Р Е Ш Е Н И Е № 511 София, 21 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1593/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. Н. С. за възобновяване на ВНОХД № 41/2012 г. по описа на Окръжен съд – Смолян и отмяна на постановеното по него решение и оправдаването му. В искането се посочва наличие на касационни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че деянието не съставлява престъпление, тъй като са налице само граждански правоотношения между осъдения и пострадалия. В контекста на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се излагат аргументи за това, че окръжният съд е изменил фактическата обстановка по делото, без да е имал правомощия за това, както и че не е анализирал цялата доказателствена съвкупност по делото, а само самопризнанията на подсъдимия. Пред касационния съд защитникът на осъдения С. поддържа искането и всички изложени в него съображения, като акцентира върху невиновността на дееца, предвид обстоятелството, че деянието му не е престъпление, тъй като действията на осъдения не са характерни за престъплението по чл. 206 от НК. Иска оправдаването на молителя. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. Счита, че решението на въззивния съд е правилно, като без значение е кой е поставил вещта в автомобила, тъй като осъденият се е разпоредил с нея като със своя, предоставяйки я на трето лице. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 40/10.04.2012 г. по НОХД № 45/2012 г. Маданският районен съд е признал подсъдимия С. Н. С. за виновен в осъществяване на престъпление по чл. 206 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК и на осн. чл. 54 ал.1 от НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода за това, че на 20.10.2011г. в Бяла река, общ. Рудозем при условията на опасен рецидив противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която е владеел и пазил – телевизор „Голдстар”, мод. 407- Е80-F, на стойност 30 лв., собственост на Н. Л. Б.. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. С въззивно решение № 232 от 27.06.2012 г., постановено от Смолянски окръжен съд по ВНОХД № 41/2012 г., присъдата е била изменена, като на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК наказанието лишаване от свобода е било намалено на осем месеца. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване се явява подадено в изискуемия се 6- месечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения е неоснователно. Прегледът на материалите по делото не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането на делото от въззивната инстанция. Анализът на доказателствената съвкупност по делото, направен от тази инстанция, напълно отговаря на критериите, заложени в принципите на чл. 13 и 14 от НПК. Не е игнорирано нито едно доказателство по делото, обсъждането на което да би довело до обратния фактически и правен извод, направен от инстанциите по фактите. Не почива на доказателствената съвкупност твърдението на защитата на осъдения С., че въззивният съд е направил анализ само на обясненията на подсъдимия и върху тях е изградил убеждението си за наличие на престъпление „обсебване”. Решението в тази му част е лаконично и изцяло демонстрира волята на въззивния съд да сподели доказателствения анализ на първоинстанционния съд. Той от своя страна е всеобхватен и пълен и не сочи на игнориране на каквото и да е доказателствено средство. Първата инстанция по делото е направила анализ на всички гласни доказателствени средства, сред които са били не само обясненията на подс. С., но и показанията на пострадалия Б., както и тези на свидетелите О. /шофьор на таксиметровия автомобил/ и Н. /охрана в затворническото общежитие/. Аналитичната дейност на съда е довела до направата на извод за последователност и непротиворечивост в доказателствата като цяло с изключение на обстоятелството дали между осъдения и пострадалия е имало уговорка да се заплати стойността на таксиметровата услуга от пострадалия. Съдът е изложил съображения за това, че кредитира показанията на св. Б., които настоящият съд констатира, че са еднопосочни относно спорното обстоятелство с тези на св. О. и на св. Н.. Подсъдимият сам е заявил, че е променил поръчката си към таксиметровия шофьор, като първоначално е дал адрес в гр.Рудозем, а след това – с.Бяла река. При пристигането на местоназначението е предоставил на св. О. телевизора, даден му от св. Б., за да бъде закаран в сервиз в гр.Смолян, като му е поръчал или да го запази за себе си, или да го подари „на някой сиромах”, заявявайки, че копчето му не работи. Нито подсъдимият, нито св. О. отричат твърдението на пострадалия Б., че е предал телевизора на подсъдимия, за да го остави на ремонт в сервиз в гр.