Р Е Ш Е Н И Е № 527 гр.София, 15 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1640/2013 година Делото във ВКС е касационно (по реда на глава двадесет и трета от НПК) и е постъпило в тази инстанция за проверката на въззивно решение на Софийския апелативен съд, изменящо осъдителна присъда на Софийския градски съд. Присъдата – 291/19.Х.2012 год. по нохд № 4838/2011 год., е за подкупа от 10 000 лева, които подсъдимият М. М. Т. като кмет на [община] поискал и получил от управителя на [фирма]-Силистра П. С. Г. в периода м.Х. – 19.ХІ.2004 год. – престъпление по чл.302, т.1 и 4, във връзка с 301, ал.1 НК (още защото Т. е бил длъжностно лице с отговорно служебно положение, а подкупът – в големи размери). За извършеното престъпление по повод изпълнението на обществена поръчка за водоснабдяването на [населено място] е наложено наказание 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, глоба 5 000 лева и 5 години лишаване от права по чл.37, т.6 и 7 НК, засягащи упражняваните от подсъдимия обществени функции. Предметът на подкупа е отнет чрез присъждане на равностойността му (чл.307а НК) в тежест на Т.. Въззивното решение – 178/12.VІ.2013 год. по внохд № 1261/2012 год., е издадено след жалба в интерес на подсъдимия и то изменя присъдата с намаляване на лишаването от свобода на 3 години, както и с приложението спрямо него на условното осъждане (чл.66 НК) за срок от 5 години. От изменителното решение са останали недоволни както съответният прокурор, така и подсъдимият. Касационният протест е за утежняване на положението на Т., а касационната жалба – за вариантите: оправдаване още във ВКС/връщане на делото за ново разглеждане в предходна инстанция/ намаляване на наказанието при условията и на чл.55 НК (л.св.под минималния размер, предвиден в закона). И протестът, и жалбата са поддържани в съдебното заседание на ВКС, а според съдебния състав в тази инстанция основателен е само протестът, макар и не поради всичко, изложено в него. І. Отговорността на подсъдимия е смекчена неубедително. Задълбоченото отношение на САС към индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия е позволило основателна критика към някои от изводите на първата инстанция, като например приетото за утежняващо значение на предмета на обществената поръчка, станала повод за подкупа – въпреки несъгласието в касационния протест, наистина не общественият интерес да се подобри водоснабдяването на [населено място] е пострадал от корупционното деяние. В същото време САС е бил повлиян и от неправилно разбиране на чл.56 НК, намерило израз в неоснователния упрек, че първата инстанция е отчела едни и същи индивидуализиращи обстоятелства двойно: както за правната квалификация на отговорността, така и за нейното утежняване. Вярно е, че качеството на подсъдимия Т. на кмет на община и отговорното му служебно положение поради това качество са били взети предвид за приложението на чл.301, изискващ деецът да е „длъжностно лице”, и на чл.302, т.1 НК – да „заема отговорно служебно положение”. За да утежни отговорността на М.Т., СГС е отчел обаче не самата наличност на посочените обстоятелства, а, от една страна, наличността на повече от достатъчното едно утежняващи обстоятелства – в случая освен заеманото „отговорно служебно положение” и „големи[те] размери” (чл.302, т.4) на подкупа, и, от друга страна, конкретизацията на кметската длъжност – кмет на [община], а не само на [населено място], например, длъжност, освен това позволила му да влияе върху възлагането на обществената поръчка. ВКС се е произнасял и друг път по истинския смисъл на чл.56 НК (вж. например р.87/04-І, Бюл.9/04). Припомнянето му тук цели не само да отрече неоснователното отпадане на утежняващото значение на въпросните обстоятелства, но и да подчертае специалното им значение за неприлагането на условното осъждане. Тъкмо високата обществена позиция на дееца изисква отчитане в по-голяма степен на общата (генералната) превенция при индивидуализацията на отговорността; постигането на тази цел на наказанието в случая, както и въобще при всички престъпления, за които законът предвижда минимално наказание 3 години лишаване от свобода, т.е. максимално допустимото по чл.66 НК, прави условното осъждане неподходящо (вж. също р.277/02-І, Бюл.10/02). ІІ. Отговорността на подсъдимия е, от друга страна, и оспорена неубедително. В подкрепа на касационната жалба са поставени редица принципни въпроси, но предложените за тях отговори са неприемливи за ВКС. Неприемливостта им при това се дължи на конкретиката по делото. 1. Без всякакво съмнение е например важното значение на недостатъка наказателното преследване срещу народен представител да бъде проведено в нарушение на чл.70 от Конституцията, в случая – извън съгласието на народния представител, съобразно с ал.2 от разпоредбата, за наказателното преследване срещу него, което е поискал от главният прокурор. По този повод и в обжалвания съдебен акт, и в подкрепа на касационната жалба са изложени подробни и поначало правилни съображения, но все пак САС е правият, защото крайният му извод е в съответствие с една подробност във фактите по делото, макар и на нея да не е обърнато специално внимание: става дума за „засичането” между двата периода – по искането на главния прокурор до Народното събрание, и по внесеното по-късно обвинение, което се оспорва сега. Периодът, в който според главния прокурор, М.Т. се е обогатил с 1 366 663 лева от получавани подкупи, е с начало приблизително през месец декември 2004 год., а подкупът, предмет на сегашното дело, е приет точно през м.ноември 2004 год. Хронологическата връзка е очевидна и според ВКС напълно достатъчна за „обоснованото предположение”, на което се е позовал до Народното събрание главният прокурор (че десетте хиляди лева са част от събралите се до м.декември 2008 год. повече от милион и триста хиляди лева). 2. Несъмнено посегателство върху правото на защита на подсъдимия би се оказал и неоснователният отказ да бъде разпитан като свидетел М. К. – шофьорът на Т. към 2004 год. Отказът на съда в тази насока обаче би могъл да бъде критикуван според ВКС единствено заради мотивирането му; от гледна точка на д о с т а т ъ ч н о- с т т а на доказателствата (тяхна съществена характеристика наред с достоверността им например), доказаността на обвинението не предизвиква никакви възражения. 3. Напълно съвместима със защитната позиция е и претенцията за заинтересоваността на най-важния свидетел за обвинението – П.Г., но на фона на забележително обстойния доказателствен анализ в оспорения съдебен акт, претенцията остава всъщност според ВКС само декларирана. Специално по повод на твърдяната противозаконна уговорка между свидетеля и обвинението да му бъде „спестена” собствената наказателна отговорност за и във връзка с подкупа, ВКС намира за необходимо да отбележи само, че подобно „спестяване” се вижда много по-ясно за подсъдимия-начинът, по който той е мотивирал свидетеля да даде подкупа, е изисквал поне обсъждане дали това не е станало „чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение”(чл.302, т.2 НК). 4. ВКС не би могъл да не отхвърли поради неубедителност и възраженията срещу квалифицирането на длъжностното качество на подсъдимия, като такова, което му отрежда „отговорно служебно положение”. Предложеният в подкрепа на касационната жалба критерий за „отговорно” според мащаба на правомощията на кмета само с оглед уредбата на обществените поръчки, не отговаря на указания в П. 8/81-Пл. на В(К)С далеч по едър мащаб на осъществяваната от дееца обществена функция (срв. т.8 от постановлението). Относно второто нарушение на НК, чието поправяне е поискано – на чл.55 НК, ВКС смята, че по действащия НПК то изцяло е в приложното поле на явната несправедливост на наложеното наказание (срв. чл.348, ал.5, т.1 с отменения чл.333, ал.1 НПК от 1975 год., който е позволявал претендираната интерпретация). 5. Приемането обаче на явна несправедливост на наложеното наказание не само би било в противоречие с приетото вече по-горе в р.І, но и в известен смисъл ограничаващо предстоящата дейност по индивидуализиране на отговорността – в рамките, разбира се, на правилото за reformatio in pejus (на забраната за влошаване на положението повече от поисканото с протеста) САС трябва да бъде освободен в цялостната оценка на индивидуализиращите обстоятелства, включително на онези, на които сега изрично обръща внимание жалбоподателят. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава двадесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 178 от 12 юни 2013 год. по внохд № 1261/2012 год. на Софийския апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази инстанция от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Блага Иванова по к.д. № 1640/13 Не съм съгласна с изложеното от мнозинството становище, че протестът относно искането за утежняване положението на подсъдимия е основателен. Считам, че смекченото от въззивния съд наказание отговаря на обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на дееца, и на целите по чл.36 НК, тоест е справедливо по критерия, вложен в чл.348, ал.5 НПК. В тази насока не може да бъде игнорирано обстоятелството, че от извършване на инкриминираното деяние до настоящия момент е изтекъл срок, приблизително равен на десет години, като забавянето на процеса не се дължи на недобросъвестно поведение на подсъдимия. При това положение, неразумният срок на наказателното производство следва да се отчете с приоритетно значение сред кръга на обстоятелствата по чл.54 НК, което от своя страна предопределя налагането на минималното наказание /три години „лишаване от свобода”/, отложено по реда на чл.66 НК, за изпитателен срок от пет години. Ето защо, считам, че въззивният акт е правилен и в частта относно наказанието, поради което не споделям становището на мнозинството за необходимост от отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в Софийски апелативен съд. Съдия: