Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечение на предявен иск * иск за неоснователно обогатяване


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 431

София, 24.09.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4669 /2015 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] против определение № 8885/28.04.2015г. по ч. гр.д.№ 5115/2015г. на Софийски градски съд, с което е отменено определението на СРС от 06.04.2014г. по гр.д.№ 18635/2015г. и е допуснато обезпечение на иска, предявен против дружеството от П. И. П., в качеството му на председател на управителния съвет на етажната собственост, находяща се в [населено място],[жк], [улица], бл. А по чл. 59 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка: запор на банкова сметка, посочена в исковата молба до размер на 12 000 лв. при условия, че ищецът внесе по сметка на СРС парична гаранция в размер на 800 лв.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като е допуснато обезпечение по недопустим иск и за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като предявеният иск не е подкрепен с убедителни писмени доказателства нито по основание и размер. Прави се възражение и за това че определената гаранция не съответства на вредите, които дружеството би претърпяло от допуснатото обезпечение на иска, ако бъде отхвърлен.
В изложението към частната жалба са формулирани три въпроса: 1. когато етажната собственост е регистрирана по входове като отлени етажни собственици и дворното место е съсобствено между част от етажните собственици и от трети лица, които не притежават обекти от нея дворното место обща част ли е към етажната собственост, респективно тя може ли да претендира обезщетение за лишаване от ползване по чл. 59 ЗЗД: 2. ако липсват доказателства за упълномощаване на управителя да води иск по чл. 59 ЗЗД, може ли да се допусне обезпечение по недопустим иск. 3. при определяне размера на гаранцията следва ли да се вземе предвид възможността за удовлетворяване на ответника при настъпили вреди за него като се съобрази и статута на ищеца и може ли размера на гаранцията да е под 10 % от цената на предявения иск. Твърди се основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК и по трите въпроса.
Ответниците по частната касационна жалба оспорват допускането до касация, тъй като паркоместата не са обособени обекти на собственост, представил е решение на общото събрание на ЕС да предяви иск за обезщетение и удостоверение от Общината, че е управител на регистрираната ЕС. Относно гаранцията, счита, че тя е определена по преценка на съда, а по запорираната сметка няма достатъчна наличност, поради което дружеството няма да търпи вреди.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на касационно обжалване е, съгласно чл. 396, ал.2 ГПК, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Предявен е частичен иск по чл. 59 ЗЗД от П. И. П., в качеството му на председател на управителния съвет на етажната собственост, находяща се в [населено място],[жк], [улица], бл. А, притежаваща от дворното место, в което са построени апартаментите на ищците и ресторанти 1,2,3 - УПИ ХІІ-1008,1009,1010,1076,1089 от кв. 5, целия с площ общо 5864 кв.м., идеални части равняващи се на 810,43 кв.м. Искът е предявен против [фирма], което с н.а. № 156,т.1/24.06.2011г. е придобило от [фирма] като самостоятелни недвижими имоти по т. 1.2 от акта. 79 бр. надземни гаражи, всеки от които описан като паркоместо в същия УПИ. Искът е предявен като частичен за сумата 12 000 лв. /част от цялата цена в размер на 31 848,72 лв./ – обезщетение за лишаване от ползване на етажните собственици на описаните 79 паркоменста съразмерно с притежаваната от тях идеална част от цялото дворно место за периода 04.12.2013г. – 05.04.2015г.
Първата инстанция е отхвърлила искането за присъждане на обезщетение поради това, че не е доказана вероятната основателност на иска. Въззивната инстанция е отменила определението на СРС като е приела, че представените доказателства са достатъчни за да докажат вероятната основателност на иска, но тъй като ищеца сам е готов да внесе парична гаранция и защото /неправилно/ е приел, че постановява определението като последна инстанция и ответника не може да се защити/ е допуснато обезпечение на иска чрез налагане запор на сметка на дружеството в [фирма] до цената на иска – 12 000 лв. Определената гаранция е 800 лв.
По допускането до касационен контрол.
По първия въпрос: Тъй като към момента на предявяване на иска не може да се установи в дворното место колко и какви сгради има и към момента на прехвърляне на 79 надземни паркоместа на ответника дали неговия прехвълрител е бил собственик, или към този момент права върху дворното место са имали и етажните собственици от ЕС-ищец, а и защото не се установява ответното дружество да е придобило идеални части от земята, не може да се провери относимостта на първия въпрос към фактическата обстановка и предмета на спора. Относно паркоместата действително съдебната практика приема, че не са обособен обект на правото на собственост, но няма пречка върху реално обособени части да се учреди право на ползване, което веднъж учредено е непрехвърлимо и неотчуждимо. Ползвателят обаче може да управлява предоставения му обект, или реална част от него и да реализира граждански плодове /ако го е придобил от собственик/. /В този смисъл Р № 199/10.08.2015г. по гр.д.№ 5955/2014г. ІV гр.о. на ВКС и цитираните в него/ Предвид изложеното, поради това, че не са доказани към настоящия момент предпоставките, посочени като хипотеза във въпроса, не е налице общото основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК.
Втория въпрос не кореспондира на фактите по делото, за които са представени доказателства. По делото е представено удостоверение № 869 от 04.12.2013г. от Столична община, пред която е регистрирана етажната собственост, от което е видно, че П. И. П. е регистриран като председател на управителния съвет. Представен е и протокол от 12.11.2014г. на общото събрание, от който е видно, че е взето решение с мнозинство от собствениците, притежаващи 68,88% ид.ч. от общите части да се заведе дело за обезщетение от лишаването на етажните собственици от икономическата изгода от общите части от дворното место. Съгласно чл. 41 ЗУЕС, собствениците се представляват пред съда от председателя на управителния съвет. Процесуалното представителство в случая произтича от закона и не е необходимо пълномощно. Следователно и по втория поставен въпрос не се допуска касационно обжалване, защото не е налице общото основание за допускане до касация.
По третия въпрос - при определяне размера на гаранцията следва ли да се вземе предвид възможността за удовлетворяване на ответника при отхвърляне на иска и ако търпи вреди, като се съобрази и статута на ищеца и може ли размера на гаранцията да е под 10 % от цената на предявения иск. Този въпрос е относим към обжалваното определение, защото има връзка с решаващата воля на съда относно размера на гаранцията, която ищеца следва да внесе. По него се иска допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, но съдът констатира, че е формирана съдебна практика по реда на чл.274, ал.3 ГПК. С определение № 446/30.07.2015г. по ч. т.д.№ 1832/2015г. ІІ т.о. и цитираните в него определение № 892 от 16.12.2011г. по ч.т.д. № 812/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и определение № 180 от 02.04.2009г. по ч.гр.д. № 111/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. е прието, че размерът на гаранцията по чл.391, ал.1, т.2 ГПК следва да е съобразен с размера на вредите, които ответникът ще търпи от неоснователно допуснато обезпечение или с обема на претендираните от ищеца по обезпечавания иск права и евентуалната продължителност на процеса. С обжалваното определение тези принципи за адекватност на определената гаранция не са спазени, поради което по последния въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Определянето на паричната гаранция е по преценка на съда, но ня следва да е съобразена с посочените критерии. Целта на гаранцията е да обезпечи евентуална вземане за обезщетяване на претърпените от ответника вреди от допускането на обезпечение, ако иска бъде отхвърлен. Гаранцията има обезпечителен характер - приложими са чл. 180-181 ЗЗД според изричната разпоредба на чл. 391, ал.1 т.2 ГПК и следва да съответства на размера на вредите, които би търпял ответника по обезпечения иск - евентуален ищец по бъдещ иск за тяхното обезщетяване. При запор върху сметка те са резултат от невъзможността да се оперира със сумите по сметката които са набрани по нея и които ще постъпят след налагане на обезпечението и от продължителността на процеса. Размера на гаранцията следва да е адекватен на предполагаемите вреди. Гаранцията има и още една функция. Тя е и индициая за сериозността на предявения обезпечен иск, защото ищецът може да предложи гаранция за да се допусне обезпечение когато не разполага с писмени доказателства. Нормата на чл. 391, ал.1 ГПК предвижда двете възможности като алтернативни такива.
В конкретния случай ищецът е представил писмени доказателства, но от тях не може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. Не се установява дали етажните собственици - ищци са придобили право на собственост върху идеални части от дворното место и кога – дали това е станало преди [фирма] да прехвърли паркоместата на ответното дружество или след това. Този въпрос е от значение предвид цитираната по-горе съдебна практика, според която паркоместата не са обособен обект на правото на собственост, но върху реално обособени части от дворното место може да се учредява право на ползване, което е неотчуждимо, но което включа и правото да се реализират граждански плодове, ако е учредено от собственика. Към настоящия момент не може да се установи и колко сгради в имота са изградени и дали терена с паркоместата е извън необходимия за ползване от етажните собственици като обща част, т.е. дали остава дворно место, в което са разположени сгради със статут на самостоятелна етажна собственост всяка в целия УПИ, което да може да има стопанско предназначение. Тъй като не винаги дворното место е обща част за етажната собственост по аргумент от чл. 63 ЗС, от доказателствата към исковата молба не се установява дали то е обща част за всяка от сградите в общото дворно место и при какви права. Така поради това, че към настоящия момент не е доказана вероятната основателност на иска и на основание чл. 391, ал.1 т.2 ГПК съдът правилно е допуснал обезпечение на предявения иск при внасяне на гаранция от ищеца. Не е съобразен обаче размера на тази гаранция. Съобразно отговора на въпроса, по който се допусна касационно обжалване, обезпечение следва да се допусне според настоящата инстанция при внасяне на гаранция в размер на 50% от цената на предявения иск, т.е. 6 000 лв. Съдът съобразява освен цената и евентуалната продължителност на процеса и факта, че е запорирана единствена сметка на ответника в банката, от която е изтеглил кредит и го обслужва.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 800 лв., като вместо това се определи гаранция в размер 6 000 лева като условие за издаване на обезпечителна заповед, Издадената такава следва да се обезсили.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8885/ 28.04.2015г. по ч. гр.д.№ 5115/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 800 лв., като условие за издаване на обезпечителната заповед.
ОТМЕНЯ определение № 8885/28.04.2015г. по ч. гр.д.№ 5225/2015г. на Софийски градски съд в частта, с която е определена парична гаранция в размер на 800 лева като условие за издаване на обезпечителна заповед, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция по чл.391, ал.2 ГПК в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена гаранция в размер на още 5200 лева /до общия размер 6 000 лв./
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8885/28.04.2015г. по ч. гр.д.№ 5115/2015г. на Софийски градски съд в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: