Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 16.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и петнадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1397 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Б. И. Б. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв К. Р., против въззивното решение № 167 от 31 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 418 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г., с което е потвърдено решение № 1363 от 24 юни 2013 г., постановено по гр.д. № 2430 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2011 г. за отнемане от Б. в полза на Държавата на сума от 1500 лева дялове от капитал на дружество, два леки автомобила, лодка, сума от 35,47 лева по сметка в банка, сума от 14000 лева договорена стойност към датата на продажба на недвижими имоти: терен и построени в него шест сгради в [населено място], обл. В., сума от 96 лева договорна стойност към датата на продажбата на лек автомобил и сума от 464,40 лева стойността към датата на продажба на друг лек автомобил. Касационното обжалване е допуснато с определение № 984 от 24 юли 2014 г. поради разрешаването в противоречие с практиката на ВКС на въпросите необходимо ли е да съществува връзка между конкретно извършеното престъпление по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, за да се постанови отнемане на имуществото на ответника по делото, и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Допускането на касационното обжалване е обосновано с нарушаване на задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 7/2013 г., ОСГК. В обжалваното решение въззивният съд приема, че законът не изисква установяване на причинно-следствена връзка между конкретното престъпно деяние, за което лицето е осъдено, и придобиването на имущество на значителна стойност, а достатъчно е да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, като това предположение законът извежда от липсата на данни за законни източници на доходи. В посоченото в определението по чл. 288 ГПК тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2013 г., ОСГК, е дадено задължително тълкуване на въпросите необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 на ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на закона, и достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./, за да е налице основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. К. съд обвързващо приема, че законът изисква да е налична връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема. Придобиването на имуществото следва да е от установената, конкретна, престъпна дейност, и то тази, която е изрично определена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко, така и косвено от престъпната дейност, но във всички случаи тази връзка трябва да бъде установена, или да може да се направи предположение за съществуването й. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Необходимо е с оглед вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки, да може да се стигне до извод за връзка между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и имуществото, чието отнемане се иска. Н. на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава К. от тежестта да я установи по несъмнен начин. Предвид посоченото задължително разрешаване на поставените въпроси следва да се приеме, че възприетото от въззивния съд тълкуване за липсата на законово изискване за установяване на причинно-следствена връзка между конкретното престъпно деяние, за което лицето е осъдено, и придобиването на имущество на значителна стойност, и че основателното предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, се извежда от липсата на данни за законни източници на доходи, е сторено в нарушение на материалния закон. Независимо от неправилното тълкуване на съответните въпроси в обжалваното решение, като краен резултат то е правилно. Искането на комисията е за отнемане на два автомобила и лодка, суми, представляващи номинална стойност на дялове от капитала на О., наличност в разплащателна сметка, пазарната стойност към датата на продажбата на недвижими имоти в землището на [населено място] и на два леки автомобила, при твърдението, че разликата между получените от касатора доходи и разходите за покупка на имущество по пазарни стойности, издръжка на семейството, пътувания в чужбина и дадени заеми, е отрицателна и е в размер на 3407,5 минимални работни заплати. По делото е установено, че по нохд № 2671 по описа на районния съд в гр. Варна за 2004 г. на 12 октомври 2004 г. е одобрено споразумение, според което касаторът Б. е виновен за това, че на 30 януари 2003 г. в [населено място] направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у регионален директор при застрахователна компания, с което да причини имотна вреда в размер на 188 лева на компанията, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 58, б. А, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК му е наложено наказание глоба от 800 лева. Престъплението, за което е одобрено споразумението, е в обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД /отм./. Касаторът е придобил недвижимо и движимо имущество: дялове от капитал на дружество, недвижим имот и автомобили, на значителна стойност (според изчислените в минимални работни заплати стойности на придобитото имущество по цените за придобиването му в съдебно счетоводната експертиза) от 1372,36 минимални работни заплати за проверявания период, обосноваваща придобиването на имущество на значителна стойност съобразно правилото на § 1, т. 2 ДР ЗОПДИППД /отм./. Въз основа на установените по делото с доказателства придобиване на дялове, придобивни и разходни стойности за имуществото (и при липса на доказване от страна на комисията на различни стойности от отразените в представени документи), като за придобиването на имота в [населено място] се взема предвид стойността по договора за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, и като се включат обичайните разходи за издръжка на семейството (според данните на НСИ) на касатора, съобразена с броя на членовете на семейството и даден заем на трето за спора лице, и при приход от трудови и приравнени от тях правоотношения от общо 52,62 минимални работни заплати за целия проверяван период, и приходи от продажба на имуществото общо от 172,55 минимални работни заплати, се получава отрицателна разлика от 1664,34 минимални работни заплати, в рамките на които касаторът не доказва доходи от законен източник. Освен изложеното, в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, и доколкото не е установен законен източник на доходи на лицето. По спорния въпрос за наличието на третата предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се приеме, че въз основа на вида и характера на установената престъпна дейност в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че процесното имущество – движими и недвижими вещи, е придобито в резултат на осъществената престъпна дейност. До това заключение се стига при съобразяването на вида и характера на установената престъпна дейност (касаторът е осъден за тежко, умишлено престъпление, чиято цел е именно да генерира приход) и способа за придобиване на имуществото – чрез покупко-продажби, както и че основната част от имуществото е придобито в период, близък до периода на установената престъпна дейност. При представените по делото данни данни, и тъй като не е установен законен източник за придобиване на имуществото, комисията е освободена от тежестта да установи връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото по несъмнен начин. Така само за 2006, 2008 и 2009 г. касаторът установява положителен баланс между приходите и разходите си. Установените по делото доходи от законен източник са за годините 2006-2009 г. За 2006 г. при доход от трудово правоотношение от 1,64 минимални работни заплати, продажба на недвижим имот и автомобил от общо 88,44 минимални работни заплати, е реализиран разход за издръжка, закупуване на лек автомобил и дялове от О. в общ размер на 68,61 минимални работни заплати; за 2007 г. при доход от 8,97 минимални работни заплати от трудово правоотношение и 1,11 минимални работни заплати от продажба на автомобил, е извършен разход за издръжка, закупуване на лек автомобил и отдаден заем в общ размер на 184,51 минимални работни заплати; за 2008 г. при доход от 17,67 минимални работни заплати, е осъществен разход от 17 минимални работни заплати. Положителен баланс е доказан за 2009 г., в която са извършени само разходи за издръжка от 15,01 минимални работни заплати при приходи от 24,34 минимални работни заплати. Неоснователно е твърдението на касатора, че дори и да има престъпна дейност, щетите са на стойност 188 лева и облагодетелстването би могло да е само в този размер, като липсвали съждения по какъв начин тази сума се е трансформирала в имущество на твърде висока стойност. Смисълът на приложимия закон не е да се отнема само имущество като стойност съответно на имотната вреда от престъплението, тъй като целта на производството по ЗОПДИППД /отм./ не е санкция на престъплението, което по същината си би представлявало допълнително наказание извън изчерпателно определените в наказателния закон наказания, а отнемане на онова имущество, при липса на доказан от проверяваното лице законен източник на доход, за което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето. На последно място, неоснователно се твърди от касатора осъществено от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразило се в отказ да бъде представен договор за заем, чрез който касаторът се домогва да докаже, че с тези средства закупил имот, предмет на искането за отнемане. От процесуалния представител на касатора в съдебното заседание пред въззивния съд е заявено, че касаторът след излизането си от затвора се е снабдил с копие на договор, държан от кредитора, и разписка, която самият касатор не пази, а не е могъл да осъществи контакт с кредитора си докато е бил в затвора, нито това е могъл да стори представляващия касатора в първата инстанция. Фактическо твърдение за наличието на подобен договор не е заявено в необходимите процесуални срокове. Отговор на мотивираното искане не е даван; в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд процесуалният представител на касатора е заявил, че иска да му се даде възможност да представи доказателства за придобитите парични средства, като доказателствата били преснети от банка, но в момента не ги носели. Такава възможност е дадена от съда, макар касаторът да не е заявил за какъв вид документи е сторено искането, нито във връзка с какъв вид сделка са изготвени те. Подобно искане е отправено и на второто съдебно заседание пред първата инстанция, отново неуточнено, като този път съдът го е оставил без уважение. При тези данни основателно въззивният съд приема, че доказателствата са били на разположение на страната и е следвало твърденията да бъдат въведени и доказателствата да бъдат поискани своевременно, поради което обстоятелствата или доказателствата не са били нови, за да е налице хипотезата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, нито са били нововъзникнали след подаването на жалбата или след изтичането на срока за отговор (чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК), нито пък съответните доказателства са били отказани от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, за да е приложим чл. 266, ал. 3 ГПК. На ответника с оглед резултата по делото пред касационната инстанция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 922 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 31 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 418 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2013 г. ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [улица] с настоящ адрес във Варненския затвор, да заплати на К. , [населено място], сумата от 922,00 (деветстотин двадесет и два) лева разноски по делото пред касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: