и субективен състав на престъплението по чл.249 ал.1 от НК и като е потвърдила присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден, не е постановила съдебният си акт при наличието на основание за отмяна. Точен е изводът, че за съставомерност на деянието като престъпление по този текст от НК е необходимо и достатъчно използването на чуждия платежен инструмент без съгласието на титуляра. Подсъдимият не е лишен от годност да съзнава същността на дебитната карта и начина на нейното ползване. Последователен е в твърдението си, включително и в настоящото касационно производство, че няма издадена такава на свое име, бил въведен в заблуждение относно принадлежността на платежния инструмент и действал със съзнание, че е на близък роднина на осъдената Г.. Възприемането на това твърдение не е основание за различни правни изводи, доколкото за съставомерността на деянието не е необходимо наличието на умисъл за конкретното физическо лице, титуляр на дебитната карта. Достатъчно е наличието на представа в съзнанието на дееца, че платежният инструмент не му принадлежи и го ползва без съгласие на титуляра. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се мотивира с нарушения в оценъчната дейност на въззивната инстанция при преценка на относителната тежест на обстоятелствата от значение за определяне на неговия размер. Доводите на жалбоподателя, че и намаления размер на наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо завишен, защото без основание е отказано индивидуализацията му под предвидения за престъплението минимум, при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а за наказанието глоба не е приложен чл. 55 ал.3 от НК, са неоснователни Нарушения при определяне обема на наказателната принуда не са допуснати, като всяко от наказанията е индивидуализирано в рамките, определени в особената част на НК за престъплението и без превратна оценка на относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 от НК. Определеното за изтърпяване наказание е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите му и другите смекчаващи и отекчаващи обстоятелства и е достатъчно за постигане целите по чл. 36 от НК. Не се подкрепя от данните по делото оплакването, че при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1 т.3 от НПК въззивният състав не е преценил като смекчаващи обстоятелства тежкото му материално състояние, напредналата възраст и сравнително ниския размер на имотната вреда. Тези обстоятелства не само са отчетени, но въз основа на тях е прието наличието само на смекчаващи обстоятелства и е намален размера на наказанието лишаване от свобода до минимума, предвиден за престъплението. Изложените от въззивната инстанция съображения, поради които е намалила размера на наказанието лишаване от свобода не могат да бъдат споделени в тяхната цялост, като би могло да се приеме, че на смекчаващите обстоятелства е отдадено прекомерно значение и не са съпоставени с мотивите, които са го ръководели, като и с другите факти характеризиращи деянието и дееца. Нарушението, доколкото е допуснато, не може да бъде коригирано, поради което настоящият състав само го констатира. Подсъдимият е посегнал на паричните средства на своя дългогодишен познат, с когото са поддържали добри съседски взаимоотношения и който му е имал доверие, допускал го в дома си и му давал пари в заем. Проявил е престъпна упоритост, като в продължение на няколко часа три пъти използвал дебитната карта, теглейки парични средства, които изразходвал в игралната зала. Действията му са довели до изтегляна на цялата налична сума по сметката на титуляра. Тези данни, преценени в съвкупност със съдържащите се в свидетелството му за съдимост и с факта, че е извършил инкриминираното дейние в изпитателния срок, за който е отложено изтърпяването на наказание една година лишаване от свобода по други две присъди за престъпни посегателства против собствеността, не правят деянието и дееца с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната. Те не налагат извод за наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които правят несъразмерно тежко минималното предвидено за престъплението наказание, а само в тази хипотеза може да бъде определено наказание лишаване от свобода под най-ниския предел и да не бъде наложено комулативно предвиденото по-леко наказание глоба, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 103 от 8.05.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 76/2013 год. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е изменена присъда № 10 от 20.02.2013 год. по НОХ дело № 822/2012 год. на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: