Р Е Ш Е Н И Е № 601 гр. София, 24 февруари 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Р. България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора И. Чобанова изслуша докладваното от съдия Чобанова наказателно дело № 564 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по исканe на осъдения Р. Р. Х. за възобновяване на НОХД № 5117//2009 г. на С. районен съд и отмяна или изменение на постановената по него присъда от 06.11.2009 г. С тази присъда Софийският районен съд е признал подсъдимия Р. Р. Х. за виновен в това, че на 23.09.2003 г., в[населено място], пред СРС, ГК, 46 състав като свидетел по гр. дело № 00545/2003 г., устно съзнателно е потвърдил неистина, поради което и на основание чл. 290 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда е била призната за виновна и подсъдимата В. СЛАВЧЕВА Н. – в извършването на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, за което на основание чл. 78а от НК й е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., както и по чл. 323 ал. 1 от НК, за което във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” е била осъдена на глоба в размер на 500 лв. Двамата подсъдими са подали жалби пред СГС, които впоследствие са оттеглили, поради което и образуваното по този повод ВНОХД № 1534/2010 г. е било прекратено с определение от 25.05.2009 г. В лично изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС от него и служебния му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото на първоинстанционния съд за поправяне на допуснати съществени процесуални нарушения или намаляване размера на наложеното му наказание глоба. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на присъдата. При разглеждането му по същество ВКС намери следното: Изложените в искането доводи за допуснати процесуални нарушения, ограничили процесуалните права на подсъдимия да постигне прекратяване на наказателното производство поради внасяне на обвинителния акт извън 6-месечния срок по чл. 369 ал. 2, вр. ал. 1 от НПК (отм.), не намират подкрепа сред материалите по делото. От протокола на с. з., проведено на 06.11.2009 г. е видно, че след като е уважил искането на подсъдимия и защитата му за провеждане на производството по реда на глава 27, първоинстанционният съд се е ангажирал да провери и възраженията за изтекъл срок по чл. 369 ал. 1 от НПК (отм.). В тази връзка е изискал НЧД № И-596/09 г., образувано по искане на тогава обвиняемия Х., както и НЧД № И-642/09 г., водено по искане на обвиняемата Н., като е констатирал, че макар съдът да се е произнесъл по първото дело с определение от 27.02.2009 г., а по второто – с определение от 10.03.2009 г. (съдържащи указания за внасяне на обвинителния акт в двумесечен срок), практически и двете са били изпратени със съпроводително писмо на 12.03.2009 г. и получени от СРП на 07.04.2009 г. Тъй като обвинителният акт е бил внесен на 15.05.2009 г., районният съд е отказал да приеме за основателни доводите за изтекъл срок, както и е отхвърлил исканията за събиране на доказателства за установяване недостоверност на отбелязванията. Очевидно е при това положение, че първата инстанция не е игнорирала възраженията на подсъдимия, а обратно – проверила ги е с оглед наличните документи и е направила необходимите съобразно компетентността си заключения. Извън тази компетентност се явява претенцията за проверка дали е имало неизпълнение на деловодни задължения във връзка със своевременното изпращане на постановените определения и установяване на неистинност на удостоверяванията. Това не е била непосредствената задача на съда, още повече при вече открита процедура по глава 27 от НПК, макар разликата във времето между постановяване на последното определение по НЧД № И-642/09 г., изготвеното съпроводително писмо от 12.03.2009 г. и получаването на материалите от СРП на 07.04.2009 г. да е значителна. В това производството обаче първостепенният съд не е имал друга възможност овен да възприеме като валидни направените удостоверявания, които са имали значение за правилното изграждане на преценката дали е спазен двумесечния срок за внасяне на обвинителния акт от С.. Неоснователно е и второто възражение на осъдения Х. за постановяване на присъдата единствено върху неговите самопризнания в нарушение на чл. 116 ал. 1 от НПК и изискванията за провеждане на производството по глава 27 от НПК. То е очевидно основано върху твърдението му за липсата на съдебния протокол от с. з. на 23.09.2003 г. по гр. дело № 46000545/2003 г., където да са материализирани неговите показания, отчитани за неверни. Вярно е, че по делото липсва този протокол, но това не е подминато от първата инстанция. В мотивите се съдържат конкретни съображения поради какви причини се отчита, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от други доказателствени източници – молбата на В. Н. за допускане на св. Х. и определението на СРС, 46 състав. Доколко те са били повече или по-малко убедителни или достатъчни е въпрос, който не може да се обсъжда от касационния съд, защото от една страна това има отношение към фактическата обоснованост, което не е касационно основание, а от друга с оглед процедурата, по която се развивало производството и при провеждането на която не се откриват процесуални нарушения, то е безпредметно. Липсват конкретни доводи за нарушение на материалния закон, които да подлежат на обсъждане. Материалната незаконосъобразност е била мотивирана като последица от реализирани процесуални нарушения, за които се изложиха съображения, че не са били допуснати. Основателни обаче са възраженията за явна несправедливост на наказанието, отмерено на 1000 лв. глоба. С оглед императивното изискване по чл. 373 ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура за провеждане на съдебното производство – по чл. 372 ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, задължение на съдилищата е да определят наказанието при условията на чл. 55 от НК и без присъствието на многобройни или изключителни обстоятелства. Този процесуален подход предполага индивидуализацията да бъде проведена в лимитирани предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между извършеното деяние и следващото се за него наказание, което по вид и размер да е достатъчно за комплексното реализиране на целите по чл. 36 от НК, които принципни положения повлияват преценката за неговата справедливост. Съответно, за правилното определяне на съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие с оглед целите на специалната и генерална превенция. Необходимо е също размерът на глобата да бъде съобразен с имотното и семейно състояние на дееца съобразно изискването по чл. 47 ал. 1 от НК. Тези принципни положения не личи да са намерили реално отражение при определяне размера на глобата. Нещо повече, видно е, че налагането на максималният предвиден такъв от 1000 лв. е мотивиран преимуществено с оглед негативните данни да личността на Х. с оглед многобройните му осъждания, постановени след извършване на деянието по настоящото дело. ВКС намира, че тези данни могат да бъдат преценявани като фактор, които има значение за определяне на по-висок размер наказание, но не и да служат като определящ такъв. Същевременно, макар и в ограничен обем, по делото съществуват данни, че подсъдимият има семейна ангажираност и е безработен, които са пренебрегнати. От друга страна, очевидна е и твърде дългата продължителност на наказателното производство за деяние, извършено през м. септември 2003 г. Този комплекс от данни със смекчаващ характер явно повлиява необходимост от съобразяване с ефекта за намаляване размера на глобата. Правилното им отчитане определя, че с размер на глобата от 800 лв. пълноценно ще бъдат постигнати всички цели по чл. 36 от НК. В този аспект следва да се измени първоинстанционната присъда по реда на чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, а в останалата част искането за възобновяване да се остави без уважение. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 5117/2009 г. на С. районен съд, КАТО ИЗМЕНЯВА постановената по него присъда от 06.11.2009 г. и НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Р. Р. Х. наказание за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК от глоба в размер на 1000 лв. в глоба в размер на 800 (осемстотин) лева. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: