Р Е Ш Е Н И Е №.4 София, 03.08.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 40/2014 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано по касационна жалба на В. К. Х. срещу въззивно решение № 832 от 29.04.2013 г. по гр.д.№ 101/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 12.11.2012 г. по гр.д. № 9536/2011 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора В. К. Х. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над сумата 50 000 лв. до предявения му размер от 100 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му К. С. Х., починал на 02.11.2008 г. в резултат на настъпило на 11.10.2008 г. ПТП. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, поради което се иска отмяната му и за присъждане на пълния размер на претендираното с иска по чл.226, ал.1 ГПК обезщетение. Ответникът по касация ЗАД [фирма] не е изразил становище по основателността на касационната жалба. С определение № 576 от 15.10.2014. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, релевантни ли са обществено-икономическите и социални условия в страната, които са разрешени в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г. критерии и в противоречие със задължителната практика на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл.293 ГПК, приема следното: Въззивният съд приел, че на 11.10.2008 г. в [населено място] Й. Карапиров при управление на автобус марка „Мерцедес 0305“ с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], реализирал ПТП с пресичащия пешеходец К. С. Х., вследствие на което последният е починал на 02.11.2008 г., въпреки проведеното лечение. Решаващият съдебен състав е установил противоправността на деянието, причинно-следствената връзка между деянието, смъртта на К. С. Х., причинените неимуществени вреди в резултат на деянието на ищецът – син на починалото лицето и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ЗАД [фирма] и [фирма] като собственик на автобуса и възложител на работата на виновния водач, въз основа на което е заключил, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ. Въз основа на преценка на събраните по делото гласни доказателства, вкл.показанията на втората съпруга пострадалия, приела отглеждането ищеца от петгодишна възраст, въззивният съд е приел, че за претърпените от ищеца неимуществени вреди справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на сумата 50 000 лв., като се аргументирал с възрастта на починалия – 84 г., но в добро здравословно състояние и въпреки че не живеели съвместно с ищеца в един град, те били в отношения на изключителна привързаност, а ищецът приел тежко загубата му, която преживявал и до настоящия момент, с оглед на което приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 35 000 лв. следва да бъде завишено с 15 000 лв. Касационната жалба е частично основателна. Обстоятелството, че при определяне на конкретния размер на обезщетението, необходимо да възмезди ищеца и настоящ касатор за претърпените в резултат на причиненото ПТП неимуществени вреди Софийският апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен и обсъдил обективно съществуващия факт – най-близката родствена връзка между него и пострадалия, страданията, преживени от смъртта на бащата, обосновава правен извод, че в обжалвания съдебен акт е вложено различно от съдържащото се в практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД разбиране за справедливост като критерий, по който следва да бъде определено обезщетението в размер, достатъчен за възмездяване на причинените им морални вреди. Направеният освен това извод, че сума в размер на 50 000 лв. е достатъчна да репарира моралните вреди на ищеца не държи сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността й като критерий за справедливост. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал.3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор. Изложеното дава основание да се приеме, че при наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", застрахователната сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението на чл.52 ЗЗД. В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г., II т. о., към която настоящият състав изцяло се присъединява. В противоречие с нея при определяне на паричния еквивалент на търпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд не се е съобразил с установените в § 27, ал.2 от ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 700 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лв. при две или повече пострадали лица. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е занижено и с оглед точното приложение на чл. 52 ЗЗД е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията на ищеца, определен към момента на увреждането да се завиши с още 20 000 лв. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК, след частична отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част, ВКС следва да се произнесе по същество, предвид отсъствието на необходимост от извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, като на касатора – ищец по прекия иск по чл.226 КЗ следва да се присъди допълнително още сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.2008 г. до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила. При този изход на делото, застрахователното дружество следва да заплати в полза на пълномощника адв.В. Г. САК със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.19 сумата 1 930 лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38а ЗА във вр. с чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за М., а в полза на ВКС държавна такса в размер на 800 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 ГПК Върховният касационен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ вззивно решение № 832 от 29.04.2013 г. по гр.д.№ 101/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която предявеният от В. К. Х., против ЗАД [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до 70 000 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на В. К. Х. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ още сумата 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2008 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на адвокат В. Г. САК със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.19 сумата 1 930 /хиляда деветстотин и тридесет/ лв. – адвокатско възнаграждение на основание чл.38а ЗА, определено по реда на чл.7 от Наредба № 1/2004 г. за М. за всички инстанции. ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 800 /осемстотин/ лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: