2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №487 гр. София,09.11.2016год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав РЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 1733 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. С. и М. К С. срещу определение № 290 от 03.05.2016г., постановено по ч.в.т.д. № 217/2016г. от Апелативен съд Варна, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 471 от 10.02.2016г. по т.д. № 1630/2014г. на Окръжен съд Варна, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК е допълнено определение № 3865/10.11.2015г. по т.д. № 1630/2014г. на В., като [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на всеки от жалбоподателите сумата от 100 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 55188 2014г. на Районен съд Варна за подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК, на основание чл.78, ал.4 ГПК. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, поради което искат отмяната му. Ответникът по частната жалба не представя отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол, поради констатирана служебно от ВКС недопустимост на въззивния акт, с оглед даденото разрешение в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС Въззивният съд е постановил обжалваното определение по реда инстанционния контрол на чл.248, ал.3 ГПК по частната жалба срещу неуважената част от искането по чл.248, ал.1 ГПК при постановен от първата инстанция диспозитив на определението по чл.248, ал.1 ГПК, в който не се съдържа отхвърлителна част. При постановяване на определение в производство по чл.248, ал.1 ГПК, което подлежи на контрол по реда на частните жалби, първоинстанционният съд следва да се произнесе по целия размер на искането, с което е сезиран в молбата по чл.248, ал.1 ГПК, като при формиране на воля в мотивите за частично уважаване на искането, тази воля следва да намери израз в диспозитива на определението, в който искането се отхвърли за съответната част. В посочената хипотеза, какъвто е и настоящият случай, липсата на произнасяне с отхвърлителен диспозитив по част от искането представлява порок на първоинстанционното определение - допусната от него очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена само от съда, постановил акта, в който тя е допусната, но не и от горната инстанция. Въззивният съд е следвало да констатира допусната ОФГ в определението на В. и да върне делото за отстраняването й. Вместо това, апелативният съд се е произнесъл по частна жалба на молителите по чл.248, ал.1 ГПК срещу неуважаване на искането им за пълния размер на разноските, но при постановено определение на първата инстанция, в което липсва отхвърлителен диспозитив. Вследствие на това с диспозитива на въззивното определение се потвърждава определение на първата инстанция за уважаване, а не отхвърляне на искането на частните жалбоподатели – молители по чл.248, ал.1 ГПК, което е недопустимо. С оглед изложеното, въззивното определение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено и делото върнато на първата инстанция за поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл.248, ал.1 ГПК, чрез отразяване в диспозитива на определението формираната воля на съда за тази част от молбата на страните, в която искането им е прието, че не е основателно, едва след което частната жалба срещу първоинстанционното определение подлежи на разглеждане от въззивната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 290 от 03.05.2016г., постановено по ч.в.т.д. № 217/2016г. от Апелативен съд Варна. ОБЕЗСИЛВА определение № 290 от 03.05.2016г., постановено по ч.в.т.д. № 217/2016г. от Апелативен съд Варна. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Варна за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 471 от 10.02.2016г. по т.д. № 1630/2014г. на В., след което делото да се изпрати на ВАС за произнасяне по частната жалба на В. Д. С. и М. К С.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.