Смолян адресът на който е бил написан на бележка, оставена върху самия телевизор. Въпреки това, подс. С. е пренебрегнал волята на пострадалия, не е оставил телевизора в сервиз, а сам се е разпоредил с него, като е предоставил правото на О. да реши каква да е неговата съдба. Нито св. Б., нито св. О., както и св. Н. не установяват в показанията си, че е имало уговорка част от разходите за таксиметровия превоз – тези до гр.Смолян, да бъдат поети от пострадалия. Ако това е било така, св. Б. е следвало сам да плати още при качването на вещта в автомобила необходимите пътни разноски, доколкото е имал контакт с шофьора. В случай, че е имало уговорка между С. и Б., която последният не е спазил, то това е станало известно на подсъдимия още с качването на вещта и е могъл да се противопостави на това, като откаже да я превози до сервиза. Като не е сторил това, С. се е съгласил с постигнатата уговорка с пострадалия, която обаче не е спазил. Не се констатира въззивната инстанция да е изменила фактите по делото относно съставомерното деяние. Съдържанието на въззивното решение сочи на изцяло споделена с първоинстанционния съд фактическа обстановка, към която не е прибавен никакъв нов факт. Не се констатира каквото и да е изменение на обстоятелствената част на обвинението, каквото правомощия въззивният съд няма. Единственото новоотчетено обстоятелство, което обаче е изцяло в полза на дееца, е това за причината за предоставяне на телевизора от осъдения на св. О. – като доплащане на част от удължения маршрут на таксиметровия превоз. Тя обаче е оценена само като смекчаващо обстоятелство за отговорността на осъдения, довело значително намаляване на наложеното наказание, а не като елемент от фактите по осъществяване на деянието, поради което не се отразява на неговата съставомерност и съответно не е обстоятелство, влияещо върху нея. Липсва каквото и да е изменение на обвинението, по което подс. С. да не се е защитил и това да е нарушило правото му на защита. С оглед на тези обстоятелства ВКС не констатира да са осъществени сочените процесуални нарушения, поради което не е налице основание за възобновяване по чл. 422 ал.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. При процесуалноиздържана доказателствена дейност правилно е приложен и материалният закон. Деянието, осъществено от С. Н., съставлява престъпление по чл. 206 ал.3 пр.2 вр. ал.1 от НК. Поставянето на телевизора в таксиметровия автомобил от неговия собственик /св. Б./ не влияе на съставомерността на престъплението „обсебване”, тъй като това фактическо действие по естеството си представлява предаване на фактическата власт върху вещта от нейния собственик на осъдения. За да е съставомерно престъплението по чл. 206 от НК, е необходимо да е налице правомерно преминаване на фактическата власт от едно лице върху друго. В случая това е представлявал своеобразен договор за услуга между двамата, с оказването на която С. се е съгласил. Това, че автомобилът не е бил негов, а на друго лице, не се отразява на съставомерността на престъплението, доколкото само подсъдимият е бил лицето, което е имало уговорка с пострадалия относно телевизора, както и единствено той е знаел къде да го остави на ремонт и каква повреда е следвало да се отстрани. При наличието на правомерно установена фактическа власт върху една вещ по-нататъшното разпореждане с нея извън волята на собственика на вещта или лицето, което е предоставило фактическата власт върху нея, съставлява вече демонстриране на желание за своене на вещта. То от своя страна би могло да бъде както в полза на самия деец, така и в полза на другиго /както е в случая/, но от значение е, че деецът се е разпоредил с нея по начин, за който пострадалият не е дал своето съгласие. С предоставянето на телевизора изцяло в разпоредителната власт на св. О., комуто е предоставено правото да реши какво да прави с него, подсъдимият е демонстрирал „своене” на вещта, доколкото е решил съдбата й по начин, за който не е бил оправомощен от собственика. С тези действия е осъществил състава на престъплението „обсебване”. Поради това материалният закон е приложен правилно и липсват основания за упражняване на правомощие на касационния съд за възобновяване на производството и оправдаване на дееца. Деянието е престъпно и не представлява само гражданско правоотношение между подсъдим и пострадал. Друг е въпросът, че в резултат на него св. Б. е претърпял имуществена вреда, която е в правото си да претендира по съответния гражданскоправен ред. Предвид изложеното ВКС не намери да са налице касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, с оглед на което липсват основания за възобновяване на производството по делото. Предвид изложеното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Н. С. за възобновяване производството по ВНОХД № 41/2012 г. по описа на Смолянския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.