2 Р Е Ш Е Н И Е № 256 гр. София, 18.05. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1036 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 244/17.05.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 336/2011 г. на Русенския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 160/04.02.2011 г. по гр. дело № 10359/2010 г. на Русенския районен съд, – в частта му, с която са уважени предявените от Е. С. Н. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 9/04.11.2010 г. на управителя на дружеството-касатор, и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” при дружеството-касатор; в тежест на последното са възложени и направените разноски и държавна такса по делото. С определение № 208/22.02.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос по приложението на правилото на чл. 194, ал. 1 от КТ по тълкуване на понятието „откриване на нарушението”: от кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В касационната жалба се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се като неправилен изводът на въззивния съд за неспазване на сроковете по чл. 194 от КТ за осъществяване на дисциплинарната процедура. В тази връзка се поддържа, че представеният по делото доклад от 23.07.2010 г. (чиято действителна дата е 26.07.2010 г.) по своята същност представлява сигнал до работодателя за извършване на дисциплинарно нарушение и това е началният момент, от който за него е възникнало съмнение за извършването му – с доклада не се установявали съществените признаци на нарушението, поради което той не следвало да се счита за „откриване на нарушението” по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ. Сочи се и че установяването на извършеното от ищеца нарушение изисквало допълнителни действия, измервания и констатации относно технически показатели и др., като формирането у касатора-работодател на непоколебима увереност, че деянието е извършено от ищеца настъпило след провеждане на два пътни теста и технически преглед на автомобила. Изтъква се, че вторият тест бил направен на 13.10.2010 г., на която дата касаторът-работодател се убедил напълно, че е извършено дисциплинарно нарушение, а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е от 04.11.2010 г., поради което касаторът счита, че законоустановеният срок е спазен. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и на изводи на въззивния съд относно наличие на умисъл при извършване на нарушението и че по делото не са събрани доказателства за конкретно поведение на ищеца за настъпването на констатирания преразход на гориво. Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски и на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответникът по касационната жалба – ищецът Е. С. Н., в отговора си и в писмени бележки излага подробни доводи и съображения за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната съдебна инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора материалноправен въпрос намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. „Откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Оплакването и съображенията в касационната жалба за неправилност на извода на въззивния съд за неспазването от касатора-работодател на двумесечния срок по чл. 194 от КТ за налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” на ищеца, са неоснователни. С процесната заповед № 9/04.11.2010 г., връчена на ищеца на същата дата 04.11.2010 г., той е наказан за това, че като шофьор на товарен автомобил с ремарке, през периода 06.01.2010 г. – 23.07.2010 г. е допуснал сериозен преразход на гориво в размер 1 006 л (след приспадане на горивото за използван отоплителен уред и на установеното отклонение в данните на бордовия компютър), както и че не е уведомил своевременно писмено работодателя за това, съгласно негова заповед № 8/29.04.2010 г., с което е злоупотребил с доверието му. Още с доклад от 26.07.2010 г. управителят на дружеството-касатор е бил уведомен от диспечера В. А., че при периодична проверка на автомобила, управляван от ищеца, за периода 01.05.2010 г. – 23.07.2010 г. е установен сериозен преразход (липса) на гориво в размер 887 л, както и че ищецът многократно устно е предупреждаван за това от същия диспечер, но продължава да зарежда. При тези обстоятелства по делото, въззивният съд правилно – в съответствие с даденото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос и при точно приложение на чл. 194, ал. 1 от КТ, е приел, че откриването на нарушението означава узнаването на факта на неговото извършване и на съществените му белези. С оглед на това, окръжният съд правилно е приел и че работодателят е узнал за допуснатия от ищеца съществен преразход на гориво именно от доклада от 26.07.2010 г. (въззивният съд също неточно е посочил датата 23.07.2010 г.), в който доклад са визирани съществените признаци (елементи от фактическия състав) на процесното дисциплинарно нарушение. Правилен е и изводът, че разпоредената по повод този доклад, проверка от назначена от работодателя комисия, чрез извършване на два теста и технически преглед на автомобила, е следвало да бъде осъществена в рамките на двумесечния срок от датата на доклада, а вместо това тези действия са извършени в течение на много по-дълъг период от време. Неоснователен е в тази връзка и доводът на касатора, че тъй като той се убедил напълно в извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение едва от втория тест на автомобила, направен на 13.10.2010 г., то считано от тази дата двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание бил спазен с връчването на заповедта на 04.11.2010 г. Налагането на дисциплинарното уволнение ищеца след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, т.е. след като вече е било преклудирано правото на касатора-работодател за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно, за да обуслови извод за незаконосъобразност на уволнението и за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, без да е необходимо да се изследва по същество дали ищецът е извършил дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Поради това не следва да се обсъждат останалите оплаквания и доводи в касационната жалба, които касаят именно този спор по същество. Въззивното решение е правилно и досежно уважения с него обусловен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, по отношение на който касационната жалба не съдържа изрични оплаквания, по които касационната съдебна инстанция да следва да извършва проверка съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК. Предвид всичко гореизложено, на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се остави в сила. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът-касатор дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата пред касационната съдебна инстанция по делото, а именно – сумата 800 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 244/17.05.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 336/2011 г. на Русенския окръжен съд; ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Е. С. Н. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.